Търсене

- Не, няма. - отвърна Афсол. - Благодаря, че дойде.

Дейвид дойде да изкаже съболезнованията си на братята на Афсол. Много добре знаеше през какво преминават и каква болка изпитват. Загубата на единствената им сестра цял живот щеше да ги преследва. Той влезе в криптата и в…

- Ще ме уморите с мелодрамите си. Сякаш сте толкова загрижени. - промърмори Силиа и продължи да се рее из криптата.

Елвира галеше гърба на Катрин и остана в прегръдката ѝ. Нямаше право да ѝ каже да се успокои, нейните сълзи също се стичаха по бузите ѝ.

- Баща ни изведнъж дойде във вилата ми и ни нападна. Когато се свестихме, Силиа беше мъртва. - тихо отговори Афсол. Наистина не желаеше да обяснява как беше умряла сестра му. Самият той нямаше представа какво точно бе ст…

Катрин побърза да дойде до замъка на Силиа. Още вчера смяташе, но не беше в състояние. Още от прекрачването на двора, тя вече хлипаше. Новината за смъртта на Силиа я разтърси ужасно много. Когато видя Афсол и Елвира седн…

Блейд кимна. Той запали свещичка и я остави на предназначеното място за свещи. След това сложи едно цвете до тялото на Силиа. - Почивай в мир. - изрече тихо той. Кимна към Афсол и Елвира, след което си тръгна.

- Благодаря! - изрече Афсол. - Не беше длъжен да го правиш.

Блейд дойде сам. За един момент смяташе да натрие смъртта на Силиа в лицето на Конър и да злорадства, но не беше справедливо спрямо жената. Той дори не му каза какво се е случило с принцесата. Той застана пред Афсол и Ел…

Елвира избърса напиращите сълзи и хвана ръката на Афсол. - Знам. Те обаче бяха нейни приятели, няма как да ги държим настрана от това.

- Това е ужасно. - изрече Афсол и избърса напиращите сълзи. - Мразя това.

Андромеда дойде до замъка на Силиа. Новината за смъртта ѝ я шокира. Жената реши все пак да дойде и да си вземе последно сбогом с нея. Тя изказа съболезнованията си на Афсол и Елвира, след което застана до тялото на Силиа…

Халон не искаше да разпитва какво бе станало, пък и нямаше значение. Нищо повече нямаше да върне момичето. Той се приближи до масата и запали една свещ, сетне взе цвете и го постави от едната страна на тялото на Силиа. -…

Афсол вдигна поглед. - Благодаря. - изрече той. - Наистина беше твърде млада.

Халон дойде до дома на Силиа. Беше шокиран, че е починала. Той откри въпросната крипта и забеляза седящите Афсол и Елвира. - Моите съболезнования. Беше твърде млада.

- Няма да се меся. И без това нищо няма да я върне вече.

- Не си виновен, че баща ви е решил да постъпи така със собствените си деца. Обаче, спри да се месиш в желанията на Силиа.

- Знам. - той я придърпа към себе си. - Ти беше права през цялото време. Ако бях убил Аша и Силас още в началото, нищо от това нямаше да се случи. Тя щеше да е жива. Провалих се за кой ли път...

- Когато ми каза, че я няма помислих, че това е някаква изкривена шега. За съжаление, не е. - изрече тихо Елвира и очите ѝ се напълниха със сълзи. - Не е честно, Афсол. Много други заслужават смърт повече от нея.

Афсол излезе навън и отиде в криптата. Накрая миряса. Не знаеше защо Силиа бе избрала подобен тип погребение, но реши повече да не спори. Той седна на мястото до Елвира и взе ръката ѝ в своята.

- Така е. Ще отида да проверя дали агенцията е готова с мраморния капак и ще се върна. - изрече Розан и отиде да свърши задачата си.

- Ужасна жена. - изсумтя Елвира и седна на един от празните столове.

"Е, уверих се, че е истина, взех си сбогом с нея, нямам какво повече да правя тук.", изрече Лилит и побърза да излезе от това място.

- Аз също, предполагам. Наистина жалко за горкото момиче. - изцъка отново неодобрително с език търговецът, след което също си тръгна.

- Смятам, че уточних, каквото можах. - отвърна Крисчън. - Ще вървя. Мъжът излезе от криптата и се запъти към пристанището.