Търсене
104 поста в „Мистериозна гора - Отбор 1“
- Благодаря за загрижеността, но не виждам как ще ми помогнеш. - отвърна Юки. Беше напълно наясно, че момичето казва това, просто за да създаде неудобство за старицата.
- Разбира се, не съм ѝ очаквала да го сторите. Просто не мисля, че е редно да изоставяме някого, когато иска да си вземе нещо за спомен от това място, така че за съжаление все още няма да се прибираме.
- Ами помагайте си ѝ вие. Аз това нещо няма да го пипам. - тросна се старицата.
Серена се усмихна. - Желанието на Юки ме трогна много, никога не съм предполагала, че чужденка ще е толкова заинтересована от кристалите по нашите земи. Смятам, че е редно да ѝ помогнем да си вземе кристал. - тя изгледа …
- Приключвате ли с дивотиите скоро? - нервно се намеси възрастната жена. - Аз съм на възраст вече, бая вървяхме и ме болят краката. Искам да се прибираме.
- В такъв случай не бих могла да ти помогна. - засмя се отново Моника. - Аз самата нямам интерес към неща, които не бих могла да използвам.
- Несъмнено, но не планирам да използвам тези кристали за разплащане. Искам само един, за да го добавя към колекцията си. - невъзмутимо продължи лисицата.
- Разбира се, но са много по-ценни и безопасни от тях. - засмя се Моника.
- Диамантите, които наемният убиец ми даде са все още в дома ми, разбира се. - невъзмутимо отвърна Юки. - Те нямат нищо общо с кристалите тук.
- Мен ако питаш, не си струват риска, макар и да са красиви. - намеси се Моника. - Пък и Крис не ти ли даде достатъчно диаманти? Спомням си, че специално ги поиска от мен, за да ти ги подари.
- Дори и да е така, само един от тях би бил ценна реликва за колекцията ми. Аз също колекционирам отрови, знам как да се пазя от повечето от тях. - изсумтя лисицата, спомняйки си отново за стореното от Неро.
Серена въздъхна. - За пореден път, кристалите по тези земи не са ценни, никой няма да желае да ги купи, ако ще умре в момента, в който ги докосне. Единствено източните дракони с имунитет към отровата им ги използват за д…
- Цялата територия е осеяна с кристали. - започна да спори Юки. - Как би могло да няма скъпоценности?
Серена не разбираше защо Юки е толкова настоятелна, но подозираше, че лисицата очаква да намери нещо ценно. Момичето се засмя. - Тук няма да открием скъпоценности, такива би могло да има в съкровищницата на Фафнир, но аз…
- Никой няма да си ходи, докато не разбера повече за това място. - злокобно се усмихна Юки. Омръзна ѝ да се преструва на мила и добра. След като трябваше цялата група да се завърне невредима, щеше да се случи само, ако ѝ…
Марибел се обърна към лилавокосата жена. - Ами доста си е безразсъдно да идваш тука сама, като имаш дете. - навири нос старицата. - Но така или иначе си права, май. Давайте да си ходим скоро, докато наистина никой не е д…
Моника въздъхна. Това не отиваше наникъде, ако продължаваха така, щяха цял ден да стоят и да се карат безцелно. - Госпожо, след като не вярвате на нея, защо не повярвате на мен. Така както виждате, съм по-възрастна от не…
- Не съм ти казала, че ще го направиш нарочно, момиче, просто си млада и си мислиш, че всичко де що хвърчи се яде. Тея места са много опасни, чудо голямо, че си го намерила случайно като си обикаляла. Вие младите страх и…
"Къде са в този момент странните същества, които Каво среща постоянно?" Чудеше се в ума си Серена, за пръв път ѝ се искаше лудият Каво да е прав поне за някои от странностите на Еритос и околията. - Не разбирам защо прод…
Баба Марибел присви очи. - Ето за това нещо говоря. Владимир навремето същите неща казваше, а пък пак ни нападнаха дракони и Брукмуур изгоря до основи. И на него не можеше да му се вярва, както и на вас. Чели сте нещо, к…
Моника знаеше истинската самоличност на Серена, но след като тя изглежда не желаеше да я разкрива пред тази жена, реши също да не го прави. - Аз също предпочитам да остана. В Кросфайър Муунлайт нямам възможност да видя п…
Серена извъртя очи, слушайки как тази старица продължава да бръщолеви нелепости. - Вероятността да бъдем нападнати от източните дракони е нулева, госпожо. Все пак, аз съм тук. Драконите не биха ми посегнали.
Юки продължи да се смее. Тази жена наистина не бе с всичкия си вече, явно човеците не живееха прекалено дълго, преди да загубят разсъдъка си. - Това е повече от нелепо. - през смях продължи тя. - Сигурна съм, че биха бил…
Марибел застана с ръце на кръста. - Не разбирам кое му е смешното. Ако бяха тука, нямаше да се налага да ви слушам младежките дивотии и да идвам на подобни занемарени места.