Търсене

- Да, защо не? Оплакахте се, че сте бедни. Тази професия е доходоносна. - отвърна Нерея.

- Не виждам защо да убивам хора. Предлагате ми да стана наемен убиец? - засмя се Дейвид.

- Не съм сигурна какво знаят относно нея, госпожице. Последният път, когато се видях с Крис беше защото лейди Беатрис Кийтс дойде в дома ми, за да заплашва едно момиче на име Нана с него. За пръв път се срещам с госпожиц…

- Не си ли? - изненадано възкликна Нерея. - Искаш ли да те науча? Не е трудно. - изкикоти се жената.

- Не съм убиец. - изрече Дейвид.

- Странно ми е, определено. Изгониха Силиа от имението заради опиум, но тя е още там. Може и да не знаят, знам ли. - сви рамене жената.

- Честно казано, госпожице, аз също. Не я познавах лично, знаех само че работи при Арус, но изглежда доста странна жена, меко казано. - въздъхна Делина.

- Значи си начинаещ, колко сладко. - изкикоти се на себе си жената.

Евдемия слушаше Дейвид и Нерея. - Не знам Арус и Крисчън как живеят с нея. - тихо изрече тя.

- Жертвата ми? - учуди се Дейвид. - Госпожице Нерея, никого не съм убивал.

Делина се плесна по челото, сетне се присъедини към елфката и отпи от водата.

- Как така какъв труп? - повдигна вежда Нерея. - Този на жертвата ти.

- Труп? Какъв труп? - изрече Дейвид. Тази съвсем изчатка.

Евдемия протегна шепи, коото се напълниха с вода, сетне отпи няколко глътки. - Бистра е, няма никакъв вкус. - изрече жената. - Става за пиене.

- Не е много добре. - замислено отвърна Нерея. - Прекалено е плитко, ако дори успееш, трупът бързо ще изплува и ще бъде намерен.

Дейвид извъртя очи. - Разбира се. - изрече той. Стигнаха до малък ручей и Дейвид седна край него. - Водата изглежда добре.

- Ще си проличи дали думите ти са истина. - невъзмутимо отвърна Нерея.

Дейвид не знаеше какво да каже. - Не познавам Мередит, нито работя за нея, но е ваша работа дали ще ми вярвате или не.

Делина тежко въздъхна. Защо постоянно се забъркваше в подобни каши?!

- Чувам течаща вода наоколо. Ако искате можем да спрем там и да си починем. - предложи Евдемия.

- Никога не бих подценила злобата на онази нещастница Мередит. Знам ли докъде се простират възможностите ѝ. - сви рамене наемната убийца.

- Разбирам ви, но аз не ви познавам, защо ми е да ви наранявам? - въздъхна Дейвид. - Далеч не желая да ви сторя зло.

- Все още ти нямам доверие, така че посмей да ме излъжеш. - сухо отвърна Нерея.

- Благодаря ви, че ни послушахте, госпожице Нерея. - усмихна се Дейвид.

Евдемия облекчено въздъхна и тръгна по една пътека. Можеха да не намерят нищо, на тази поне щеше да се спре.