Търсене

- Момичето... на което подарих къщата, - с въздишка повтори Крисчън. - няма право на мнение.

- Щастлива съм да го чуя, но момичето, на което си подарил къщата няма ли да има против? - засмя се нервно жената.

- За какво говориш? - присви очи Крисчън. - Защо да не е имало смисъл? Знаеш, че винаги бих се радвал да се видим.

- Планирах да те потърся в дома му, но случайно го срещнах на пазара и се заприказвахме. Той ми каза къде да те открия, за да те поканя тук. - усмихна се Алиса. - Не съм съвсем сигурна обаче дали имаше смисъл. - въздъхна…

Крисчън си поръча пържола от рядка порода теле, сетне обърна поглед към жената пред себе си. - Вече си говорила с Арус?

Алиса щеше да отвърне, но тъкмо тогава келнерът се върна, за да приеме поръчките. Жената си поръча обикновена салата, нямаше нужда от повече и без това. - Чух за това от Арус вече. - засмя се тя.

- Не бих казал, че пазарът е особено благосклонен в днешно време. - отвърна Крисчън. - Последният имот, който купих ми излезе осемстотин милиона злато.

- Точно така. - кимна жената. - Дойдох да прекарам известно време тук, докато строят новата ми лятна резиденция там. Сега обаче се изкушавам да купя имение и тук. - усмихна се чаровно лилавокосата жена.

- Случват се и чудеса в този живот, изглежда че. - засмя се чернокосият мъж, взимайки менюто си в ръце. Така или иначе вече знаеше какво ще поръча. - Ти не замина ли при роднини в Шиера?

- Когато отначало ми каза, че работиш за Арус, едва се сдържах да не се изсмея. - отвърна жената, сетне благодари на келнера, който току-що бе донесъл менютата им. И без това не се интересуваше от храната. - Изглежда оба…

- Нима? - повдигна вежда Крисчън, също отпивайки от чашата си.

Алиса удари върха на чашата си в тази на Крисчън, сетне отпи. - Говорих с... лейди Моника. Тя ми разказа доста интересни неща за теб.

- Не виждам защо не бих. - отвърна мъжът, настанявайки се в стола си. Келнерът донесе две чаши с шампанско, както винаги ресторантът посрещаше гостите си. Крисчън пое чашата си в ръце и я подаде напред.

Алиса бе успяла да открие Крисчън и побърза да го покани в Червен божур, за да разбере повече за случващото се около него. - Радвам се, че откликна на поканата ми. Не бях сигурна, че ще искаш да дойдеш. - усмихна се жена…

Нана най-после успя да вземе ястията си и също си тръгна. Трябваше да разбере какво са организирали в Еритос.

Силиа кимна и двете с Розан напуснаха ресторанта. Принцесата си отдъхна, че Розан прие завещанието ѝ. Нямаше никаква представа за каква буря да се готви.

- Благодаря, че ме покани. - изрече Розан. - Ако имаш нужда от каквото и да е, знаеш къде съм.

- Само дето не съм сигурна дали търпението ще реши проблема. - въздъхна принцесата. - Както и да е, в момента не мога да сторя повече. Силиа повика сервитьора, за да плати сметката. - Благодаря, че прие поканата ми. - из…

- Трябва да се запасиш с търпение. Изглежда тези неща в момента не зависят от теб.

- В Шиера се крият всичките отговори около нападението ми, но уви, няма как да ги достигна. Вече наистина не знам на какво да се надявам.

- Не съм виждала такъв талант като Леона, но да. Лоялността ѝ винаги е била към крал Селиандър. По време на управлението на Силван тя спря да работи и изчезна.

- Леона щеше да ми свърши всичката работа, но уви, твърде лоялна е към баща ми. Никога няма да се съгласи да работи за мен.

Розан въздъхна. - Ефос наистина разполага с добри ресурси, но няма как да ги изнесем. - изрече жената.

- Трябва ми мрежа от контакти в Шиера, но това вече не знам как ще стане. Нямаме какво да предложим на тоя остров, а Ефос е далеч.

Розан беше приключила със салатата си. - Имаш ли друго за споделяне?