Търсене
79 поста в „Офисът на Матилда“
- Това са опорни изречения - неща, които можеш да кажеш без да се чувстваш уязвима. Не са нито извинения, нито обвинения. Просто начин да покажеш, че контролът е в теб. - изрече Матилда и прелисти страницата. - Нека подб…
Матилда внимателно наблюдаваше Силиа. - Дистанцията е напълно нормална реакция, когато не се чувстваш сигурна. Не бива да я тълкуваш като слабост. Защо не пробваме нещо? Не просто да стоиш, а да избереш как. Да имаш усещ…
- Може би да остана на дистанция и по някакъв начин да се опитвам да контролирам тялото си. - отвърна Силиа. Отново не бе пипнала чая си.
Матилда кимна, тонът ѝ остана мек. - Знам, че Крисчън не те обича. Това прави нещата още по-болезнени за теб. - Матилда млъкна преди да изрече следващите си думи. Нямаше да сипва сол в най-дълбоката душевна рана на Силиа…
Силиа нервно се изсмя. - Да бъде близо до мен? Та аз го обвинявам в изнасилване, едва ли ще иска да бъде близо до мен отново. - изрече тя и нервно се заигра с пръстите си. - Да кажем, че разберем какво се е случило наист…
Матилда я погледна с онзи неин мек поглед, който казваше "слушам те". Тя изчака Силиа да се поуспокои малко. - Реакциите ти не са глупави, Силиа. Те са човешки. Тялото ти е преживяло нещо, което е объркало чувството за с…
Силиа сведе глава. - Не искам да се чувствам ужасена, когато го гледам в очите или стоя край него, нито да треперя. Понякога си спомням колко ужасена бях, когато го засякох в таверната. Не искам той да се притеснява от п…
Матилда се приведе напред. Гласът ѝ стана тих, но остана ясен - тон, в който няма нито укор, нито съмнение. - Умът и тялото ти още не вървят заедно, Силиа. - отвърна Матилда. - Умът ти знае, че Крисчън не е виновен. Разб…
Силиа си пое дъх. - Знам, че ще се срещнем там. Даже се надявам да се случи, за да му кажа каква информация ни даде за извършителя. - отвърна Силиа. - От друга страна, не искам да ме е страх да стоя в компанията му. Няма…
Матилда поглежда поканата, после Силиа — внимателно, изслушвайки я. Когато Силиа замълчава, терапевтката издишва бавно, с онзи спокоен тон, който сякаш изравнява въздуха в стаята. - Разбирам защо това те тревожи, Силиа. …
Силиа влезе в офиса на Матилда. Принцесата трябваше да говори с нея, за да се подготви за партито. - Страховете ми един след друг се сбъдват. Братята ми и обкръжението на Арус разбраха за станалото, а сега остава и други…
- Благодаря ти! - изрече Силиа и си тръгна. Съзнанието ѝ наистина се разтоварваше след разговорите с тази жена. Надяваше се да успее отново да се чувства добре в компанията на Крисчън, така щеше да натрие носа на онзи из…
Матилда се усмихна топло. - Това е чудесна цел, Силиа. Спокойствието и усещането за сигурност не идват за един ден, но вече знаеш какво искаш - и това е първата стъпка. Матилда затвори тефтера си и го остави на бюрото. -…
Силиа се замисли за миг. - Искам да съм спокойна и сигурна в себе си. - отвърна тя. - Не искам да изпитвам страх и ужас към него.
Матилда леко повдига вежди — не от изненада, а от интерес, от вниманието на човек, който улавя важна нишка. - Много интересно, че тогава не си изпитала страх, а само гняв. - гласът ѝ е тих, но има сила в него. - Гневът п…
Силиа въздъхна. - След нападението съм го засичала точно два пъти. Единият път беше в таверната, тогава бях ужасена от срещата ни. Вторият път бе, когато отидох в имението на Нана. Тогава бях гневна и не изпитвах страх и…
Матилда кимна бавно. Погледът ѝ остана спокоен, уравновесен - даващ усещане за безопасност. - Нека не търсим още отговорите за Крисчън. Нека първо разберем теб самата. - меко изрече тя. - Какво изпитваш, когато го виждаш…
- Не знам, наистина. - отвърна принцесата. - Може би ако поговорим, но не знам как ще стане без да се ужасявам от присъствието му. Не ми я ясно и защо е решил да "мълчи" при Нана, можеше да го прави и в имението на Арус.…
Матилда замълча за няколко секунди, онзи миг на тишина, в който болката има пространство да диша. - Не мога да ти обещая кога. - тихо отвърна тя. - Доверието не е нещо, което се връща просто така - то се гради камък по к…
Силиа сведе поглед. - Когато Арус дойде да пита дали е истина, чувствах предимно разочарование. Когато стигнах дома на Нана изпитвах гняв. - изрече тя и очите ѝ се насълзиха отново. - Ще мога ли да му вярвам отново?
Матилда слушаше мълчаливо с леко наклонена глава и свити устни. - Разбирам. - изрече тя след кратка пауза. - Той е мислел, че действа, за да те защити, а в крайна сметка е направил нещо, което те е наранило повече. Матил…
Силиа вдигна глава и погледна Матилда. - Не знам. Когато го конфронтирах за това, че е разказал на Нана той отвърна, че го е направил, за да може да остане в имението ѝ. Направил го с идеята да предотврати Далия или Арус…
Матилда кимна бавно. Погледът ѝ остана мек, но ясен - не съжалителен, а разбиращ. - Този страх е напълно естествен. Когато хората, на които сме вярвали ни предадат - дори без лош умисъл - умът започва да вижда всеки след…
Силиа се замисли за момент. - Страхът, че може да не мога да му се доверявам, както преди. - отвърна тихо Силиа. - Свикнала съм да ми забиват нож в гърба.