Офисът на Матилда

Матилда се усмихна топло.
- Това е чудесна цел, Силиа. Спокойствието и усещането за сигурност не идват за един ден, но вече знаеш какво искаш - и това е първата стъпка. 
Матилда затвори тефтера си и го остави на бюрото.
- В края на днешната сесия, искам да запомниш едно: когато работиш върху доверието и спокойствието си започни с малки моменти. Всеки път, когато усетиш страха или гнева, спри за миг, поеми дъх и си кажи: "Мога да съм спокойна тук и сега, без значение от миналото."
Тя се изправи от мястото си и добави: 
- Това е първият камък към изграждане на доверие - към теб и другите. На следващата ни среща ще обсъдим следващите стъпки.

- Благодаря ти! - изрече Силиа и си тръгна.
Съзнанието ѝ наистина се разтоварваше след разговорите с тази жена. Надяваше се да успее отново да се чувства добре в компанията на Крисчън, така щеше да натрие носа на онзи извършител и да му покаже, че престъплението му не може да я разтърси. 

Силиа влезе в офиса на Матилда. Принцесата трябваше да говори с нея, за да се подготви за партито.
- Страховете ми един след друг се сбъдват. Братята ми и обкръжението на Арус разбраха за станалото, а сега остава и другите да разберат. - въздъхна Силиа, след което остави поканата за парти пред Матилда. - Не искам съжалението на никого, нито още хора да наливат масло в огъня.

Матилда поглежда поканата, после Силиа — внимателно, изслушвайки я. Когато Силиа замълчава, терапевтката издишва бавно, с онзи спокоен тон, който сякаш изравнява въздуха в стаята.
- Разбирам защо това те тревожи, Силиа. — гласът ѝ е мек, но ясен. — Когато една такава история започне да се носи, най-болезненото не е самото говорене на хората, а чувството, че губиш контрол върху нещо толкова лично.
Тя допира върховете на пръстите си, мислейки за миг.
— Парти като това може да е трудна сцена. Ще има погледи, шепоти... може би и въпроси, на които нямаш намерение да отговаряш. Но може да бъде и възможност — не да се обясняваш, а да покажеш, че това не ти пречи да си тази, която си.
Матилда спря, за да запише някои неща.
— Кое те притеснява най-много за това събиране — самите хора, разговорите, или мисълта, че може да срещнеш Крисчън там?

Силиа си пое дъх.
- Знам, че ще се срещнем там. Даже се надявам да се случи, за да му кажа каква информация ни даде за извършителя. - отвърна Силиа. - От друга страна, не искам да ме е страх да стоя в компанията му. Няма да съм му гневна, за да се чувствам безстрашна. Ще се чувствам ужасена, макар и изобщо да не го искам. - изрече Силиа и очите ѝ се насълзиха. - Знам, че не е виновен, но не знам защо се разкъсвам между виновен и невинен. Защо правя това?

Матилда се приведе напред. Гласът ѝ стана тих, но остана ясен - тон, в който няма нито укор, нито съмнение.
- Умът и тялото ти още не вървят заедно, Силиа. - отвърна Матилда. - Умът ти знае, че Крисчън не е виновен. Разбира го логично. Тялото ти... то пази спомена. То помни гласа, усещането, образа. И реагира така, сякаш всичко ще се повтори.
Жената погледна Силиа, за да се увери, че думите ѝ стигат до нея.
- Не е твоя вината. Това е начин, по който травмата се защитава - като смесва реалност с минало, докато не се почувства в безопасност. - Матилда се облегна назад. - Не се бори с това разкъсване. Когато го усетиш си повтаряй, че тялото ти не е достигнало ума ти. Когато го видиш на партито не се насилвай да бъдеш смела, просто бъди. 

Силиа сведе глава.
- Не искам да се чувствам ужасена, когато го гледам в очите или стоя край него, нито да треперя. Понякога си спомням колко ужасена бях, когато го засякох в таверната. Не искам той да се притеснява от присъствието ми, заради глупавите ми реакции.

Матилда я погледна с онзи неин мек поглед, който казваше "слушам те". Тя изчака Силиа да се поуспокои малко.
- Реакциите ти не са глупави, Силиа. Те са човешки. Тялото ти е преживяло нещо, което е объркало чувството за сигурност. "Ужасът", както го наричаш, е всъщност начинът му да каже, че не е готово все още.
Тя се усмихна едва забележимо.
- А Крисчън... Ако той има искрено желание да бъде близо до теб, ще разбере това. Не е нужно да криеш реакциите си, за да му е по-лесно. 

Силиа нервно се изсмя.
- Да бъде близо до мен? Та аз го обвинявам в изнасилване, едва ли ще иска да бъде близо до мен отново. - изрече тя и нервно се заигра с пръстите си. - Да кажем, че разберем какво се е случило наистина името му се изчисти. Едва ли ще поиска отново да ме види. Кой нормален ще иска да се занимава с жена, която го е обвинила в изнасилване?

Матилда кимна, тонът ѝ остана мек.
- Знам, че Крисчън не те обича. Това прави нещата още по-болезнени за теб. - Матилда млъкна преди да изрече следващите си думи. Нямаше да сипва сол в най-дълбоката душевна рана на Силиа. - Дори и другият да не споделя чувствата ни, ние пак търсим близост - разбиране, внимание, признание. И когато това се разруши по такъв начин, болката се смесва с гняв, вина и желание за отговори.
Матилда се облегна в стола си.
- Отиваме далеч. Да се върнем на партито довечера. Какво би ти помогнало да не трепериш? Да кажеш нещо? Да останеш на дистанция? Или може би просто как да дишаш и какво да правиш, когато си сама с него?

- Може би да остана на дистанция и по някакъв начин да се опитвам да контролирам тялото си. - отвърна Силиа. Отново не бе пипнала чая си. 

Матилда внимателно наблюдаваше Силиа.
- Дистанцията е напълно нормална реакция, когато не се чувстваш сигурна. Не бива да я тълкуваш като слабост. Защо не пробваме нещо? Не просто да стоиш, а да избереш как. Да имаш усещане за контрол. - тя отново се облегна назад. - Когато го видиш отново, тялото ти вероятно ще реагира преди ума - ще се стегнеш, ще задържиш дъха си, ще усетиш как всичко замръзва. Не бързай да се успокояваш в този момент. Опитай да се заземиш - да усетиш почвата под краката си, дрехата на раменете ти, стол или дърво, каквото имате там. После бавно издишай и си напомняй, че избираш да стоиш там, пред него.
Матилда направи пауза и погледна топло Силиа.
- Не е нужно да говориш с него веднага. Може само да присъстваш. Да позволиш на ума си да разбере, че близостта му не е заплаха. И когато си готова, ще можеш и да говориш. - изрече тя и отпи от чая си. - Би могла да му кажеш неща, ако не си съвсем готова за друг разговор. Те няма да те наранят.

- И какви биха били?

- Това са опорни изречения - неща, които можеш да кажеш без да се чувстваш уязвима. Не са нито извинения, нито обвинения. Просто начин да покажеш, че контролът е в теб. - изрече Матилда и прелисти страницата. - Нека подберем думи, които ти дават сигурност. Например:
- Не съм готова за разговор, но не искам да се страхувам от теб. - Изразява граници, без агресия.
- Искам просто да стоя тук, за да видя, че мога. - Подкрепя усилието ти да овладееш страха.
- Не знам какво да кажа, но искам да слушам. - Отваря врата към диалог, без натиск.
- Не съм дошла да спорим, просто искам да бъдем на едно място без напрежение. - Прекъсва възможност за конфликт.
- Кое изречение ти звучи най-близко до това, което би искала да кажеш? Можем да го адаптираме така, че да си е изцяло твое.

Силиа си пое дъх. Разбираше, че не може просто така да се оправи.
- "Искам просто да стоя тук, за да видя, че мога" и "Не знам какво да кажа, но искам да слушам." 

Матилда се усмихна, отбелязвайки нещо в тефтера си.
- Прекрасен избор, Силиа. - каза тя с онази спокойна топлина, която винаги излъчваше. - И двете изречения говорят за сила, не за слабост. В първото има контрол - не защото трябва, а защото избираш. А във второто има приемане - без натиск, без да се изисква нещо в замяна. Не гони разговори, нито отговори. Разговорът ще дойде, когато страхът си отиде.
Жената се изправи от мястото си.
- Утре обезателно ела. Ще ми разкажеш какво е станало и как си се чувствала в това.

Силиа си пое дълбоко дъх. Още нищо не бе започнало, но тя знаеше, че ще е един ужас.

Силиа влезе в офиса на Матилда и седна на дивана. Чувстваше се горе-долу добре.
- Както и предполагах - всичко беше един ужас. 

Матилда повдигна вежди с усмивка на лице.
- Ужас, казваш? - подхвана тя спокойно, сипвайки чай на Силиа. - Тук си - цяла, говориш, дишаш... ужасът не е победил напълно.
Жената се върна на мястото си и извади тефтера си.
- Какво те ужаси? Срещата с Крисчън или нещо друго?

Силиа си пое дълбоко дъх.
- Беше права. Вцепених се, когато го видях, но постъпих както ми каза - оставих на ужаса сам да напусне тялото ми. Разтреперих се по-силно, когато той доближи масата с алкохола. Не успях бързо да се овладея, докато се случи, Нана вече бе разказала, че обвиняват Крис в изнасилване. - въздъхна принцесата.