Офисът на Матилда

Матилда затвори тефтера си и го остави върху бюрото.
- Добре, изглежда за днес е достатъчно. - усмихна се тя. - Очаквам скоро да ме посетиш отново. Тогава ще си поговорим още и ще ти помогна как да си върнеш контрола.
Жената се изправи от мястото си, при което Силиа стори същото. Тя изпрати принцесата до вратата.
- Силиа, не искам да бързаш. Не трябва да решаваш всичко веднага. Всеки път щом усетиш страха, не го гони, а си казвай, че това е споменът, а не настоящето. И ако решиш да видиш Крисчън, не го гледай като миналия образ, а като човек, който стои пред теб сега. Тялото ти може да трепери, но с времето ще научи, че реалността вече е безопасна. - усмихна се Матилда. - Ще очаквам следващата ни среща. 

- Благодаря ти, Матилда! - изрече принцесата и тръгна към изхода на лудницата.
Очевидно не беше луда, за каквото бе започнала да се мисли. Олекна ѝ да узнае, че и Матилда не я мисли за такава. Щеше да я посети скоро. 

Матилда взе палтото си от стола и го облече, сетне отиде да уведоми друг терапевт, че излиза. В Шиера имаше познат, който работеше за Арабела и ѝ дължеше услуга. Разбира се, нямаше да научи повече от това, което Крисчън и Силиа знаеха, но щеше да опита. 

Силиа се върна в офиса на Матилда. Бе пропуснала да разкаже някои неща. Терапевтката ѝ бе приготвила чай и очакваше Силиа да започне разказа си.
- Не го споменах при предишната ни сесия, но не исках историята да се разчува. - започна Силиа, докато си играеше с пръстите си. - Въпреки това обаче, Крисчън е разказал на Нана, а тя на Далия и от там нататък ти е ясно. Разказах на братята си, за да не научат от другаде. 

Матилда започна да си води отново записки. 
- Искаш ли да ми разкажеш как се почувства, когато разбра, че историята е излязла наяве? 

Силиа сведе глава.
- Беше смесица от чувства, но предимно се чувствах предадена и много разочарована. - тихо отвърна тя. - Чувствам се така, сякаш ми отнеха още нещо.

Матилда я наблюдаваше внимателно и остави думите да се настанят в тишината, докато си водеше записките. После проговори спокойно:
- Когато казваш "още нещо" звучи сякаш си изгубила толкова много и това е било последният удар. - наклони глава жената. - Би ли споделила какво усещаш, че ти е било отнето? Поверителността? Контролът над собствената ти история? Или нещо друго?

Силиа изхлипа.
- Сякаш ми изтръгнаха доверието в него. Крисчън е един от малкото хора, на които вярвам. И след това... сякаш не мога да го правя повече.

Матилда записа и това, сетне се наклони леко напред.
- Разбирам. Когато доверието е било едно от малкото неща, които си имала като сигурност, загубата му може да се усеща като вторично предателство. - отвърна жената. - Понякога, след травма, нуждата от доверие и страхът от него вървят ръка за ръка. Ще те питам нещо, което не е лесно, но може да ни помогне - когато си помислиш за Крисчън сега - кое чувство идва първо? Болката от това, което е направил, или страхът, че няма да можеш отново да му повярваш? Не бързай да отговаряш.

Силиа се замисли за момент. 
- Страхът, че може да не мога да му се доверявам, както преди. - отвърна тихо Силиа. - Свикнала съм да ми забиват нож в гърба.

Матилда кимна бавно. Погледът ѝ остана мек, но ясен - не съжалителен, а разбиращ.
- Този страх е напълно естествен. Когато хората, на които сме вярвали ни предадат - дори без лош умисъл - умът започва да вижда всеки следващ човек като потенциален източник на болка. - изрече тя и записа още неща в тефтера си. - Сега, когато мислиш за Крисчън вярваш ли, че той е искал да те предаде, или по-скоро е бил невнимателен към това колко ще те нарани, ако историята излезе наяве?

Силиа вдигна глава и погледна Матилда.
- Не знам. Когато го конфронтирах за това, че е разказал на Нана той отвърна, че го е направил, за да може да остане в имението ѝ. Направил го с идеята да предотврати Далия или Арус да научат. Нана му била обещала да не разказва, но вече знаем, че не е така. - тежко въздъхна принцесата.

Матилда слушаше мълчаливо с леко наклонена глава и свити устни. 
- Разбирам. - изрече тя след кратка пауза. - Той е мислел, че действа, за да те защити, а в крайна сметка е направил нещо, което те е наранило повече.
Матилда отново се приготви да пише.
- Когато чу обяснението му какво почувства? Повече болка от самото предателство или гняв, че той не е разбрал колко крехко е било доверието ти в онзи момент? 

Силиа сведе поглед.
- Когато Арус дойде да пита дали е истина, чувствах предимно разочарование. Когато стигнах дома на Нана изпитвах гняв. - изрече тя и очите ѝ се насълзиха отново. - Ще мога ли да му вярвам отново?

Матилда замълча за няколко секунди, онзи миг на тишина, в който болката има пространство да диша.
- Не мога да ти обещая кога. - тихо отвърна тя. - Доверието не е нещо, което се връща просто така - то се гради камък по камък. 
Матилда записа нещо, сетне погледна Силиа и се усмихна топло.
- Това, че си тук и питаш "дали ще мога" вече показва, че част от теб иска да му повярва. Това е начало. - жената наклони глава. - Какво, според теб, би ти помогнало да почувстваш, че той наистина разбира колко те е наранил?

- Не знам, наистина. - отвърна принцесата. - Може би ако поговорим, но не знам как ще стане без да се ужасявам от присъствието му. Не ми я ясно и защо е решил да "мълчи" при Нана, можеше да го прави и в имението на Арус. Не съм сигурна около тези обстоятелства.

Матилда кимна бавно. Погледът ѝ остана спокоен, уравновесен - даващ усещане за безопасност. 
- Нека не търсим още отговорите за Крисчън. Нека първо разберем теб самата. - меко изрече тя. - Какво изпитваш, когато го виждаш - не мислите, не разсъжденията, а първото, което идва в тялото ти? 

Силиа въздъхна.
- След нападението съм го засичала точно два пъти. Единият път беше в таверната, тогава бях ужасена от срещата ни. Вторият път бе, когато отидох в имението на Нана. Тогава бях гневна и не изпитвах страх или ужас.

Матилда леко повдига вежди — не от изненада, а от интерес, от вниманието на човек, който улавя важна нишка.
- Много интересно, че тогава не си изпитала страх, а само гняв. - гласът ѝ е тих, но има сила в него. - Гневът понякога се появява, когато започваме да си връщаме контрола, когато подсъзнателно усещаме, че вече не сме безсилни.
Тя замълчава за миг, после пита внимателно:
- Ако си представиш, че някой ден отново застанеш срещу него - но без страха и гнева - как би искала да се чувстваш тогава?

Силиа се замисли за миг.
- Искам да съм спокойна и сигурна в себе си. - отвърна тя. - Не искам да изпитвам страх и ужас към него.