Офисът на Матилда

- Да. - отвърна Силиа. - Останалата част от разговора ни мина в обсъждане на лисиците. Там вече съм се отказала да търся каквото и да е, нищо не разбирам от странните им отношения с Крис. Вечерта завърши както винаги - със скандалите на всички.

Матилда се усмихна леко, този път с по-топло изражение.
- Знаеш ли, Силиа, въпреки скандалите и всичките напрежения, звучи така, сякаш ти си успяла да запазиш спокойствие в центъра на бурята. Това не е малко. Преди време дори самата мисъл да бъдеш на същото място с него те караше да трепериш, а сега си останала, говорила си, държала си се с достойнство. Това е напредък, не просто случайност.
Тя се наведе леко напред.
- Не е нужно да разбираш отношенията му с другите, нито да контролираш хаоса около тях. Достатъчно е да знаеш, че вече можеш да бъдеш в същото пространство, без да се разпадаш. Това е твоята победа за вечерта.
След кратка пауза добави с по-мек тон:
- За следващия път искам да опиташ нещо просто: когато си в подобна ситуация, не търси какво не е наред - търси какво си успяла да направиш различно. Понякога това е тихият знак, че вече започваш да се лекуваш.

- Благодаря ти, Матилда. Не знам как щях да се оправя без помощта ти. - изрече Силиа. - От една страна е хубаво, че историята излезе наяве толкова скоро, аз изобщо не смятах да идвам, преди да се е разкрил извършителят.

- Радвам се, че ме потърси. Ще ти помогна, както мога, за да се чувстваш добре. Ще се видим отново, когато пожелаеш. - изрече жената и изпрати Силиа. Надяваше се животът на това момиче да се оправи най-сетне.