Офисът на Матилда

Матилда внимателно я слушаше и си водеше записки. Накрая отпи от чая си.
- Добре си постъпила, Силиа. - започна тя. - Вцепеняването е естествено, но ти си го осъзнала и не си избягала. Това е огромна крачка. Ужасът не те е напуснал, но ти не му позволи да те владее напълно - остави го да премине през теб. Това е първият реален момент на контрол, който си имала от онази нощ насам.
Матилда я погледна.
- Как се почувства, когато Нана разказа за станалото?

- Бях раздразнена, по-скоро. - отвърна Силиа. - Знаех си, че Нана или Далия ще си отворят устите и ще разкажат. В онзи момент съжалих, че съм отишла на партито. Въпреки това, останах.

Матилда кимна одобрително, сетне продължи да записва в тефтера си.
- Това, че си останала е изключително важно, Силиа. - изрече тя. - Раздразнението е различно от страха - от идва от сила, от желанието да запазиш достойнството и границите си. В този момент ти вече не беше жертва на страха, а човек, който решава да стои, въпреки слуховете.
Матилда вдигна поглед към нея.
- И когато той беше там… след като чу думите на Нана, след като усети напрежението в залата - какво направи? Потърси ли го с поглед, говорихте ли, или просто останахте на разстояние?

Силиа си пое отново дъх.
- Той каза, че е недоразумение. Не успяхме да говорим, аз все още се опитвах да се успокоя. - отвърна Силиа. - Конър и Лилит го нападнаха с някакви глупави въпроси. Не можех да намеря гласа си известно време.
Тя отпи няколко глътки от чая си.
- Накрая трябваше да проговоря, макар и да не се чувствах спокойна. Казах на всички, че няма да навлизам в обяснения, защото не ги засяга. Обясних им, че истината не е такава каквато изглежда и им казах да задържат мнението за себе си, защото не ми е нужно. Исках само да защитя Крис.

Матилда слушаше внимателно. В очите ѝ имаше одобрение.
- Това, което си направила е много зряло, Силиа. - изрече тя. - Не си говорила от страх или от нужда да се оправдаваш, а от желание да защитиш истината и човека, когото обвиняват несправедливо. Това е голяма промяна.
Матилда записа още нещо.
- Когато го защити пред останалите, какво изпита? Страх? Облекчение? Гняв? Или нещо друго, което не можеш да опишеш?

- Не съм сигурна. Не исках никой да го обвинява несправедливо. Нямах и много време да мисля, проклетницата Далия веднага ми скочи с обвинението, че си измислям, както винаги прави. - извъртя очи от досада Силиа. - Знаеш отношенията ми с тази противна крава, не мога да я понасям с комплекса ѝ за недосегаемост. Не желаех да обсъждам нищо повече с нея, затова помолих Крис да говорим насаме. 

Матилда едва сдържа усмивката си, когато усети раздразнението в гласа на Силиа. Принцесата явно отново бе започнала да си връща гласа.
- Разбирам. - с усмивка отвърна жената. - Далия изглежда е напълно способна да извади от равновесие и най-спокойния човек. Това, че си решила да прекратиш спора и да поискаш разговор с Крисчън е много показателно. Това е първият път, в който не си избягала от гняв или обида, а си поискала контакт.
Матилда се облегна назад.
- Как мина разговорът ви? Как се почувства, когато останахте сами?

- Усетих как ужасът отново ме превзема, когато останахме сами, но дишах дълбоко, надявайки се да се успокоя. - отвърна тя. - Споделих му какво ни разказа за извършителя. Той също не мисли, че е Серена. Няма как да е тя.

Матилда кимна леко, записвайки нещо в тефтера си.
- Добре, Силиа. - каза тя тихо. - Това, че си останала и си говорила, въпреки страха, е много по-важно от това какво точно сте обсъждали. Страхът не те е спрял - само те е забавил. А това вече е огромна разлика.
Тя остави писалката и се наведе леко напред.
- И все пак искам да се спрем на нещо. Когато каза, че ужасът те превзе отново - можеш ли да ми опишеш как го усещаш? Какво става в тялото ти в този момент? Трепериш? Студено ти е? Или по-скоро усещаш натиск, като да не можеш да дишаш?

- Треперя, едва се овладявам. Трудно бих казала дали ми е студено, в Еритос винаги е. - засмя се леко Силиа. - По-скоро избива студена пот по тялото ми. Не съм сигурна за дишането си, но понякога сърцето ми направо може да изскочи от гърдите.

Матилда се усмихна леко на шегата за Еритос. 
- Това, което описваш е естествена физическа реакция при силна тревожност. Тялото ти все още не различава спомена за опасност от реална опасност. То мисли, че трябва да се защити - затова трепериш, потиш се, сърцето ти ускорява ритъм. Това не е слабост, тялото ти още не е научило, че е в безопасност.
Матилда се приведе напред.
- Успяхте ли с Крисчън да говорите, след като напрежението спадна?

- Говорихме предимно за извършителя и какво може би е използвал. Според Крис, той не е бил упоеният, а аз. Обаче не знам как е възможно - нищо нередно не усетих. - изрече Силиа. - Имаше дистанция между мен и него, но се чувствах някак спокойна в компанията му, след като ужасът бе притъпен. Той сподели, че се надява случилото се да не е повод да страня от него. Даде ми думата си, че в никой случай не би ме наранил.

Матилда кимна бавно и продължи да записва.
- Това, че си останала с него и дори си усетила спокойствие, макар и за кратко, е добър знак, Силиа. - каза тя меко. - Била си в контрол, макар и частично. Това е важно. А думите му показват, че и той има нужда да възстанови доверието между вас, без да те притиска.
Тя остави химикалката встрани.
- Как се почувства, когато ти каза, че не би те наранил? Успя ли да му повярваш или усещаш, че тази част от доверието още се държи на разстояние?

- Споделих му, че ми е нужно време, за да му повярвам отново и да не се ужасявам, стоейки близо до него. Казах му също, че не предполагах, че ще бъда толкова спокойна да бъда сама в компанията му. Подсъзнателно осъзнавала ли съм, че той е безопасен, просто все още има пречки, които да ме накарат напълно да вярвам в това?

Матилда се усмихна одобрително.
- Точно така, Силиа. Подсъзнанието ти често е по-близо до истината, отколкото съзнанието ни допуска. В теб има две сили, които се борят - инстинктът, който те пази, и доверието, което иска да се възстанови. Първият ти казва да стоиш далеч, защото не искаш отново да бъдеш наранена. Вторият - че разпознаваш нещо познато и безопасно в него, което някога ти е носело утеха.
Тя направи кратка пауза, после добави тихо:
- Това, че си могла да останеш близо до него показва, че инстинктът ти за опасност вече започва да се променя. Не е нужно да го насилваш - само да го наблюдаваш. Всеки път, когато си близо до него и усещаш страх, опитай да си зададеш един прост въпрос: "Има ли реална заплаха тук и сега?“ Ако отговорът е "не", тогава можеш бавно да дишаш и да позволиш на тялото ти да усети, че си в безопасност.
- Как ти звучи това? Мислиш ли, че ще можеш да опиташ, когато се видите отново?

- Да. - отвърна Силиа. - Останалата част от разговора ни мина в обсъждане на лисиците. Там вече съм се отказала да търся каквото и да е, нищо не разбирам от странните им отношения с Крис. Вечерта завърши както винаги - със скандалите на всички.

Матилда се усмихна леко, този път с по-топло изражение.
- Знаеш ли, Силиа, въпреки скандалите и всичките напрежения, звучи така, сякаш ти си успяла да запазиш спокойствие в центъра на бурята. Това не е малко. Преди време дори самата мисъл да бъдеш на същото място с него те караше да трепериш, а сега си останала, говорила си, държала си се с достойнство. Това е напредък, не просто случайност.
Тя се наведе леко напред.
- Не е нужно да разбираш отношенията му с другите, нито да контролираш хаоса около тях. Достатъчно е да знаеш, че вече можеш да бъдеш в същото пространство, без да се разпадаш. Това е твоята победа за вечерта.
След кратка пауза добави с по-мек тон:
- За следващия път искам да опиташ нещо просто: когато си в подобна ситуация, не търси какво не е наред - търси какво си успяла да направиш различно. Понякога това е тихият знак, че вече започваш да се лекуваш.

- Благодаря ти, Матилда. Не знам как щях да се оправя без помощта ти. - изрече Силиа. - От една страна е хубаво, че историята излезе наяве толкова скоро, аз изобщо не смятах да идвам, преди да се е разкрил извършителят.

- Радвам се, че ме потърси. Ще ти помогна, както мога, за да се чувстваш добре. Ще се видим отново, когато пожелаеш. - изрече жената и изпрати Силиа. Надяваше се животът на това момиче да се оправи най-сетне.