Търсене
326 поста в „Поляната“
- Мен ако питаш никога не би била. Ще понижи нивото на интелигентност в расата ви. - изкикоти се Нана. - След като толкова я харесвате, защо ще я убиваш? Не, че това не е музика за ушите ми, но не съм сигурна, че разбира…
- Направи го, затова сме тук. Проклятието беше разбито, Драконът на Дъгата отново стана Създателя на всичко. - отвърна Аджакс. - Пък и тя е човек. Това, че във вените ѝ тече незначително количество божествена кръв не я п…
Лисицата се изсмя гръмко. - Тази Силиа е спасила нещо? Съжалявам, но това е невъзможно. Тя е глупава, слаба и безполезна. Познавам я. - Нана реши, че този странен "бог" не е заплаха, поради което се върна в човешката си …
- Те винаги са. Произлиза от най-древния род по нашите земи. Драконът на Дъгата създаде първия Фингел да е негов Избранник в света на човеците. - отвърна Аджакс. - Разбира се, Фингел попи и лошото у хората и се обърна ср…
- Фингел, разбира се. - присви очи Нана. - Винаги е намесена тази жена. С какво е толкова специална?
Аджакс вирна вежда. - Такива се "раждаме". Хенар, Върховният, ни създава. Напътстваме човеците, не, по-скоро само рода Фингел какво да правят. Обвързани сме с проклятия, но се научихме да се спогаждаме.
- Обикновено е добре да не си чувал за Долината на Кошмарите. - кимна лисицата. - Чувайки за съществуването ѝ, вероятно вече е прекалено късно за териториите Ви. - демоните често завземаха апетитни територии, поробвайки …
- А аз не знам какво е Долината на Кошмарите. Ефос е най-простото обяснение от къде идвам. - сви рамене мъжът. - Смъртни? Зависи как разбираш това значение.
- Аз съм Нана. Йокай от Долината на Кошмарите съм. Не знам какво е "ефос" обаче. - поклати глава в отрицание чудовището. Не беше чувала никой от Долината на Кошмарите да споменава подобна локация. - Смъртни ли сте? - не …
Нана излезе от прикритието си. - Кои сте вие? Не, че това което чух току-що не ме зарадва безкрайно, тъй като не харесвам това момиче, но все пак смятам че е редно да се представим. - изръмжа лисицата.
Аджакс въздъхна. Вече можеха да се месят колкото искат. - Още ли ще се спотайваш там? - обърна се той към мястото, където се бе скрила Нана.
- Тръгвам си. - изрече Арзай и тръгна към пристанището. През водата щеше лесно да се прибере.
- Останалото ще зависи от Венара, когато се срещнат в Отвъдното. - изрече Аджакс. - Сега вече мога ли да си ходя, за да се ширя гол в замъка си, или още ще ми надуваш главата с мелодрамите си?
- Моли се глупавият ти експеримент да проработи, иначе и ти ще я последваш, когато се разбере какво си направил. - изрече Арзай. Аджакс беше прав. Дори и да даваше от енергията си на Силиа, това само щеше да забавя неизб…
Аджакс се засмя. - Да ти приличам на ходещо благородство? Аз искам да ускоря процеса, той за забавяне ще ми говори. Не си струва да ѝ помагаш, няма да промениш случващото се, само ще удължиш агонията.
Нана присви очи, слушайки разговора. Имаше шанс онази нещастница да умре? Разбира се, тя беше толкова слаба, а както винаги се беше забъркала в неща, които не разбира. Лисицата изскимтя в опит да се изсмее, макар и да се…
- Дай ѝ от енергията си. Силата на ядрото ще забави малко процеса.
- Това не ме интересува особено. Интересува ме само какво ще стане с нея след като умре.
- Да дадеш ядро на простосмъртен е нещо, което изобщо няма да ти бъде простено! - изрече Арзай. - Хенар няма да подмине с лека ръка и тази ти глупост. Този път наистина прекали. Осъзнаваш, ли че няма кой да ѝ помогне?
- За да мрънка и да иска да го махна? Няма да стане. И без това, ако извадя ядрото ще умре. - отвърна мъжът и усети странна енергия. Някъде наблизо имаше нещо, което не беше човек, но не го притесняваше особено. - Процес…
Нана си отдъхна. Не познаваше никого от споменатите в разговора, значи тези не бяха от Валдора, нито от Долината на Кошмарите. Изглежда онази Силиа пак се беше забъркала в нещо странно. Далия май щеше да излезе права за …
- О, то ще е чудно, ако те остави жив! - изсумтя Арзай. - Поне ѝ кажи.
Аджакс скръсти ръце. - Да не ме беше гонил. - отвърна той. - И стига си мрънкал. За целите си използвам мой обект, не твоя.
- Хич не е нищо. Искаш да натриеш носа на Хенар, но за целите си използваш невинни същества. - отвърна Арзай. - Тя поне има правото да знае.