Търсене

- Ще бъда спокойна, а това е напълно достатъчно. - отвърна Силиа на ефоски. - И сега не съм щастлива, не е от особено значение къде точно ще бъда нещастна. По-добре някъде съвсем сама, отколкото сред тези... хора.

Розан въздъхна. - Смяташ ли, че ще бъдеш истински щастлива, ако се отдалечиш толкова много?

Нана въздъхна. Предполагаше, че не може да очаква някой, който доброволно се е преместил в Еритос да бъде особено заможен. - От чисто любопитство, защо ми отказвате? Не Ви влекат жени, или не смятате, че съм достатъчно к…

Адриан повдигна едната си вежда. — О, това вече ми беше пределно ясно. Кратка пауза. — Просто се уверявах, че говорим за едно и също. Лек, сух хумор в гласа му. — И макар предложението очевидно да е уверено представено, …

Силиа се засмя леко. - Тези дни наистина няма нищо за правене. Дори не са обявени нови баунтита. Работата в парфюмерията си я знам и без да я посещавам. - въздъхна принцесата, продължавайки да говори на ефоски и вдигна п…

- Разговори? - наклони глава встрани Нана. - Господине, определено не предлагам само разговори. Не бих си позволила да губя ценното Ви време по такъв начин, освен ако не предпочитате именно това.

Адриан я изгледа за секунда, после тихо издиша нещо близко до кратък смях. — А. Кратка пауза. — Това обяснява изненадващо много. Съвсем спокойно остави чашата леко настрани. — Не, не беше напълно очевидно. — Вечерта запо…

Талесир не знаеше как ще коментира това с останалите. Надеждите му, че тези същества ще помогнат с намирането на Каелориан Вейр бяха доста помрачени от видяното тази вечер.

Нана не разбираше какъв му е проблема на този. Досега не беше ли разбрал, че е проститутка? - Защо не и двете? Признавам, че цените ми са леко солени за стандартите на Еритос, но Ви обещавам, че си заслужавам всяка похар…

Розан сви рамене. - Добре. И без това нямам какво да правя тия дни. - отвърна жената.

Силиа се обърна към Розан. - Защо не останеш тази вечер във вилата? И без това е малко скучно там, а ми омръзна да водя разговори с портрета на майка ми. - изрече Силиа на ефоски.

Адриан задържа погледа си върху нея за момент, после отпи малка глътка от виното. Съвсем спокойно. — Ето, това вече е значително по-честен разговор. Лек наклон на главата. — Чудех се колко време ще отнеме да стигнем доту…

Нана не беше сигурна как така този е лорд, а е работил в конюшни и ковачници в южното кралство. Изглежда тук в Еритос даваха титли на всеки. Е, не можеше да се оплаква прекалено много, стига да можеше да си позволи тариф…

Халон отиде да си налее чаша вино.

Блейд реши, че е време да си вървят. Освен двамата нови, нямаше друго интересно. Той пожела лека вечер на всички, след което задърпа Конър към замъка.

Адриан погледна чашата, после нея. После съвсем спокойно взе виното от ръката ѝ, вместо да пие директно от поднесената към устата му чаша. — Благодаря. Лек наклон на главата. — Но предпочитам сам да държа напитката си. Н…

Каво жули яко чекии ей тъй курвата тряаши да донася пивко вино и после да кляка да я помпи Каво в анала.

Нана се усмихна, след което отиде до чашите с вино и наля две. Връщайки се, подаде едната на мъжа пред себе си. - Заповядайте, господине. - приближи тя чашата до устните му. - Разкажете ми повече за себе си.

Лиреа я проследи с поглед за кратко, после повдигна леко чашата си към нея. — И аз. Беше приятно да говоря с човек, който не ме е удрял или заплашвал с коне тази вечер. Нокс повдигна глава. — Летвата е трагично ниска. — …

Адриан я погледна за секунда, после леко се усмихна. — Това поне го уважавам. Кратка пауза. — Да кажем, че не гладувам. Не звучеше като човек, който ще започне да изброява активи. — Но ако това е интервю за финансова при…

Катрин кимна. - Права си. И други хора са го казвали. - въздъхна тя. - Благодаря за този разговор. Надявам се Еритос да ти хареса след време. Момичето отиде да си налее още една чаша вино.

Лиреа я разбираше повече, отколкото вероятно показваше. Тя кимна бавно. — Някои места взимат повече от човек, отколкото си струва да им върне. Нокс сви опашка около лапите си и тихо измърмори: — Това беше тъжно умно. — И…

- И част ли сте? - тихо се засмя лисицата. - Аз не обичам да увъртам, господине.

- Така е. Има хора, които прибързват със заключенията си относно други. - отвърна момичето. - Аз също се радвам, че се махнах от там. И никога не бих се върнала.

Адриан издаде тих, искрен звук, който беше опасно близо до кратък смях. — Да, бих казал, че това конкретно не фигурираше в очакванията ми за вечерта. Лек наклон на главата. — Макар че ако това е официалният стил на посре…