Партито на Халон

Лиреа я наблюдава няколко секунди по-внимателно този път.
После въздъхна тихо.
— Тогава разбирам защо си останала тук.
Нокс също беше притихнал необичайно.
Лиреа леко почука с пръст по чашата си.
— Странно е как човек започва да нарича място "безопасно", само защото опасността е по-предвидима.
Кратка пауза.
После тя добави по-тихо:
— Но честно? Мисля, че това е достатъчно понякога.
Нокс повдигна леко глава.
— В Еритос поне знаеш какво иска да те убие.
— Да. Това доста помага.

Юки извъртя очи. Ако Нана не беше се разделила с най-ценното си умение като пълна глупачка, вече щеше да е надникнала в спомените на този и да е видяла, че е беден. Лисицата реши да си мълчи, Нана сама щеше да се увери, от тук насетне трябваше да свикне с този начин на живот.

Адриан замълча за кратък миг.
— Отчасти работа. Отчасти... промяна на обстановката.
Спокойният му тон не звучеше като човек, който възнамерява да изложи целия си живот пред непозната след десет минути разговор.
— Кросфайър Муунлайт е удобен. Подреден. Предвидим.
Лек наклон на главата.
— Понякога това е предимство. Понякога не.
После с лека суха нотка:
— А Еритос, както вече установих, предлага... по-живи социални преживявания.
Погледът му се задържа върху нея малко по-внимателно.
— А ти? Само ново начало... или Кросфайър Муунлайт предлага нещо конкретно, което те е привлякло?

- Да, тук знаеш кое къде се намира и не винаги надничаш зад гърба си. Драконите са от полза в това отношение. В Шиера с какво се занимаваше?

- Предлага финансовата стабилност, която ми липсваше тук. - отвърна Нана. - По-живи социални преживявания? Предполагам на юг ще е трудно да бъдете ударен по челото с нечий пенис при първо запознанство, съгласна съм. - засмя се тихо лисицата. Този беше доста странен.

Лиреа се облегна леко назад на стола си.
— Основно билки. Отвари. Лекувах хора, когато можех.
Нокс повдигна глава веднага.
— И тровеше хора, когато не можеше.
— Нокс.
— Какво? Това буквално ти плащаше наема.
Тя въздъхна тихо, но не отрече.
— В Шиера хората рядко питат прекалено много, стига да им решиш проблема. Понякога проблемът беше треска. Понякога... човек.
Кратка пауза.
После сви леко рамене.
— Не беше особено славен живот, но беше полезен. А полезните хора в такива места оцеляват по-дълго.

- Всеки прави каквото може, за да оцелее. Ако бях останала в Серанс щях да съм или джебчийка, убийца, проститутка или мъртва. Радвам се,, че не ми се наложи да узная какво точно.

Лиреа замълча за момент.
После кимна леко.
— Да. Понякога "добър живот" просто значи да си имал шанс да избереш нещо различно.
Нокс беше необичайно тих до нея.
Тя завъртя чашата в ръката си замислено.
— Хората обичат да съдят как другите оцеляват, когато самите те никога не са били достатъчно гладни, уплашени или сами.
Кратка пауза.
После Лиреа я погледна по-внимателно.
— Радвам се, че и ти си успяла да се измъкнеш оттам. Искрено.

Адриан издаде тих, искрен звук, който беше опасно близо до кратък смях.
— Да, бих казал, че това конкретно не фигурираше в очакванията ми за вечерта.
Лек наклон на главата.
— Макар че ако това е официалният стил на посрещане в Еритос, някой наистина трябва да изготви предупредителна брошура за чужденци.
Сухата нотка остана, но погледът му върху нея беше по-внимателен.
— Финансова стабилност, значи.
Кратка пауза.
— Това поне е честен отговор.
После с леко повдигната вежда:
— А сега ще рискувам да предположа, че следващият въпрос няма да е за любим цвят, а ще се опиташ по-фино да разбереш дали и аз съм част от тази финансова стабилност.

- Така е. Има хора, които прибързват със заключенията си относно други. - отвърна момичето. - Аз също се радвам, че се махнах от там. И никога не бих се върнала.

- И част ли сте? - тихо се засмя лисицата. - Аз не обичам да увъртам, господине.

Лиреа я разбираше повече, отколкото вероятно показваше.
Тя кимна бавно.
— Някои места взимат повече от човек, отколкото си струва да им върне.
Нокс сви опашка около лапите си и тихо измърмори:
— Това беше тъжно умно.
— Игнорирай го. Понякога се преструва, че съм емоционално зряла.
Тя леко се усмихна към Катрин.
— Но честно... радвам се, че поне си намерила място, което наричаш безопасно. Дори да е Еритос и дори да включва... това.
Лиреа махна неопределено към хаоса около останалите.
После добави сухо:
— Макар че след тази вечер започвам да подозирам, че стандартите тук за "нормален живот" са трагично ниски.

Катрин кимна.
- Права си. И други хора са го казвали. - въздъхна тя. - Благодаря за този разговор. Надявам се Еритос да ти хареса след време.
Момичето отиде да си налее още една чаша вино. 

Адриан я погледна за секунда, после леко се усмихна.
— Това поне го уважавам.
Кратка пауза.
— Да кажем, че не гладувам.
Не звучеше като човек, който ще започне да изброява активи.
— Но ако това е интервю за финансова пригодност, ще трябва поне първо да ми предложиш питие.
Сух хумор, но погледът му оставаше внимателен.
— А и вече съм достатъчно предпазлив към хора, които проявяват интерес към съдържанието на кесията ми преди да са научили особено много за мен.

Лиреа я проследи с поглед за кратко, после повдигна леко чашата си към нея.
— И аз. Беше приятно да говоря с човек, който не ме е удрял или заплашвал с коне тази вечер.
Нокс повдигна глава.
— Летвата е трагично ниска.
— Но поне съществува.
Тя остана за момент по-тиха, наблюдавайки огньовете и хората около тях.
После въздъхна тихо през носа.
— Може би Катрин е права — измърмори тя. — Може и да свикна с това място.
Нокс я погледна подозрително.
— Това звучеше почти оптимистично.
— Не разваляй момента.

Нана се усмихна, след което отиде до чашите с вино и наля две. Връщайки се, подаде едната на мъжа пред себе си.
- Заповядайте, господине. - приближи тя чашата до устните му. - Разкажете ми повече за себе си.

Каво жули яко чекии ей тъй курвата тряаши да донася пивко вино и после да кляка да я помпи Каво в анала.

Адриан погледна чашата, после нея.
После съвсем спокойно взе виното от ръката ѝ, вместо да пие директно от поднесената към устата му чаша.
— Благодаря.
Лек наклон на главата.
— Но предпочитам сам да държа напитката си.
Не беше грубо. Просто ясно.
След кратка пауза:
— А за мен... не съм сигурен колко интересен ще ти се сторя.
Погледът му остана върху нея.
— Родом съм от Кросфайър Муунлайт. Работил съм с коне, работил съм и в ковачница. Не съм роден с титла, ако това те интересува.
Съвсем леко завъртя чашата в ръка.
— А от съвсем скоро съм лорд, което честно казано още ми звучи странно.
После леко повдигна вежда.
— Това достатъчно добър старт ли е, или интервюто тепърва става по-скъпо?

Блейд реши, че е време да си вървят. Освен двамата нови, нямаше друго интересно. Той пожела лека вечер на всички, след което задърпа Конър към замъка. 

Халон отиде да си налее чаша вино. 

Нана не беше сигурна как така този е лорд, а е работил в конюшни и ковачници в южното кралство. Изглежда тук в Еритос даваха титли на всеки. Е, не можеше да се оплаква прекалено много, стига да можеше да си позволи тарифата ѝ.
- Това колко скъпо ще стане зависи само от Вас. - изкикоти се лисицата. - И това, което бихте искал да видите. - намигна му тя.

Адриан задържа погледа си върху нея за момент, после отпи малка глътка от виното.
Съвсем спокойно.
— Ето, това вече е значително по-честен разговор.
Лек наклон на главата.
— Чудех се колко време ще отнеме да стигнем дотук.
Не звучеше осъдително. По-скоро леко развеселен.
— За жалост за теб, не съм човекът, който взема подобни решения петнайсет минути след запознанство и след разговор, започнал с финансово проучване.
Слаба суха усмивка.
— Но оценявам директността.
Погледът му се задържа върху нея малко по-остро.
— И понеже и двамата вече не увъртаме — опитваш да разбереш дали съм богат клиент, или просто ми правиш компания?

Силиа се обърна към Розан.
- Защо не останеш тази вечер във вилата? И без това е малко скучно там, а ми омръзна да водя разговори с портрета на майка ми. - изрече Силиа на ефоски. 

Розан сви рамене.
- Добре. И без това нямам какво да правя тия дни. - отвърна жената. 

Нана не разбираше какъв му е проблема на този. Досега не беше ли разбрал, че е проститутка?
- Защо не и двете? Признавам, че цените ми са леко солени за стандартите на Еритос, но Ви обещавам, че си заслужавам всяка похарчена жълтица.