Партито на Халон

Лиреа замълча за момент при споменаването на Серанс.
После въздъхна тихо.
— Да, чувала съм достатъчно истории за подобни места. Еритос поне изглежда честен в това какво е.
Нокс повдигна леко глава.
— Студено, опасно и психически съмнително?
— Точно така.
Тя се усмихна леко към Катрин.
— И... благодаря. Това всъщност значи повече, отколкото вероятно изглежда.
Кратка пауза.
После Лиреа добави сухо:
— Особено след като първото ми официално социално взаимодействие тук включваше шамар и чужд пенис. Това обяснява защо всички тук изглеждат така, сякаш са преживели поне три лични трагедии и една война.
Тя замълча за секунда, после наклони леко глава към Катрин.
— Ти отдавна ли си в Еритос?
Нокс се протегна лениво до стола ѝ.
— И по-важният въпрос - всички партита ли тук започват така, или днес просто имаме късмет?

- Защото тази жена не е с всичкия си. Твърдеше, че внуците ѝ щели да провалят животите си, заради моето... облекло. - изсумтя лисицата. - От това, което знам от други, не е единствената тук с подобни странности. Сам видяхте онзи коняр Каво какво стори с Вас. 

Катрин се усмихна.
- От няколко години съм тук. И не точно. Тук партитата започват със скандали, но и с бой се е случвало. 

Лиреа я гледа няколко секунди.
После бавно отпи от чашата си.
— Това е едновременно предупреждение и много лоша реклама за местната социална сцена.
Нокс изглеждаше подозрително въодушевен.
— На мен ми харесва. Има енергия.
— Ти харесваш пожари.
— Защото са топли.
Лиреа поклати леко глава, после отново погледна към Катрин.
— И как оцелява човек тук "няколко години" без напълно да изгуби разсъдъка си? Или това е частта, която никой не споменава?

Адриан леко наклони глава.
— Това, за съжаление, е доста по-правдоподобно обяснение.
Кратък поглед в посоката, където Каво продължаваше да съществува по своя специфичен начин.
— След случилото се тази вечер прагът ми за "хора с проблеми" определено се размести.
После върна вниманието си към Нана.
— Макар че между социално непоносими хора и някой, който наистина праща убиец, все пак има известна разлика.
Спокойна пауза.
— Надявам се поне ситуацията вече да е приключила.
После с леко присвити очи, по-изследователно:
— Честно казано, започвам да се чудя дали просто имаш необичайно лош късмет... или редовно се оказваш в центъра на подобни конфликти.

Слушайки тези разговори, Талесир беше в ступор. Съвсем не разбираше как е възможно тези същества да са толкова добри в ловуването, а интеракциите помежду им да са... на ниво, което дори и Морглас задминава.

- Трудно, предполагам. - отвърна Катрин. - Ако събиранията бяха всеки ден, нямаше да сме с всичкия си, определено. Може би това ни е опазило до сега - партитата не са толкова чести. 

Нана поклати глава в отрицание.
- Всичко това ми се случи, защото един мъж ме излъга, казвайки, че ще ми подари дом. Оказа се в съседство до тази ненормалница.

Адриан замълча за миг.
— Това вече звучи по-малко като лош късмет и повече като поредица от ужасни решения от страна на околните.
Лек дъх през носа.
— Да обещаеш дом на някого и после да го оставиш в подобна ситуация е... доста жалко.
Погледът му остана върху нея, но не омекна до сляпо съчувствие.
— И все пак започвам да забелязвам модел.
Кратка пауза.
— Около теб или има необичайно голям брой нестабилни хора... или имаш талант да попадаш в сложни обстоятелства.
Слаб, неостър намек за хумор.
— Все още решавам кое от двете е.

Лиреа кимна бавно.
— Значи тайната е достатъчно време между психическите щети.
Нокс повдигна глава.
— Това обяснява защо всички тук изглеждат леко уморени, но все още функционални.
— "Функционални" е щедра дума за част от присъстващите.
Тя хвърли кратък поглед към поредния хаос около огъня, после пак към Катрин.
— Честно казано, започвах да очаквам Еритос да е само студ, работа и опити да не умреш в пещери.
Кратка пауза.
— Не очаквах... каквото и да е това.
Нокс се намеси веднага:
— Социално бедствие.
— Да. Точно това.

- Нали? - на висок глас отвърна Нана, уверявайки се, че наемният убиец със сигурност ще чуе. - И аз съм на това мнение! Този човек се подигра с мен, всичките ми несгоди са заради него. - отвърна лисицата, сетне си припомни защо всъщност беше заговорила този. - Но стига за мен, Вие откъде идвате изначало? 

Каво и звънчетата прайха въртене на чепове и си въртяха яко чепарете хеликоптер хеликоптер.

- Очаквай всичко в Еритос. - изрече Катрин. - След време няма да имаш притеснение, че може да умреш в пещерите. Всички сме минали по този път. 

Крисчън тежко въздъхна, отпивайки от виното си. 

Лиреа се усмихна леко в ъгълчето на устата.
— Това е едновременно окуражаващо и ужасно изречение.
Тя завъртя чашата в ръката си замислено.
— Но предполагам, че вече започвам да разбирам какво имаш предвид. Първите няколко лова бяха... доста по-панически.
Нокс изглеждаше обиден.
— Аз бях спокоен.
Лиреа го погледна.
— Ти се опита да подпалиш мумия, защото "те гледала странно".
— И бях прав.
Тя поклати леко глава с тих смях, после отново погледна към Катрин.
— Предполагам човек просто свиква с Еритос... малко по малко. Или поне започва да се преструва убедително.

— От Кросфайър Муунлайт.
Лек наклон на главата.
— Което вероятно обяснява защо някои от местните особености тук все още ми идват... рязко.
Слаб сух хумор.
— Еритос и Кросфайър Муунлайт са близо, но човек започва да подозира, че социално са на различни континенти.
После спокойно:
— А ти? Освен Валдора, имаш ли място, което всъщност наричаш дом?

Нана доста се зарадва да чуе това. 
- Какво съвпадение! - усмихна се чаровно лисицата. - Аз също живея в Кросфайър Муунлайт в момента. След като сте родом от там, вероятно трудно ще се впишете тук, разбиранията на жителите на това кралство могат да бъдат твърде закостенели. Харесвате ли Червен божур? Тук няма подобен ресторант, за жалост. - наведе глава жената. 

Катрин се засмя.
- С Нокс изглежда се разбирате добре, това е хубаво. - отвърна момичето. - Свикваш. Не е перфектното място, но никога няма да забравя колко по-зле беше в Серанс. Разбира се, има много по-развити места от Еритос, но засега съм решила да бъда тук. 

Лиреа я наблюдава за кратко, сякаш се опитваше да прецени колко от това е инат и колко - привързаност към мястото.
После сви леко рамене.
— Предполагам, че след достатъчно време човек започва да намира причини да остане. Дори в места като Еритос.
Нокс веднага се намеси:
— Или просто свиква със студа и психичните щети.
— Това също.
Тя се усмихна леко към Катрин.
— А за Нокс... да. Засега се разбираме. Което честно казано ме изненадва повече от всичко останало тук.
Нокс изглеждаше дълбоко засегнат.
— "Засега"?
— Нокс, преди три дни се опита да обясниш на инструктор защо палежът е "тактическа комуникация".
— И продължавам да смятам, че бях убедителен.
Лиреа въздъхна тихо, после отново погледна към Катрин.
— Но предполагам разбирам какво имаш предвид. Понякога мястото не е перфектно... просто е мястото, на което си решил да останеш.

Адриан повдигна едната си вежда съвсем леко.
Въпросът не беше случаен и той го знаеше.
— Познавам го.
Кратка пауза.
— Но не бих казал, че съм особен почитател на това да плащам абсурдни суми за красиво подредена храна в малки количества.
Слаб сух хумор.
— Кросфайър Муунлайт има много неща, които харесвам. Червен божур не е сред първите.
Погледът му се задържа върху Нана малко по-внимателно.
— Макар че е интересен избор на тема.
— Повечето хора не скачат от разговор за местни психопати към луксозни ресторанти.
Лек наклон на главата.
— Липсва ли ти мястото... или просто проверяваш какъв тип човек съм?