Мълвата на деня

 

Партито на Халон

#33243
Адриан огледа помещението за пореден път.
Шумът, който по-рано бе изпълвал вечерта, вече се беше разсеял заедно с повечето гости. Останалата тишина беше от онези, които подсказват, че събитието естествено е стигнало края си.
Той остави чашата си настрана и леко издиша.
— Предполагам това е моят знак, че съм оцелял първото си подобно събиране.
Слаба суха усмивка.
— Приятна вечер на останалите.
С това Адриан се приготви да си тръгне.
#33244
Огньовете вече догаряха, когато Лиреа най-сетне се изправи от мястото си.
Шумът на поляната беше утихнал достатъчно, че човек поне да чува собствените си мисли. Което след тази вечер беше съмнително предимство.
Нокс се протегна лениво до стола.
— Значи оцеляхме.
— Технически да.
Лиреа дръпна по-плътно палтото си около раменете и хвърли последен поглед към събралите се хора.
Странни.
Шумни.
Психически съмнителни.
Но... не чак толкова лоши.
Което беше тревожно осъзнаване само по себе си.
— Е? — попита Нокс, тръгвайки до нея през снега. — Каква е присъдата?
Лиреа мълча няколко секунди.
После въздъхна тихо.
— Еритос още е студен, опасен и пълен с луди хора.
Кратка пауза.
— Но май започвам да разбирам защо някои остават тук.
Нокс я погледна странично.
— Това звучеше опасно близо до привързаност.
— Не прекалявай.
Той се ухили леко.
— Само казвам.
Лиреа поклати глава с тихо раздразнение, докато двамата бавно се отдалечаваха от светлините на поляната към заснежените улици на Еритос.
#33245
Афсол въздъхна.
- Да си вървим, Аша. - изрече той, след което с Аша пожелаха лека вечер на останалите и си тръгнаха. 
#33246
Крисчън реши да се застрахова и се запъти към странноприемницата преди Лилит да го е заговорила. 
#33247
Далия изсумтя, изобщо не очакваше, че проклетият слуга ще се спре на това събиране, сега не можеше да се прибере и щеше да се наложи също да спи в гнусната странноприемница, където се събираха варвари и бедняци. Жената побърза да последва слугата, никога не се знаеше на това място.
#33248
Лилит реши да си върви. Тия новите бързо избягаха, но все някога пак щяха да се срещнат. Тя се телепортира обратно в имението на Арус. 
#33249
Катрин пожела лека вечер на Халон, след което си тръгна. 
#33250
Халон си тръгна. 
« Назад123456789Напред »
Влез, за да отговориш.