Партито на Халон

- И част ли сте? - тихо се засмя лисицата. - Аз не обичам да увъртам, господине.

Лиреа я разбираше повече, отколкото вероятно показваше.
Тя кимна бавно.
— Някои места взимат повече от човек, отколкото си струва да им върне.
Нокс сви опашка около лапите си и тихо измърмори:
— Това беше тъжно умно.
— Игнорирай го. Понякога се преструва, че съм емоционално зряла.
Тя леко се усмихна към Катрин.
— Но честно... радвам се, че поне си намерила място, което наричаш безопасно. Дори да е Еритос и дори да включва... това.
Лиреа махна неопределено към хаоса около останалите.
После добави сухо:
— Макар че след тази вечер започвам да подозирам, че стандартите тук за "нормален живот" са трагично ниски.

Катрин кимна.
- Права си. И други хора са го казвали. - въздъхна тя. - Благодаря за този разговор. Надявам се Еритос да ти хареса след време.
Момичето отиде да си налее още една чаша вино. 

Адриан я погледна за секунда, после леко се усмихна.
— Това поне го уважавам.
Кратка пауза.
— Да кажем, че не гладувам.
Не звучеше като човек, който ще започне да изброява активи.
— Но ако това е интервю за финансова пригодност, ще трябва поне първо да ми предложиш питие.
Сух хумор, но погледът му оставаше внимателен.
— А и вече съм достатъчно предпазлив към хора, които проявяват интерес към съдържанието на кесията ми преди да са научили особено много за мен.

Лиреа я проследи с поглед за кратко, после повдигна леко чашата си към нея.
— И аз. Беше приятно да говоря с човек, който не ме е удрял или заплашвал с коне тази вечер.
Нокс повдигна глава.
— Летвата е трагично ниска.
— Но поне съществува.
Тя остана за момент по-тиха, наблюдавайки огньовете и хората около тях.
После въздъхна тихо през носа.
— Може би Катрин е права — измърмори тя. — Може и да свикна с това място.
Нокс я погледна подозрително.
— Това звучеше почти оптимистично.
— Не разваляй момента.

Нана се усмихна, след което отиде до чашите с вино и наля две. Връщайки се, подаде едната на мъжа пред себе си.
- Заповядайте, господине. - приближи тя чашата до устните му. - Разкажете ми повече за себе си.

Каво жули яко чекии ей тъй курвата тряаши да донася пивко вино и после да кляка да я помпи Каво в анала.

Адриан погледна чашата, после нея.
После съвсем спокойно взе виното от ръката ѝ, вместо да пие директно от поднесената към устата му чаша.
— Благодаря.
Лек наклон на главата.
— Но предпочитам сам да държа напитката си.
Не беше грубо. Просто ясно.
След кратка пауза:
— А за мен... не съм сигурен колко интересен ще ти се сторя.
Погледът му остана върху нея.
— Родом съм от Кросфайър Муунлайт. Работил съм с коне, работил съм и в ковачница. Не съм роден с титла, ако това те интересува.
Съвсем леко завъртя чашата в ръка.
— А от съвсем скоро съм лорд, което честно казано още ми звучи странно.
После леко повдигна вежда.
— Това достатъчно добър старт ли е, или интервюто тепърва става по-скъпо?

Блейд реши, че е време да си вървят. Освен двамата нови, нямаше друго интересно. Той пожела лека вечер на всички, след което задърпа Конър към замъка. 

Халон отиде да си налее чаша вино. 

Нана не беше сигурна как така този е лорд, а е работил в конюшни и ковачници в южното кралство. Изглежда тук в Еритос даваха титли на всеки. Е, не можеше да се оплаква прекалено много, стига да можеше да си позволи тарифата ѝ.
- Това колко скъпо ще стане зависи само от Вас. - изкикоти се лисицата. - И това, което бихте искал да видите. - намигна му тя.

Адриан задържа погледа си върху нея за момент, после отпи малка глътка от виното.
Съвсем спокойно.
— Ето, това вече е значително по-честен разговор.
Лек наклон на главата.
— Чудех се колко време ще отнеме да стигнем дотук.
Не звучеше осъдително. По-скоро леко развеселен.
— За жалост за теб, не съм човекът, който взема подобни решения петнайсет минути след запознанство и след разговор, започнал с финансово проучване.
Слаба суха усмивка.
— Но оценявам директността.
Погледът му се задържа върху нея малко по-остро.
— И понеже и двамата вече не увъртаме — опитваш да разбереш дали съм богат клиент, или просто ми правиш компания?

Силиа се обърна към Розан.
- Защо не останеш тази вечер във вилата? И без това е малко скучно там, а ми омръзна да водя разговори с портрета на майка ми. - изрече Силиа на ефоски. 

Розан сви рамене.
- Добре. И без това нямам какво да правя тия дни. - отвърна жената. 

Нана не разбираше какъв му е проблема на този. Досега не беше ли разбрал, че е проститутка?
- Защо не и двете? Признавам, че цените ми са леко солени за стандартите на Еритос, но Ви обещавам, че си заслужавам всяка похарчена жълтица.

Талесир не знаеше как ще коментира това с останалите. Надеждите му, че тези същества ще помогнат с намирането на Каелориан Вейр бяха доста помрачени от видяното тази вечер.

Адриан я изгледа за секунда, после тихо издиша нещо близко до кратък смях.
— А.
Кратка пауза.
— Това обяснява изненадващо много.
Съвсем спокойно остави чашата леко настрани.
— Не, не беше напълно очевидно.
— Вечерта започна с човек, който ме удари с пениса си заради конски показания, така че стандартите ми за "очевидно" са леко разместени.
Сухият хумор остана.
После вече по-ясно:
— Но ще трябва да те разочаровам.
— Не търся подобна компания тази вечер.
Лек наклон на главата.
— Без лично отношение. Просто предпочитам разговорите ми да не идват с тарифа.

- Разговори? - наклони глава встрани Нана. - Господине, определено не предлагам само разговори. Не бих си позволила да губя ценното Ви време по такъв начин, освен ако не предпочитате именно това.

Силиа се засмя леко.
- Тези дни наистина няма нищо за правене. Дори не са обявени нови баунтита. Работата в парфюмерията си я знам и без да я посещавам. - въздъхна принцесата, продължавайки да говори на ефоски и вдигна поглед към звездите. - Ще се наложи, докато намеря начин да избягам от този затвор. 

Адриан повдигна едната си вежда.
— О, това вече ми беше пределно ясно.
Кратка пауза.
— Просто се уверявах, че говорим за едно и също.
Лек, сух хумор в гласа му.
— И макар предложението очевидно да е уверено представено, ще откажа.
Погледът му остана спокоен, не осъдителен.
— Не защото смятам занаята ти за проблем.
— Просто не съм заинтересован.
Лек наклон на главата.
— Но оценявам директността ти повече от тази на половината хора тук. Това поне е освежаващо.