Партито на Халон

Нана реши да види каква е работата с този непознат на събирането им. Лисицата трябваше да разбере дали е богат. Тя се приближи към него.
- Здравей. Аз съм Нана. - усмихна се тя. - Наистина съжалявам за поведението на онзи луд, на останалите просто ни се налага да свикнем с мисълта за съществуването им. Как е името ти?

Афсол отиде да си налее чаша уиски. Беше си обещал да не пие, но вече не издържаше. 

- Разбира се, че не е нужно, но е проява на добро възпитание да отвърнеш, когато някой се опитва да разговаря с теб. Уморих се да ви поучавам вас варварите. 

Лиреа се усмихна леко в ъгълчето на устата.
— Започвам да го забелязвам.
Тя хвърли кратък поглед към поредния хаос около Каво и после обратно към Катрин.
— Макар че това обяснява защо всички тук изглеждат хронично изморени.
Нокс повдигна глава от мястото си.
— Аз лично съм впечатлен, че още никой не е подпалил поляната.
Кратка пауза.
— Добре, де. Напълно подпалил.
Лиреа въздъхна тихо.
— Дай им време.
После отпи от чашата си и кимна леко към Катрин.
— Приятно ми е. Радвам се, че поне един човек тук говори като нормално живо същество.

Адриан насочи вниманието си към Нана, видимо благодарен за първия нормален разговор от вечерта.
Леко кимна.
— Адриан. Адриан Вейл.
Погледът му за миг се плъзна в посоката на Каво, после обратно към нея.
— И благодаря. Започвах да подозирам, че това е някакъв ритуал за посвещение.
Слаба, суха усмивка.
— Приятно ми е, Нана.
Кратка пауза.
— Макар че ще призная — това вероятно е най-необичайното първо впечатление, което съм получавал от събиране.

- И защо разговаряш с мен, тъпачке? Не помня някога да сме били в добри отношения, че да искам да участвам в разговор с величайшата ти особа. 

Лисицата тежко въздъхна. Онзи идиот Каво разваляше бизнес възможностите ѝ още отсега.
- Аз отскоро живея из тези земи и имах същото първо впечатление от него. - престори се на отвратена тя, тъй като ако трябваше да бъде честна, беше достатъчно добра в това да игнорира коняря през повечето време. - Ти също ли си отскоро тук? 

Катрин се засмя.
- Относно говоренето сме си нормални. Само на Каво не му разбираме изразите, а вече толкова години живеем с него. 

— Относително.
Адриан се облегна леко назад, вече значително по-спокоен, след като разговорът най-сетне звучеше човешки.
— Не съм тук от дълго, не.
Кратка пауза.
— Макар че тази вечер ми дава доста... ускорен курс по местните особености.
Лек намек за усмивка.
— А ти? Отскоро тук, каза. Как се оказа в тези земи?

- Мога да разговарям с когото пожелая тук. - скръсти ръце Далия. - Просто ми беше интересно какъв ще е новият ти план, за да привлечеш внимание, особено след като напослед не изглежда останалите да се интересуват от твоята "величайша" особа. - присмя се жената.

Лилит разгледа тия двамата. Женската беше бая яка, но нямаше идея дали ѝ допадат жени. Мъжът беше... е, може би щеше да го мине, ако започнеха да ѝ се изпаряват опциите. 

- Доста трудно, честно да си призная. - наведе глава Нана. Значи този беше чужденец. - Културните особености ми идват в повече, но предполагам са за предпочитане от предното кралство в което живеех. Казваше се Валдора и там ме малтретираха, заради расата ми.

Лиреа примигна бавно.
После погледна към Каво в далечината.
После обратно към Катрин.
— Това всъщност ме плаши повече.
Нокс кимна сериозно.
— Да. Ако вие го разбирате, значи проблемът вече е културен.
Лиреа изсумтя тихо през носа си.
— Честно казано, в един момент започнах да се чудя дали не получавам мозъчно сътресение.
Кратка пауза.
После тя повдигна леко чашата си към Катрин.
— Но поне вече имам преводач. Това помага.

- С Каво определено трябва да си прегледате главите, защото не сте наред. - отвърна принцесата и отпи от виното си. - Не че би го разбрала, но...
Розан я дръпна за ръкава. Принцесата се обърна към нея.
- Какво? 

- Даваш ѝ информация. - на ефоски отвърна жената в ухото на Силиа. - Не го прави, не отвръщай на провокациите ѝ по начина, по който тя иска. 

- Нима? - изсмя се подигравателно Далия. - Не си ли точно ти една от най-близките на онзи луд коняр тук? Странно, агресивен е спрямо всички останали, но не и към теб. Чудно защо ли това е така?

Катрин нервно се засмя.
- Ако мислиш, че някой тук разбира какво иска да каже той, ще се наложи да те разочаровам. - отвърна момичето. - Както каза и Евдемия по-рано, опитвай се да го игнорираш. Когато не разговаря с теб се превръща в страничен шум.

Каво игра мощен казачок с кончо и Курвито.

Адриан я изгледа за кратък момент, този път без сухата ирония.
— Съжалявам да го чуя.
Кратка пауза.
— Никой не заслужава подобно отношение заради това какъв е.
Лек наклон на главата.
— Валдора уж би трябвало да е едно от местата, където различните раси се срещат по-често. Иронично.
После добави, вече по-спокойно:
— Еритос може да е суров, но поне засега местните ми създават повече главоболия заради характера си, не заради произхода ми.
Лек, почти сух намек за хумор.
— Което, предполагам, е някакъв напредък.
Погледът му остана върху нея.
— Каква е твоята раса, ако не е твърде личен въпрос?

Лиреа замълча за секунда.
После много бавно кимна.
— А. Значи това е защитен механизъм на обществото.
Нокс изглеждаше искрено впечатлен.
— Това е като естествен филтър за оцеляване.
Лиреа тихо се засмя през носа си и отпи от чашата.
— Добре. Това всъщност обяснява защо всички останали изглеждат сравнително спокойни, докато той заплашва хора с... каквото и да беше онова преди малко.
Тя поклати леко глава.
— Ще опитам метода със "страничния шум". Ако не проработи, започвам да пия повече.

- Да съм най-близка с Каво? Далеч не. Питай скъпата си приятелка Лилит, тя ще знае повече. - отвърна Силиа. 

Катрин сбърчи вежди. Лиреа не беше ли виждала пенис? 
- Каквото и да беше онова? Членът на Каво? 

- Различните раси във Валдора се мразят едни-други обикновено. - въздъхна Нана. - Особено много мразят нас, лисиците. Без абсолютно никаква причина биваме принуждавани да работим в публичния им дом. Е, аз не се съгласих и бях обект на тормоз, докато не избрах да напусна онова ужасно място. - Нана беше украсила историята си, за да изглежда по-крехка и ранима. Човешките мъже обикновено обичаха да чуват подобни неща, карайки ги да се чувстват длъжни да защитят красива жена. - Обаче определено съм съгласна за местните в Еритос. - с лека усмивка на лице продължи лисицата. - Кой засега ти прави най-лошо впечатление? 

Лиреа я погледна няколко секунди напълно сериозно.
— Виждала съм. Просто не очаквах да бъде използван като аргумент в спор.
Нокс веднага се намеси:
— Аз не бях виждал. И честно казано, животът ми беше по-добър преди това.
Лиреа въздъхна тежко и потърка слепоочието си.
— Дойдох тук с надеждата за нормална вечер край огън.
Кратка пауза.
— Това очевидно беше първата ми грешка.

Адриан замълча за миг.
Изражението му подсказваше, че поне част от историята ѝ действително му е неприятна за слушане, независимо колко добре беше поднесена.
— Ако това е истина, тогава си направила правилния избор, като си напуснала.
После леко наклони глава.
— А ако я разказваш малко по-драматично за ефект... пак не бих те обвинил. Някои истории така или иначе не звучат правдоподобно, дори когато са истина.
Това беше казано спокойно, не обвинително.
После на въпроса ѝ:
— Най-лошо?
Погледът му съвсем демонстративно се плъзна към Каво.
— Мисля, че ако кажа друго, ще изглеждам или сляп, или лъжец.
Слаб сух хумор.
После върна поглед към нея.
— А ти? Освен очевидния отговор. Кой тук би ме накарал да внимавам?