Партито на Халон

- Изтъквам го с надеждата, че някой ден ще си отвориш очите и ще станеш полезна за себе си, но уви. Удрям на камък всеки път. - извъртя очи Далия. - Изглежда много разбираш от навиране на неща отзад, честно да ти призная, бих предпочела да е злато, пред пенисите на разни роби и слуги, както правиш ти.

Адриан просто го изгледа.
Дълго.
После леко наклони глава.
— Ще приема, че голяма част от това беше опит за изречение.
Кратка пауза.
— И не, няма да приемам за факт нищо, което излиза от устата ти за когото и да било тук.
Погледът му за миг се плъзна към Евдемия, после обратно.
— Ако имаш реален проблем с мен, кажи го ясно.
— Ако просто хвърляш думи, за да предизвикаш реакция, започва да става доста предвидимо.

Силиа се изсмя. Тая и тя живееше в собствен свят, но това не беше от значение. Нямаше никакво намерение да ѝ обръща внимание.
- Вече виждаш защо вече мразя това кралство. - тихо изрече принцесата на Розан на ефоски. - Нямам търпение ремонта на къщата ми да е готов и да се махна от тук. 

Каво говори.
- Але господине мозъка ти сай спуснал в дерето май не ти са разбира напрао мале мале курвата е минус туй тряа да ти са яви на очите щото ше ти зима кинтажа адски за 2000 злато не щя да ма обслужи малко били ся ше ти насади хуйова глава. - обясливо каза Каво. 

- О, значи това не е престанало да бъде идея? - с някакво разочарование отвърна Розан на въпроса ѝ.

Далия наклони глава встрани, не разбираше странния език, на който пиклата говореше - сигурно беше някакъв варварски.
- Глупачке, дори и да не разбирам какво казваш ми е ясно, че не е нищо добро по мой адрес. Поне имай доблестта да ми го кажеш в лицето. 

Адриан примигна веднъж.
После втори път.
— Знаеш ли кое е най-интересното?
Кратка пауза.
— Че говориш толкова уверено за неща, които звучат като пълни глупости.
Спокоен поглед към Каво.
— Ако се опитваш да ме предупредиш за Евдемия, оценявам усилието.
— Ако се опитваш да ме провокираш, можеш и по-добре.
— Ако просто говориш каквото ти мине през главата... това вече го установихме.
Лек поглед към Евдемия.
— Засега единственият човек тук, който активно ми създава проблем, си ти.

- Тъпа краво, кой изобщо е казал, че говоря за теб? - вирна вежда Силиа. - Нямам намерение да хабя скъпоценното си време в приказки за теб.

Каво говори.
- Але господине добре ве добре посли ше пищиш като ти земе кинтажа курвата и кат си завърти гъзарете на сичкото селяндур ама сполай ти да не казваш после але Каво отървай ма. - обясливо каза Каво ама малко адски са изкара.

Катрин тежко въздъхна.
- Не се извинявам от негово име, но наистина съжалявам, че трябваше да станете свидетели на това. За съжаление, нищо не е в състояние да го накара да се промени. Просто... свикваш, колкото и отвратително да звучи. 

Далия се изсмя с глас.
- Скъпоценно време? Да правиш какво? Секс с роби? Или може би да друсаш опиум? След като всички тук знаем, че това са двете ти любими занимания, убедена съм че можеш да отделиш малко от "скъпоценното" си време и за разговори с нас, простосмъртните. - подигра се жената.

Адриан издиша тихо.
— Разбрах. Ако някога мистериозна жена ми открадне богатството, честта и вероятно душата, ще знам към кого да се обърна.
Кратка пауза.
— Дотогава мисля да оцелея без твоите финансови съвети.
Лек наклон на главата.
— Но благодаря за... каквото и да беше това.

Лиреа я наблюдава няколко секунди, сякаш преценяваше дали това е шега.
После въздъхна тихо.
— Честно казано, след конюшнята в Еритос започвам да вярвам, че светът просто е пълен с агресивни хора и коне.
Погледът ѝ за кратко се плъзна обратно към Каво.
— При него явно са и двете едновременно.
Нокс издаде звук, подозрително близък до задавен смях.
Лиреа после отново погледна Катрин и леко наклони глава.
— Лиреа. Между другото.
Кратка пауза.
— А това оплакване с крила е Нокс.
Нокс повдигна глава.
— Обиден съм, че това беше представянето ми.
— Ще оцелееш.
После Лиреа сви леко рамене.
— И... благодаря. За нормалния разговор. Започвах да се съмнявам, че тук са възможни.

- Много интересно. Защо трябва да ти обръщам внимание по-точно?   

Катрин се усмихна.
- През повечето време сякаш не можеш да проведеш нормален разговор с когото и да е. - изрече тя. - Катрин, приятно ми е.

Нана реши да види каква е работата с този непознат на събирането им. Лисицата трябваше да разбере дали е богат. Тя се приближи към него.
- Здравей. Аз съм Нана. - усмихна се тя. - Наистина съжалявам за поведението на онзи луд, на останалите просто ни се налага да свикнем с мисълта за съществуването им. Как е името ти?

Афсол отиде да си налее чаша уиски. Беше си обещал да не пие, но вече не издържаше. 

- Разбира се, че не е нужно, но е проява на добро възпитание да отвърнеш, когато някой се опитва да разговаря с теб. Уморих се да ви поучавам вас варварите. 

Лиреа се усмихна леко в ъгълчето на устата.
— Започвам да го забелязвам.
Тя хвърли кратък поглед към поредния хаос около Каво и после обратно към Катрин.
— Макар че това обяснява защо всички тук изглеждат хронично изморени.
Нокс повдигна глава от мястото си.
— Аз лично съм впечатлен, че още никой не е подпалил поляната.
Кратка пауза.
— Добре, де. Напълно подпалил.
Лиреа въздъхна тихо.
— Дай им време.
После отпи от чашата си и кимна леко към Катрин.
— Приятно ми е. Радвам се, че поне един човек тук говори като нормално живо същество.

Адриан насочи вниманието си към Нана, видимо благодарен за първия нормален разговор от вечерта.
Леко кимна.
— Адриан. Адриан Вейл.
Погледът му за миг се плъзна в посоката на Каво, после обратно към нея.
— И благодаря. Започвах да подозирам, че това е някакъв ритуал за посвещение.
Слаба, суха усмивка.
— Приятно ми е, Нана.
Кратка пауза.
— Макар че ще призная — това вероятно е най-необичайното първо впечатление, което съм получавал от събиране.