Партито на Халон

Шамарът я накара да завърти глава леко настрани.
Не достатъчно силен, че да я събори.
Но достатъчно, че усмивката ѝ да изчезне напълно.
Настъпи кратка тишина.
Нокс бавно се изправи до нея.
Ледена пара се изплъзна между зъбите му.
Лиреа вдигна ръка леко пред него, без да откъсва поглед от Каво.
— Значи конят ти е доносник. Разбрах.
Тя бавно прокара палец по бузата си и погледна следата кръв по ръкавицата.
После въздъхна тихо.
— Честно казано, ако си видял какво беше в тия пещери и основният ти проблем са конете... започвам да уважавам нивото ти на объркани приоритети.

Каво са активира много завалията.
- Але как ше казваш на мойто кончи тъй ве няма тука да бийш конченца туй сий мойто аз съм господаря на коне Каво ше та прая да дъвчиш катирицата ве. - зверски каза Каво и си събу гащите и си завъртя чепарете на новата на сурата.

Лиреа застина за секунда.
После много бавно свали чашата си надолу.
— О, богове. Това парти наистина тръгна в ужасна посока.
Нокс до нея изглеждаше искрено травмиран.
— Ще замразя очите си доброволно.
Лиреа вдигна ръка към Каво, без дори да го поглежда директно.
— Прибери си "чепарете", преди да съм решила, че това е биологична заплаха.
Кратка пауза. После тя добави сухо:
— И за протокола - ако конете ти наистина те слушат, започвам да ги съжалявам.

Адриан досега бе наблюдавал мълчаливо, без желание да се хвърля в чужди драми още с пристигането си. Но шамарът, последван от тази демонстрация, бяха достатъчни.
Погледът му се спря върху Каво — дълъг, студен и напълно лишен от забавление.
С равна крачка Адриан пристъпи напред, достатъчно близо, за да стане пределно ясно, че се намесва.
— Това ли минава за поведение тук?
Гласът му не беше висок. Нямаше нужда.
— Ако имаш спор с нея, използвай думи. Ако не можеш, поне се дръж като човек.
Погледът му за миг се плъзна към Лиреа, колкото да провери дали е добре, после обратно към Каво.
— А ако възнамеряваш да посягаш отново, избери внимателно следващия си ход.

Крисчън въздъхна. Каво отново тормозеше напълно непозната жена. Мъжът реши също да се намеси, това беше абсолютно нелепо.
- Господин Каво, моля Ви престанете, каквото и да е сторила дамата, искрено се надявам, че бихте могли да се разберете по мирен път. - с пораженчески тон се намеси той.

- Сякаш това ще помогне... - тихо изрече Евдемия. Тия явно напълно бяха забравили срещу кого се изправят. 

Каво са активира и говори на тоз черния.
- Але господине ней тъй ве конченца да са бият ней хубаво нещо то направо като курвата праят тез. - тъжливо каза Каво.
Каво говори на тоз новия.
- Але бутурник то и ти конченца си бил ве ше та прая ся да звъниш звънеца напрао. - адски каза Каво и би на тоз новия чомбер с чепа си на челото.

Лиреа примигна веднъж, когато Каво удари Адриан с... това.
После бавно погледна към чашата си.
После към Нокс.
— Това още ли е парти или вече сме в колективна халюцинация?
Нокс изглеждаше така, сякаш е спрял да обработва информация преди няколко минути.
— Не знам. Но започвам да уважавам хората, които живеят сами в планини.
Погледът на Лиреа за кратко се плъзна към Адриан.
— Между другото, благодаря за опита да внесеш разум в ситуацията.
Кратка пауза.
— Мисля, че това беше първата грешка.
После погледна към Крисчън и въздъхна тихо.
— Не съм сигурна, че "мирен път" още е сред опциите, честно казано.
Нокс се наведе леко към нея.
— Ако онзи пак почне да върти чепарете, аз подпалвам нещо.
— Това е най-разумното предложение тази вечер.

Ударът го изненада повече с абсурда си, отколкото със силата.
Адриан замръзна за секунда, сякаш мозъкът му отказваше да приеме какво точно току-що се е случило. После бавно обърна глава обратно към Каво.
Изражението му стана опасно спокойно.
С върха на пръстите си избърса челото си, погледна ръката си за миг, после отново него.
— Ти... току-що сериозно ли ме удари?
Кратка пауза.
— Добре. Исках да вярвам, че просто си шумен идиот. Вече не съм толкова сигурен.
Адриан не отстъпи.
Не посегна веднага.
Само пристъпи една крачка напред, застанал стабилно срещу него.
— Чуй ме много внимателно. Не ме интересува какви точно са твоите... проблеми. Но ако още веднъж посегнеш към мен или към някой друг пред мен, този разговор приключва по съвсем различен начин.
Поглед към останалите за секунда, после обратно.
— Това нормално ли е за него, или всички просто са се отказали да очакват по-добро?

Нормално е. - безизразно кимна Серена.

- Напълно нормално. - добави Юки.

- Всеки път се случва. - не остана по-назад и Нана.

- Ще свикнете, спокойно. - сви рамене Евдемия.

Крисчън също кимна утвърдително. Не можеше да повярва на какво точно стана свидетел, а смяташе че е видял всичко, на което конярят е способен.

Каво са разплака щото тряаше ся да ги помпи яко тез новите в анала ама съд щяха да напраят и кончо го спря. Каво плака сълзички и пада и става и напрао препсува света и пръдна.

Адриан премести погледа си от едно лице към друго.
Серена. Юки. Нана. Евдемия.
Липсата на шок го каза по-ясно от всичко друго.
Бавно издиша през носа.
— Това... не е успокояващо.
Погледът му отново се върна към Каво.
— Да свикна с какво точно? С това някой да удря хора, защото не умее да се държи? Или с това всички да стоят и да се правят, че е просто част от вечерта?
Лек наклон на главата.
— Интересно място.
Не звучеше уплашен.
По-скоро искрено разочарован.
После към Каво, вече по-директно:
— Ако това е начинът, по който си общуваш, ще трябва да приемеш, че не всеки ще ти ръкопляска.
Адриан не посяга пръв, но остава твърдо на място.

Каво говори.
- Але господине тряа с гъзарете си да ми пляскаш на чепа ве като курвата работи си напрайл. - зверски каза Каво и пуска сълзички.

Адриан го изгледа няколко секунди в пълно мълчание.
Честно, човек трудно би решил дали Каво заплашва, обижда, плаче или се опитва да води разговор.
Накрая Адриан прокара ръка по челото си и поклати леко глава.
— Започвам да разбирам защо всички звучат толкова уморени.
Погледът му остана върху него.
— Не, няма да ти пляскам за нищо.
Кратка пауза.
— И няма да говоря на твоя... каквото и да е това ниво.
После съвсем спокойно:
— Ако си ядосан, кажи защо като нормален човек.
— Ако просто искаш да крещиш и да удряш случайни хора, поне бъди честен за това.
Лек поглед към сълзите.
— А ако ще плачеш, поне ми дай причина да вярвам, че ти пука за нещо различно от собствения ти шум.

Талесир беше абсолютно шокиран от това, което виждаха очите му. Огледа се наоколо - не се беше телепортирал незабелязано в Морглас и в резиденцията на Брон, какво се случваше на това място?!

Евдемия се обърна към новите.
- Съжалявам, че първото ви събиране трябваше да премине така. С този ненормалник обаче оправия няма. Каквото и да направим, никога не се спира. С времето ще разберете, че е безгранично ненормален. От сега ви съветвам да го игнорирате възможно най-много, колкото и да е невъзможно. - въздъхна елфката.

Каво са зачуди ама говори.
- Але господине ти углав ли си ве тука мойто кончи дето е премиум кончестър полуелф е киризил че конченца си бил ти ве напрао да та прайм да са давиш с конски кереч е работата. - обясливо каза Каво. Кончо са клати за да.

Адриан откъсна поглед от Каво и го насочи към Евдемия.
Изражението му леко омекна.
— Оценявам предупреждението.
Кратък поглед обратно към източника на хаоса.
— Макар че ми се струва доста обезпокоително колко спокойно всички приемате това.
После отново към нея.
— Но благодаря, че поне някой го каза директно.
Лек дъх през носа.
— Първата ми вечер като лорд определено не се развива така, както бих предположил.
Съвсем сухо добави:
— Макар че вече започвам да подозирам, че това вероятно е сравнително спокойна вечер.
За първи път се появи съвсем лек намек за хумор.
После:
— Ще приема съвета ти... ако той приеме концепцията да не налага хора с каквото и да размахва.
Адриан погледна първо Каво.
— Ще бъда напълно честен с теб — разбрах може би половината от това.
Кратка пауза.
— Но ако правилно схващам, някакъв кон те е убедил в нещо за мен, което ти приемаш като неопровержима истина.
После бавно премести поглед към коня.
— А на теб... искрено не знам дали да ти благодаря за участието или да поискам второ мнение от по-малко драматичен кон.
И обратно към Каво:
— Но не, не смятам да се давя в каквото и да било само защото конят ти има мнение за мен.

Силиа допи виното си и отиде да си налее още една чаша. Трябваше да се премести на безлюдния си остров скоро. 

Каво напрай среден пръст на тоз новия и на курвата и говори.
- Але господине и курво ти къде са слагаш ве курво тука на тоз на чепа ли ше скачаш ся ве ей много долен курволък. - адски каза Каво.

- На какво ще скачам аз не е твоя работа, Свиньо гнусна. - изсмя се Евдемия.