Партито на Халон

Кончо говори.
- Але Каво тука нови амсаляци има ве. - яко и мило каза кончито.
- Але кончо да ве ама само да не са качват на мойта курва. - обясливо каза Каво ама малко адски са изкара.
- Але Каво да ве ама те на конченцата са напрайли на чеверме ве. - тъжливо каза кончо и плака океани.
Каво подстрига бретона. Каво са яви на очите на тъз новата кафявата и говори.
- Але що таквизи работи прайш ве моме. - адски каза Каво и показа плесника.

Далия хвърли пренебрежителен поглед към Силиа. Не разбираше какво постига, идвайки отново да се излага по тези събирания.

Лиреа го изгледа няколко секунди напълно безизразно.
После бавно каза:
— Първо - не съм пипала ничий кон.
Кратка пауза.
— Второ - след месец работа в конюшня, честно казано, започвам да разбирам защо някой би ги направил на чеверме.
Нокс до нея повдигна глава.
— Това е най-искреното нещо, което е казвала цяла вечер.
Лиреа въздъхна тихо.
— Един от тях се опита да ми изяде косата. Имам право на емоции.

Каво напрао звънна камбаната и заши тъз новата.
- Але как тей прайш лъжи ве тука моя кончо е полуелф напрао е напрайл елфова магия и е киризил работата ве конченца си била днеска. - адски кряка Каво и щеши да върти тъз на шиша.

Евдемия тежко въздъхна. Тя забеляза двама непознати, нямаше представа кои са, изглежда бяха новозаселили се в Еритос. Елфката още от сега ги съжаляваше, с Каво никога нямаше да се оправят.

Шамарът я накара да завърти глава леко настрани.
Не достатъчно силен, че да я събори.
Но достатъчно, че усмивката ѝ да изчезне напълно.
Настъпи кратка тишина.
Нокс бавно се изправи до нея.
Ледена пара се изплъзна между зъбите му.
Лиреа вдигна ръка леко пред него, без да откъсва поглед от Каво.
— Значи конят ти е доносник. Разбрах.
Тя бавно прокара палец по бузата си и погледна следата кръв по ръкавицата.
После въздъхна тихо.
— Честно казано, ако си видял какво беше в тия пещери и основният ти проблем са конете... започвам да уважавам нивото ти на объркани приоритети.

Каво са активира много завалията.
- Але как ше казваш на мойто кончи тъй ве няма тука да бийш конченца туй сий мойто аз съм господаря на коне Каво ше та прая да дъвчиш катирицата ве. - зверски каза Каво и си събу гащите и си завъртя чепарете на новата на сурата.

Лиреа застина за секунда.
После много бавно свали чашата си надолу.
— О, богове. Това парти наистина тръгна в ужасна посока.
Нокс до нея изглеждаше искрено травмиран.
— Ще замразя очите си доброволно.
Лиреа вдигна ръка към Каво, без дори да го поглежда директно.
— Прибери си "чепарете", преди да съм решила, че това е биологична заплаха.
Кратка пауза. После тя добави сухо:
— И за протокола - ако конете ти наистина те слушат, започвам да ги съжалявам.

Адриан досега бе наблюдавал мълчаливо, без желание да се хвърля в чужди драми още с пристигането си. Но шамарът, последван от тази демонстрация, бяха достатъчни.
Погледът му се спря върху Каво — дълъг, студен и напълно лишен от забавление.
С равна крачка Адриан пристъпи напред, достатъчно близо, за да стане пределно ясно, че се намесва.
— Това ли минава за поведение тук?
Гласът му не беше висок. Нямаше нужда.
— Ако имаш спор с нея, използвай думи. Ако не можеш, поне се дръж като човек.
Погледът му за миг се плъзна към Лиреа, колкото да провери дали е добре, после обратно към Каво.
— А ако възнамеряваш да посягаш отново, избери внимателно следващия си ход.

Крисчън въздъхна. Каво отново тормозеше напълно непозната жена. Мъжът реши също да се намеси, това беше абсолютно нелепо.
- Господин Каво, моля Ви престанете, каквото и да е сторила дамата, искрено се надявам, че бихте могли да се разберете по мирен път. - с пораженчески тон се намеси той.

- Сякаш това ще помогне... - тихо изрече Евдемия. Тия явно напълно бяха забравили срещу кого се изправят. 

Каво са активира и говори на тоз черния.
- Але господине ней тъй ве конченца да са бият ней хубаво нещо то направо като курвата праят тез. - тъжливо каза Каво.
Каво говори на тоз новия.
- Але бутурник то и ти конченца си бил ве ше та прая ся да звъниш звънеца напрао. - адски каза Каво и би на тоз новия чомбер с чепа си на челото.

Лиреа примигна веднъж, когато Каво удари Адриан с... това.
После бавно погледна към чашата си.
После към Нокс.
— Това още ли е парти или вече сме в колективна халюцинация?
Нокс изглеждаше така, сякаш е спрял да обработва информация преди няколко минути.
— Не знам. Но започвам да уважавам хората, които живеят сами в планини.
Погледът на Лиреа за кратко се плъзна към Адриан.
— Между другото, благодаря за опита да внесеш разум в ситуацията.
Кратка пауза.
— Мисля, че това беше първата грешка.
После погледна към Крисчън и въздъхна тихо.
— Не съм сигурна, че "мирен път" още е сред опциите, честно казано.
Нокс се наведе леко към нея.
— Ако онзи пак почне да върти чепарете, аз подпалвам нещо.
— Това е най-разумното предложение тази вечер.

Ударът го изненада повече с абсурда си, отколкото със силата.
Адриан замръзна за секунда, сякаш мозъкът му отказваше да приеме какво точно току-що се е случило. После бавно обърна глава обратно към Каво.
Изражението му стана опасно спокойно.
С върха на пръстите си избърса челото си, погледна ръката си за миг, после отново него.
— Ти... току-що сериозно ли ме удари?
Кратка пауза.
— Добре. Исках да вярвам, че просто си шумен идиот. Вече не съм толкова сигурен.
Адриан не отстъпи.
Не посегна веднага.
Само пристъпи една крачка напред, застанал стабилно срещу него.
— Чуй ме много внимателно. Не ме интересува какви точно са твоите... проблеми. Но ако още веднъж посегнеш към мен или към някой друг пред мен, този разговор приключва по съвсем различен начин.
Поглед към останалите за секунда, после обратно.
— Това нормално ли е за него, или всички просто са се отказали да очакват по-добро?

Нормално е. - безизразно кимна Серена.

- Напълно нормално. - добави Юки.

- Всеки път се случва. - не остана по-назад и Нана.

- Ще свикнете, спокойно. - сви рамене Евдемия.

Крисчън също кимна утвърдително. Не можеше да повярва на какво точно стана свидетел, а смяташе че е видял всичко, на което конярят е способен.

Каво са разплака щото тряаше ся да ги помпи яко тез новите в анала ама съд щяха да напраят и кончо го спря. Каво плака сълзички и пада и става и напрао препсува света и пръдна.