Партито на Халон

Адриан премести погледа си от едно лице към друго.
Серена. Юки. Нана. Евдемия.
Липсата на шок го каза по-ясно от всичко друго.
Бавно издиша през носа.
— Това... не е успокояващо.
Погледът му отново се върна към Каво.
— Да свикна с какво точно? С това някой да удря хора, защото не умее да се държи? Или с това всички да стоят и да се правят, че е просто част от вечерта?
Лек наклон на главата.
— Интересно място.
Не звучеше уплашен.
По-скоро искрено разочарован.
После към Каво, вече по-директно:
— Ако това е начинът, по който си общуваш, ще трябва да приемеш, че не всеки ще ти ръкопляска.
Адриан не посяга пръв, но остава твърдо на място.

Каво говори.
- Але господине тряа с гъзарете си да ми пляскаш на чепа ве като курвата работи си напрайл. - зверски каза Каво и пуска сълзички.

Адриан го изгледа няколко секунди в пълно мълчание.
Честно, човек трудно би решил дали Каво заплашва, обижда, плаче или се опитва да води разговор.
Накрая Адриан прокара ръка по челото си и поклати леко глава.
— Започвам да разбирам защо всички звучат толкова уморени.
Погледът му остана върху него.
— Не, няма да ти пляскам за нищо.
Кратка пауза.
— И няма да говоря на твоя... каквото и да е това ниво.
После съвсем спокойно:
— Ако си ядосан, кажи защо като нормален човек.
— Ако просто искаш да крещиш и да удряш случайни хора, поне бъди честен за това.
Лек поглед към сълзите.
— А ако ще плачеш, поне ми дай причина да вярвам, че ти пука за нещо различно от собствения ти шум.

Талесир беше абсолютно шокиран от това, което виждаха очите му. Огледа се наоколо - не се беше телепортирал незабелязано в Морглас и в резиденцията на Брон, какво се случваше на това място?!

Евдемия се обърна към новите.
- Съжалявам, че първото ви събиране трябваше да премине така. С този ненормалник обаче оправия няма. Каквото и да направим, никога не се спира. С времето ще разберете, че е безгранично ненормален. От сега ви съветвам да го игнорирате възможно най-много, колкото и да е невъзможно. - въздъхна елфката.

Каво са зачуди ама говори.
- Але господине ти углав ли си ве тука мойто кончи дето е премиум кончестър полуелф е киризил че конченца си бил ти ве напрао да та прайм да са давиш с конски кереч е работата. - обясливо каза Каво. Кончо са клати за да.

Адриан откъсна поглед от Каво и го насочи към Евдемия.
Изражението му леко омекна.
— Оценявам предупреждението.
Кратък поглед обратно към източника на хаоса.
— Макар че ми се струва доста обезпокоително колко спокойно всички приемате това.
После отново към нея.
— Но благодаря, че поне някой го каза директно.
Лек дъх през носа.
— Първата ми вечер като лорд определено не се развива така, както бих предположил.
Съвсем сухо добави:
— Макар че вече започвам да подозирам, че това вероятно е сравнително спокойна вечер.
За първи път се появи съвсем лек намек за хумор.
После:
— Ще приема съвета ти... ако той приеме концепцията да не налага хора с каквото и да размахва.
Адриан погледна първо Каво.
— Ще бъда напълно честен с теб — разбрах може би половината от това.
Кратка пауза.
— Но ако правилно схващам, някакъв кон те е убедил в нещо за мен, което ти приемаш като неопровержима истина.
После бавно премести поглед към коня.
— А на теб... искрено не знам дали да ти благодаря за участието или да поискам второ мнение от по-малко драматичен кон.
И обратно към Каво:
— Но не, не смятам да се давя в каквото и да било само защото конят ти има мнение за мен.

Силиа допи виното си и отиде да си налее още една чаша. Трябваше да се премести на безлюдния си остров скоро. 

Каво напрай среден пръст на тоз новия и на курвата и говори.
- Але господине и курво ти къде са слагаш ве курво тука на тоз на чепа ли ше скачаш ся ве ей много долен курволък. - адски каза Каво.

- На какво ще скачам аз не е твоя работа, Свиньо гнусна. - изсмя се Евдемия.

Далия също отиде при виното, нямаше да пропусне повод да се надсмее над пиклата.
- Е нещастнице, защо отново си начумерена? Не си измислила все още как цялата тази сага да се завърти покрай твоята особа, нали? - ухили се жената.

Адриан погледна Каво, после Евдемия, после пак Каво.
— Започвам да разбирам защо всички говорят за теб така.
После към Евдемия, с леко кимване:
— И започвам да вярвам, че съветът ти беше напълно искрен.
Обратно към Каво:
— Ако това е опит за обида, качеството е... неравномерно.
— Но ако наистина искаш разговор, ще трябва да спреш да крещиш като човек, изгубил спор с добитъка си.

Силиа се изсмя.
- То как да се усмихва човек като му се налага да гледа грозната ти мутра? Арус за това ли го няма днес? 

Каво говори.
- Але господине, курвата е много долно нещо тряа да прайш внимание щото курвата кат тай киризила ся ше иска да я помпиш в анала да и прайш бокаке на главата и ше ти земе мангизата. - обясливо каза Каво и прай среден пръст на тъпата курва дет си изкарва остата.

Катрин се приближи до Лиреа.
- Добре ли си? 

- Грозна? Ако беше грозна, нямаше да съм богата и влиятелна. Може би щях вместо това да съм като теб - бедна и жадна за внимание от разни роби и слуги. - засмя се подигравателно Далия. - Арус има важна работа, която му изкарва злато. Не всички са доволни да тънат в мизерия като вас северняците.

Адриан погледна Каво за няколко секунди с онзи вид тишина, който е по-красноречив от отговор.
После бавно въздъхна.
— Добре. Ясно.
Лек жест към Евдемия.
— Предполагам вече е очевидно, че няма да приемам мнението му за ничий характер като достоверен източник.
После обратно към Каво:
— А ти сериозно имаш талант да превръщаш всяко изречение в инцидент.
Кратка пауза.
— Ако целта ти е всички около теб да се изморят достатъчно, за да те оставят да крещиш сам — признавам, стратегията работи.

Лиреа откъсна поглед от Каво и Адриан, които очевидно вече водеха разговор на напълно непознат за нормалните хора език.
После погледна момичето пред себе си.
— Физически? Да.
Кратка пауза.
Тя отпи малко от чашата си.
— Психически започвам да се притеснявам за цялото това място.
Нокс лежеше до стола ѝ с физиономия на дълбоко уморено същество.
— Чух израза "конски кереч" и не мисля, че ще се възстановя напълно.
Лиреа въздъхна тихо.
— Честно казано, и аз.

Силиа сви рамене и отпи от виното си.
- Не разбирам какво точно се опитваш да постигнеш като изтъкваш колко богата и влиятелна си. Дръж си богатството и властта, наври си ги отзад като искаш. - със спокоен тон отвърна Силиа и се отдалечи от масата с алкохола, пренебрежително махайки с ръка.  

Каво са зачуди.
- Але господине ти нещо хахав ли си ве май за лудницата тряа да дояздиш да ти изпраят главата къв инцидент то курвата е инцидент дето я помпихме в анала с кончо и си напрайхме белята. - адски каза Каво и пръдна.