Партито на Халон

Далия също отиде при виното, нямаше да пропусне повод да се надсмее над пиклата.
- Е нещастнице, защо отново си начумерена? Не си измислила все още как цялата тази сага да се завърти покрай твоята особа, нали? - ухили се жената.

Адриан погледна Каво, после Евдемия, после пак Каво.
— Започвам да разбирам защо всички говорят за теб така.
После към Евдемия, с леко кимване:
— И започвам да вярвам, че съветът ти беше напълно искрен.
Обратно към Каво:
— Ако това е опит за обида, качеството е... неравномерно.
— Но ако наистина искаш разговор, ще трябва да спреш да крещиш като човек, изгубил спор с добитъка си.

Силиа се изсмя.
- То как да се усмихва човек като му се налага да гледа грозната ти мутра? Арус за това ли го няма днес? 

Каво говори.
- Але господине, курвата е много долно нещо тряа да прайш внимание щото курвата кат тай киризила ся ше иска да я помпиш в анала да и прайш бокаке на главата и ше ти земе мангизата. - обясливо каза Каво и прай среден пръст на тъпата курва дет си изкарва остата.

Катрин се приближи до Лиреа.
- Добре ли си? 

- Грозна? Ако беше грозна, нямаше да съм богата и влиятелна. Може би щях вместо това да съм като теб - бедна и жадна за внимание от разни роби и слуги. - засмя се подигравателно Далия. - Арус има важна работа, която му изкарва злато. Не всички са доволни да тънат в мизерия като вас северняците.

Адриан погледна Каво за няколко секунди с онзи вид тишина, който е по-красноречив от отговор.
После бавно въздъхна.
— Добре. Ясно.
Лек жест към Евдемия.
— Предполагам вече е очевидно, че няма да приемам мнението му за ничий характер като достоверен източник.
После обратно към Каво:
— А ти сериозно имаш талант да превръщаш всяко изречение в инцидент.
Кратка пауза.
— Ако целта ти е всички около теб да се изморят достатъчно, за да те оставят да крещиш сам — признавам, стратегията работи.

Лиреа откъсна поглед от Каво и Адриан, които очевидно вече водеха разговор на напълно непознат за нормалните хора език.
После погледна момичето пред себе си.
— Физически? Да.
Кратка пауза.
Тя отпи малко от чашата си.
— Психически започвам да се притеснявам за цялото това място.
Нокс лежеше до стола ѝ с физиономия на дълбоко уморено същество.
— Чух израза "конски кереч" и не мисля, че ще се възстановя напълно.
Лиреа въздъхна тихо.
— Честно казано, и аз.

Силиа сви рамене и отпи от виното си.
- Не разбирам какво точно се опитваш да постигнеш като изтъкваш колко богата и влиятелна си. Дръж си богатството и властта, наври си ги отзад като искаш. - със спокоен тон отвърна Силиа и се отдалечи от масата с алкохола, пренебрежително махайки с ръка.  

Каво са зачуди.
- Але господине ти нещо хахав ли си ве май за лудницата тряа да дояздиш да ти изпраят главата къв инцидент то курвата е инцидент дето я помпихме в анала с кончо и си напрайхме белята. - адски каза Каво и пръдна.

- Изтъквам го с надеждата, че някой ден ще си отвориш очите и ще станеш полезна за себе си, но уви. Удрям на камък всеки път. - извъртя очи Далия. - Изглежда много разбираш от навиране на неща отзад, честно да ти призная, бих предпочела да е злато, пред пенисите на разни роби и слуги, както правиш ти.

Адриан просто го изгледа.
Дълго.
После леко наклони глава.
— Ще приема, че голяма част от това беше опит за изречение.
Кратка пауза.
— И не, няма да приемам за факт нищо, което излиза от устата ти за когото и да било тук.
Погледът му за миг се плъзна към Евдемия, после обратно.
— Ако имаш реален проблем с мен, кажи го ясно.
— Ако просто хвърляш думи, за да предизвикаш реакция, започва да става доста предвидимо.

Силиа се изсмя. Тая и тя живееше в собствен свят, но това не беше от значение. Нямаше никакво намерение да ѝ обръща внимание.
- Вече виждаш защо вече мразя това кралство. - тихо изрече принцесата на Розан на ефоски. - Нямам търпение ремонта на къщата ми да е готов и да се махна от тук. 

Каво говори.
- Але господине мозъка ти сай спуснал в дерето май не ти са разбира напрао мале мале курвата е минус туй тряа да ти са яви на очите щото ше ти зима кинтажа адски за 2000 злато не щя да ма обслужи малко били ся ше ти насади хуйова глава. - обясливо каза Каво. 

- О, значи това не е престанало да бъде идея? - с някакво разочарование отвърна Розан на въпроса ѝ.

Далия наклони глава встрани, не разбираше странния език, на който пиклата говореше - сигурно беше някакъв варварски.
- Глупачке, дори и да не разбирам какво казваш ми е ясно, че не е нищо добро по мой адрес. Поне имай доблестта да ми го кажеш в лицето. 

Адриан примигна веднъж.
После втори път.
— Знаеш ли кое е най-интересното?
Кратка пауза.
— Че говориш толкова уверено за неща, които звучат като пълни глупости.
Спокоен поглед към Каво.
— Ако се опитваш да ме предупредиш за Евдемия, оценявам усилието.
— Ако се опитваш да ме провокираш, можеш и по-добре.
— Ако просто говориш каквото ти мине през главата... това вече го установихме.
Лек поглед към Евдемия.
— Засега единственият човек тук, който активно ми създава проблем, си ти.

- Тъпа краво, кой изобщо е казал, че говоря за теб? - вирна вежда Силиа. - Нямам намерение да хабя скъпоценното си време в приказки за теб.

Каво говори.
- Але господине добре ве добре посли ше пищиш като ти земе кинтажа курвата и кат си завърти гъзарете на сичкото селяндур ама сполай ти да не казваш после але Каво отървай ма. - обясливо каза Каво ама малко адски са изкара.

Катрин тежко въздъхна.
- Не се извинявам от негово име, но наистина съжалявам, че трябваше да станете свидетели на това. За съжаление, нищо не е в състояние да го накара да се промени. Просто... свикваш, колкото и отвратително да звучи. 

Далия се изсмя с глас.
- Скъпоценно време? Да правиш какво? Секс с роби? Или може би да друсаш опиум? След като всички тук знаем, че това са двете ти любими занимания, убедена съм че можеш да отделиш малко от "скъпоценното" си време и за разговори с нас, простосмъртните. - подигра се жената.

Адриан издиша тихо.
— Разбрах. Ако някога мистериозна жена ми открадне богатството, честта и вероятно душата, ще знам към кого да се обърна.
Кратка пауза.
— Дотогава мисля да оцелея без твоите финансови съвети.
Лек наклон на главата.
— Но благодаря за... каквото и да беше това.

Лиреа я наблюдава няколко секунди, сякаш преценяваше дали това е шега.
После въздъхна тихо.
— Честно казано, след конюшнята в Еритос започвам да вярвам, че светът просто е пълен с агресивни хора и коне.
Погледът ѝ за кратко се плъзна обратно към Каво.
— При него явно са и двете едновременно.
Нокс издаде звук, подозрително близък до задавен смях.
Лиреа после отново погледна Катрин и леко наклони глава.
— Лиреа. Между другото.
Кратка пауза.
— А това оплакване с крила е Нокс.
Нокс повдигна глава.
— Обиден съм, че това беше представянето ми.
— Ще оцелееш.
После Лиреа сви леко рамене.
— И... благодаря. За нормалния разговор. Започвах да се съмнявам, че тук са възможни.

- Много интересно. Защо трябва да ти обръщам внимание по-точно?   

Катрин се усмихна.
- През повечето време сякаш не можеш да проведеш нормален разговор с когото и да е. - изрече тя. - Катрин, приятно ми е.