Партито на Халон

Слушайки тези разговори, Талесир беше в ступор. Съвсем не разбираше как е възможно тези същества да са толкова добри в ловуването, а интеракциите помежду им да са... на ниво, което дори и Морглас задминава.

- Трудно, предполагам. - отвърна Катрин. - Ако събиранията бяха всеки ден, нямаше да сме с всичкия си, определено. Може би това ни е опазило до сега - партитата не са толкова чести. 

Нана поклати глава в отрицание.
- Всичко това ми се случи, защото един мъж ме излъга, казвайки, че ще ми подари дом. Оказа се в съседство до тази ненормалница.

Адриан замълча за миг.
— Това вече звучи по-малко като лош късмет и повече като поредица от ужасни решения от страна на околните.
Лек дъх през носа.
— Да обещаеш дом на някого и после да го оставиш в подобна ситуация е... доста жалко.
Погледът му остана върху нея, но не омекна до сляпо съчувствие.
— И все пак започвам да забелязвам модел.
Кратка пауза.
— Около теб или има необичайно голям брой нестабилни хора... или имаш талант да попадаш в сложни обстоятелства.
Слаб, неостър намек за хумор.
— Все още решавам кое от двете е.

Лиреа кимна бавно.
— Значи тайната е достатъчно време между психическите щети.
Нокс повдигна глава.
— Това обяснява защо всички тук изглеждат леко уморени, но все още функционални.
— "Функционални" е щедра дума за част от присъстващите.
Тя хвърли кратък поглед към поредния хаос около огъня, после пак към Катрин.
— Честно казано, започвах да очаквам Еритос да е само студ, работа и опити да не умреш в пещери.
Кратка пауза.
— Не очаквах... каквото и да е това.
Нокс се намеси веднага:
— Социално бедствие.
— Да. Точно това.

- Нали? - на висок глас отвърна Нана, уверявайки се, че наемният убиец със сигурност ще чуе. - И аз съм на това мнение! Този човек се подигра с мен, всичките ми несгоди са заради него. - отвърна лисицата, сетне си припомни защо всъщност беше заговорила този. - Но стига за мен, Вие откъде идвате изначало? 

Каво и звънчетата прайха въртене на чепове и си въртяха яко чепарете хеликоптер хеликоптер.

- Очаквай всичко в Еритос. - изрече Катрин. - След време няма да имаш притеснение, че може да умреш в пещерите. Всички сме минали по този път. 

Крисчън тежко въздъхна, отпивайки от виното си. 

Лиреа се усмихна леко в ъгълчето на устата.
— Това е едновременно окуражаващо и ужасно изречение.
Тя завъртя чашата в ръката си замислено.
— Но предполагам, че вече започвам да разбирам какво имаш предвид. Първите няколко лова бяха... доста по-панически.
Нокс изглеждаше обиден.
— Аз бях спокоен.
Лиреа го погледна.
— Ти се опита да подпалиш мумия, защото "те гледала странно".
— И бях прав.
Тя поклати леко глава с тих смях, после отново погледна към Катрин.
— Предполагам човек просто свиква с Еритос... малко по малко. Или поне започва да се преструва убедително.

— От Кросфайър Муунлайт.
Лек наклон на главата.
— Което вероятно обяснява защо някои от местните особености тук все още ми идват... рязко.
Слаб сух хумор.
— Еритос и Кросфайър Муунлайт са близо, но човек започва да подозира, че социално са на различни континенти.
После спокойно:
— А ти? Освен Валдора, имаш ли място, което всъщност наричаш дом?

Нана доста се зарадва да чуе това. 
- Какво съвпадение! - усмихна се чаровно лисицата. - Аз също живея в Кросфайър Муунлайт в момента. След като сте родом от там, вероятно трудно ще се впишете тук, разбиранията на жителите на това кралство могат да бъдат твърде закостенели. Харесвате ли Червен божур? Тук няма подобен ресторант, за жалост. - наведе глава жената. 

Катрин се засмя.
- С Нокс изглежда се разбирате добре, това е хубаво. - отвърна момичето. - Свикваш. Не е перфектното място, но никога няма да забравя колко по-зле беше в Серанс. Разбира се, има много по-развити места от Еритос, но засега съм решила да бъда тук. 

Лиреа я наблюдава за кратко, сякаш се опитваше да прецени колко от това е инат и колко - привързаност към мястото.
После сви леко рамене.
— Предполагам, че след достатъчно време човек започва да намира причини да остане. Дори в места като Еритос.
Нокс веднага се намеси:
— Или просто свиква със студа и психичните щети.
— Това също.
Тя се усмихна леко към Катрин.
— А за Нокс... да. Засега се разбираме. Което честно казано ме изненадва повече от всичко останало тук.
Нокс изглеждаше дълбоко засегнат.
— "Засега"?
— Нокс, преди три дни се опита да обясниш на инструктор защо палежът е "тактическа комуникация".
— И продължавам да смятам, че бях убедителен.
Лиреа въздъхна тихо, после отново погледна към Катрин.
— Но предполагам разбирам какво имаш предвид. Понякога мястото не е перфектно... просто е мястото, на което си решил да останеш.

Адриан повдигна едната си вежда съвсем леко.
Въпросът не беше случаен и той го знаеше.
— Познавам го.
Кратка пауза.
— Но не бих казал, че съм особен почитател на това да плащам абсурдни суми за красиво подредена храна в малки количества.
Слаб сух хумор.
— Кросфайър Муунлайт има много неща, които харесвам. Червен божур не е сред първите.
Погледът му се задържа върху Нана малко по-внимателно.
— Макар че е интересен избор на тема.
— Повечето хора не скачат от разговор за местни психопати към луксозни ресторанти.
Лек наклон на главата.
— Липсва ли ти мястото... или просто проверяваш какъв тип човек съм?

Катрин кимна.
- Има още какво да се желае, но това не зависи от нас, а от управата. Можем само да се надяваме Еритос постепенно да процъфтява. - отвърна момичето. - А ти от къде идваш? 

Нана присви очи.
- Просто се радвам да видя тук други жители на Кросфайър Муунлайт. - усмихна се лисицата. - За съжаление някои от хората тук ще си останат луди, не бихме могли да променим това, защо просто не ги игнорираме? След като не харесвате Червен божур, тогава какви са хобитата Ви?

Лиреа замълча за кратко.
После сви леко рамене.
— От Шиера. Макар че "идвам" е силна дума. По-скоро... спрях да си тръгвам оттам достатъчно дълго.
Нокс повдигна глава.
— Тя мразеше Шиера.
— Не я мразех.
Кратка пауза.
— Просто не виждах причина да остана.
Тя погледна за момент към огньовете на поляната.
— Прекалено много хора, които искат нещо от теб. Прекалено малко хора, които остават.
После отново погледна към Катрин.
— Еритос поне е честен за това какво е. Студен, груб и пълен с проблеми... но не се преструва на нещо друго. Това донякъде ми харесва.

Адриан я изгледа за момент, преди леко да кимне на предложението да игнорират хаоса.
— По тази тема мисля, че Евдемия би била горда от нас.
Слаб сух хумор.
После на въпроса:
— Зависи колко цивилизован отговор очакваш.
Кратка пауза.
— Оръжия. Тренировки. Коне, донякъде — макар че след тази вечер думата звучи по-особено. Пътуване, когато обстоятелствата го позволяват.
Лек наклон на главата.
— Не съм особено добър в безцелното бездействие.
После върна въпроса:
— А твоите? Освен да оцеляваш сред местните особености.

- Тук не знам какво да кажа. - отвърна Катрин. - Не знам много за Шиера, гледам да си свърша по-бързо работата там и просто да си тръгна. Чувала съм, че престъпността царува там. 

Нана сбърчи вежди. Не очакваше да чуе точно това. Как така коне?! 
- Като всяка красива жена, обичам да пазарувам. - насили се да се усмихне тя. - Трудно ми е да си представя, че конете са част от хобито Ви, предвид случилото се по-рано. 

Лиреа изсумтя тихо през носа.
— Да, това е... доста точна реклама за Шиера.
Тя завъртя чашата леко в ръката си.
— Ако изглеждаш достатъчно умен, някой иска да те използва. Ако изглеждаш достатъчно слаб, някой иска да те ограби. А ако изглеждаш достатъчно сам... обикновено и двете.
Нокс повдигна глава.
— И храната беше ужасна.
— Нокс, ти ядеш сурова риба от кофа.
— Да. И имам стандарти.
Лиреа почти се усмихна.
После сви леко рамене.
— Но мястото те учи бързо. Или ставаш внимателен... или не оцеляваш достатъчно дълго, за да имаш проблеми.

Адриан позволи на съвсем лека усмивка да се появи.
— Повярвай ми, случилото се по-рано няма нищо общо с конете.
Кратък поглед към Каво.
— Това беше проблем с един конкретен човек... и вероятно неговото доста специфично разбиране за реалността.
После обратно към нея.
— Коне харесвам. Работил съм с тях.
Казано съвсем естествено, без поза.
— И са значително по-предвидими от част от компанията тази вечер.
На признанието ѝ за пазаруването едната му вежда леко се повдигна.
— Всяка красива жена? Доста смело обобщение.
Слаб сух хумор.
— Но ще приема, че поне си честна за слабостите си.

- Това звучи ужасно, но разбирам. В Серанс не е точно така, но пак беше страшно да излизаш. Буквално можеха да те убият, ако усетят, че имаш жълтица повече. - гласът на Катрин потрепери. - В Еритос поне се чувствам в безопасност.

- Всеки трябва да бъде. - усмихна се чаровно лисицата. Не можеше да разбере дали този е богат. - Какво Ви накара да дойдете в Еритос от Кросфайър Муунлайт? По работа ли сте тук?