Партито на Халон

- И защо разговаряш с мен, тъпачке? Не помня някога да сме били в добри отношения, че да искам да участвам в разговор с величайшата ти особа. 

Лисицата тежко въздъхна. Онзи идиот Каво разваляше бизнес възможностите ѝ още отсега.
- Аз отскоро живея из тези земи и имах същото първо впечатление от него. - престори се на отвратена тя, тъй като ако трябваше да бъде честна, беше достатъчно добра в това да игнорира коняря през повечето време. - Ти също ли си отскоро тук? 

Катрин се засмя.
- Относно говоренето сме си нормални. Само на Каво не му разбираме изразите, а вече толкова години живеем с него. 

— Относително.
Адриан се облегна леко назад, вече значително по-спокоен, след като разговорът най-сетне звучеше човешки.
— Не съм тук от дълго, не.
Кратка пауза.
— Макар че тази вечер ми дава доста... ускорен курс по местните особености.
Лек намек за усмивка.
— А ти? Отскоро тук, каза. Как се оказа в тези земи?

- Мога да разговарям с когото пожелая тук. - скръсти ръце Далия. - Просто ми беше интересно какъв ще е новият ти план, за да привлечеш внимание, особено след като напослед не изглежда останалите да се интересуват от твоята "величайша" особа. - присмя се жената.

Лилит разгледа тия двамата. Женската беше бая яка, но нямаше идея дали ѝ допадат жени. Мъжът беше... е, може би щеше да го мине, ако започнеха да ѝ се изпаряват опциите. 

- Доста трудно, честно да си призная. - наведе глава Нана. Значи този беше чужденец. - Културните особености ми идват в повече, но предполагам са за предпочитане от предното кралство в което живеех. Казваше се Валдора и там ме малтретираха, заради расата ми.

Лиреа примигна бавно.
После погледна към Каво в далечината.
После обратно към Катрин.
— Това всъщност ме плаши повече.
Нокс кимна сериозно.
— Да. Ако вие го разбирате, значи проблемът вече е културен.
Лиреа изсумтя тихо през носа си.
— Честно казано, в един момент започнах да се чудя дали не получавам мозъчно сътресение.
Кратка пауза.
После тя повдигна леко чашата си към Катрин.
— Но поне вече имам преводач. Това помага.

- С Каво определено трябва да си прегледате главите, защото не сте наред. - отвърна принцесата и отпи от виното си. - Не че би го разбрала, но...
Розан я дръпна за ръкава. Принцесата се обърна към нея.
- Какво? 

- Даваш ѝ информация. - на ефоски отвърна жената в ухото на Силиа. - Не го прави, не отвръщай на провокациите ѝ по начина, по който тя иска. 

- Нима? - изсмя се подигравателно Далия. - Не си ли точно ти една от най-близките на онзи луд коняр тук? Странно, агресивен е спрямо всички останали, но не и към теб. Чудно защо ли това е така?

Катрин нервно се засмя.
- Ако мислиш, че някой тук разбира какво иска да каже той, ще се наложи да те разочаровам. - отвърна момичето. - Както каза и Евдемия по-рано, опитвай се да го игнорираш. Когато не разговаря с теб се превръща в страничен шум.

Каво игра мощен казачок с кончо и Курвито.

Адриан я изгледа за кратък момент, този път без сухата ирония.
— Съжалявам да го чуя.
Кратка пауза.
— Никой не заслужава подобно отношение заради това какъв е.
Лек наклон на главата.
— Валдора уж би трябвало да е едно от местата, където различните раси се срещат по-често. Иронично.
После добави, вече по-спокойно:
— Еритос може да е суров, но поне засега местните ми създават повече главоболия заради характера си, не заради произхода ми.
Лек, почти сух намек за хумор.
— Което, предполагам, е някакъв напредък.
Погледът му остана върху нея.
— Каква е твоята раса, ако не е твърде личен въпрос?

Лиреа замълча за секунда.
После много бавно кимна.
— А. Значи това е защитен механизъм на обществото.
Нокс изглеждаше искрено впечатлен.
— Това е като естествен филтър за оцеляване.
Лиреа тихо се засмя през носа си и отпи от чашата.
— Добре. Това всъщност обяснява защо всички останали изглеждат сравнително спокойни, докато той заплашва хора с... каквото и да беше онова преди малко.
Тя поклати леко глава.
— Ще опитам метода със "страничния шум". Ако не проработи, започвам да пия повече.

- Да съм най-близка с Каво? Далеч не. Питай скъпата си приятелка Лилит, тя ще знае повече. - отвърна Силиа. 

Катрин сбърчи вежди. Лиреа не беше ли виждала пенис? 
- Каквото и да беше онова? Членът на Каво? 

- Различните раси във Валдора се мразят едни-други обикновено. - въздъхна Нана. - Особено много мразят нас, лисиците. Без абсолютно никаква причина биваме принуждавани да работим в публичния им дом. Е, аз не се съгласих и бях обект на тормоз, докато не избрах да напусна онова ужасно място. - Нана беше украсила историята си, за да изглежда по-крехка и ранима. Човешките мъже обикновено обичаха да чуват подобни неща, карайки ги да се чувстват длъжни да защитят красива жена. - Обаче определено съм съгласна за местните в Еритос. - с лека усмивка на лице продължи лисицата. - Кой засега ти прави най-лошо впечатление? 

Лиреа я погледна няколко секунди напълно сериозно.
— Виждала съм. Просто не очаквах да бъде използван като аргумент в спор.
Нокс веднага се намеси:
— Аз не бях виждал. И честно казано, животът ми беше по-добър преди това.
Лиреа въздъхна тежко и потърка слепоочието си.
— Дойдох тук с надеждата за нормална вечер край огън.
Кратка пауза.
— Това очевидно беше първата ми грешка.

Адриан замълча за миг.
Изражението му подсказваше, че поне част от историята ѝ действително му е неприятна за слушане, независимо колко добре беше поднесена.
— Ако това е истина, тогава си направила правилния избор, като си напуснала.
После леко наклони глава.
— А ако я разказваш малко по-драматично за ефект... пак не бих те обвинил. Някои истории така или иначе не звучат правдоподобно, дори когато са истина.
Това беше казано спокойно, не обвинително.
После на въпроса ѝ:
— Най-лошо?
Погледът му съвсем демонстративно се плъзна към Каво.
— Мисля, че ако кажа друго, ще изглеждам или сляп, или лъжец.
Слаб сух хумор.
После върна поглед към нея.
— А ти? Освен очевидния отговор. Кой тук би ме накарал да внимавам?