Партито на Халон

- Онази жена не ми е приятелка, вероятно ме бъркаш с новата изгора на слугата си, онази лисица. - засмя се Далия.

Катрин сви устни.
- Всички идваме с тази надежда на тези партита, но уви, тръгваме си без такава. - отвърна момичето. - Ако си намериш други приятели никой няма да те вини. Напълно нормално е да искаш да си заобиколена от нормални индивиди.

- Изобщо не ме интересува. Ако толкова искаш да обсъждаш Каво с някого, върви си говори с някоя от тях. - отвърна Силиа. 

Дейвид отиде да си налее вино. Тези животни бяха станали непоносими. 

- Да обсъждам Каво? - повдигна вежда Далия. - Съвсем не. Просто констатирам, че е странно да бъде толкова добронамерен точно към теб.

Евдемия отиде да си налее бренди. Тази идиотка Клара трябваше да обръща повече внимание на ненормалниците, които се разхождаха на свобода из кралството. Нямаше никакъв контрол за тях. 

Нана се замисли. Не можеше да говори твърде много негативни неща за събраните тук.
- Има една странна възрастна жена, живееща недалеч от тук. Бих те посъветвала да се пазиш от нея, не е с всичкия си от край време и също ме напада заради облеклото ми. Наистина не разбирам какъв ѝ е проблема с мен.

- Не аз решавам кой как да се държи. - отвърна Силиа и допи чашата си. Не разбираше какви глупости пак дърдореше тая противна тъпачка, но нямаше и намерение да я слуша особено много.

Лиреа се засмя тихо.
Истински този път.
— Повярвай ми, след последните пет минути стандартът ми за "нормален индивид" падна драматично.
Тя подпря лакът на облегалката на стола и кимна леко към Катрин.
— Но засега ти се справяш доста добре.
Нокс повдигна глава.
— Да. Още не е заплашвала никого с конски части. Това вече я поставя високо в класацията.
Лиреа го сръчка леко с ботуш.
— Нокс.
— Какво? Аз съм обективен.

Адриан повдигна леко вежда.
— Интересно.
Кратка пауза.
— Това събиране започва да звучи като място, където почти всеки има личен антагонист.
Лек сух хумор, но погледът му остана върху нея.
— Напада в какъв смисъл? Само словесно, или от онези местни особености, с които явно трябва да започна да свиквам?
После добави по-спокойно:
— Защото след днешната демонстрация усещането ми за "странен човек" вече е доста изкривено.

Катрин се засмя.
- То и да исках няма как да го направя. Нямам коне. - отвърна момичето през смях. 

Лиреа повдигна чашата си леко към нея.

— Виждаш ли? Още една причина разговорът с теб да е значително по-малко травмиращ.

Нокс се намеси веднага:

— Засега.

— Не разваляй момента.

Тя поклати глава с тихо забавление.

— Честно казано, започвам да разбирам защо хората тук пият толкова много по партитата. Това явно е форма на психическа защита.

Катрин сбърчи вежди. Не се беше замисляла за това.
- Сега като го спомена... може и да си права. - отвърна графинята. 

- За щастие нападенията са словесни, но въпреки това бих била внимателна. Позволи си да ме рапортува на гвардията, както и да изпрати наемен убиец по петите ми. - въздъхна Нана. - Едвам се отървах от тази ситуация.

Крисчън изплю глътката си с вино, слушайки нелепостите на Нана. Почти нищо от думите ѝ не беше истина.

Аша отиде да си налее вино. Трябваше със Силас да намерят начин да я разкарат от Еритос без никой да разбере. Проклетницата продължаваше да оставя бележки на принцовете, а това не беше никак добре. Щяха да ѝ отрежат ръцете, но трудно щяха да го обяснят после. 

Лиреа се облегна леко назад и завъртя чашата в ръката си.
— Еритос е студен, пълен с дракони, ловци, немъртви и... това. Хората тук вероятно оцеляват основно чрез алкохол и отричане.
Нокс кимна мъдро.
— И сарказъм. Не забравяй сарказма.
— Това вече е медицинска необходимост.
Тя хвърли кратък поглед към останалите около огъня, после обратно към Катрин.
— Но честно? Засега партито е по-интересно, отколкото очаквах.
Кратка пауза.
— Макар и по всички грешни начини.

Адриан я изгледа няколко секунди, този път с по-трудно прикрит скептицизъм.
— Да те рапортува на гвардията... и да прати наемен убиец след теб?
Лека пауза.
— Това или е сериозно обезпокоително, или Еритос има още по-странни съседи, отколкото предполагах.
Не звучеше така, сякаш напълно преглъща историята без въпроси.
— За какво точно би наела убиец срещу теб? Само заради облекло ми звучи... непропорционално.
После с по-мек тон:
— Не казвам, че не ти вярвам. Просто това е доста сериозно обвинение.

Катрин не знаеше как да реагира на това. Не изглеждаше Лиреа да е твърде отблъсната.
- Наистина имаш нужда от нещо, за да оцелееш това място. И въпреки това не е чак толкова зле, колкото беше Серанс. Да, хората тук са по-сурови и по-студени, но в онзи град можеха да те убият и за най-малкото. - въздъхна момичето. - Винаги можеш да ни потърсиш ако имаш нужда от помощ с нещо. 

Далия въздъхна. Предполагаше, че скоро всички ще станат свидетели на новия изблик на пиклата. Тази жена не се удържаше ако не предизвика мелодрама.

Лиреа замълча за момент при споменаването на Серанс.
После въздъхна тихо.
— Да, чувала съм достатъчно истории за подобни места. Еритос поне изглежда честен в това какво е.
Нокс повдигна леко глава.
— Студено, опасно и психически съмнително?
— Точно така.
Тя се усмихна леко към Катрин.
— И... благодаря. Това всъщност значи повече, отколкото вероятно изглежда.
Кратка пауза.
После Лиреа добави сухо:
— Особено след като първото ми официално социално взаимодействие тук включваше шамар и чужд пенис. Това обяснява защо всички тук изглеждат така, сякаш са преживели поне три лични трагедии и една война.
Тя замълча за секунда, после наклони леко глава към Катрин.
— Ти отдавна ли си в Еритос?
Нокс се протегна лениво до стола ѝ.
— И по-важният въпрос - всички партита ли тук започват така, или днес просто имаме късмет?

- Защото тази жена не е с всичкия си. Твърдеше, че внуците ѝ щели да провалят животите си, заради моето... облекло. - изсумтя лисицата. - От това, което знам от други, не е единствената тук с подобни странности. Сам видяхте онзи коняр Каво какво стори с Вас. 

Катрин се усмихна.
- От няколко години съм тук. И не точно. Тук партитата започват със скандали, но и с бой се е случвало. 

Лиреа я гледа няколко секунди.
После бавно отпи от чашата си.
— Това е едновременно предупреждение и много лоша реклама за местната социална сцена.
Нокс изглеждаше подозрително въодушевен.
— На мен ми харесва. Има енергия.
— Ти харесваш пожари.
— Защото са топли.
Лиреа поклати леко глава, после отново погледна към Катрин.
— И как оцелява човек тук "няколко години" без напълно да изгуби разсъдъка си? Или това е частта, която никой не споменава?

Адриан леко наклони глава.
— Това, за съжаление, е доста по-правдоподобно обяснение.
Кратък поглед в посоката, където Каво продължаваше да съществува по своя специфичен начин.
— След случилото се тази вечер прагът ми за "хора с проблеми" определено се размести.
После върна вниманието си към Нана.
— Макар че между социално непоносими хора и някой, който наистина праща убиец, все пак има известна разлика.
Спокойна пауза.
— Надявам се поне ситуацията вече да е приключила.
После с леко присвити очи, по-изследователно:
— Честно казано, започвам да се чудя дали просто имаш необичайно лош късмет... или редовно се оказваш в центъра на подобни конфликти.