Партито на Халон

Талесир не знаеше как ще коментира това с останалите. Надеждите му, че тези същества ще помогнат с намирането на Каелориан Вейр бяха доста помрачени от видяното тази вечер.

Адриан я изгледа за секунда, после тихо издиша нещо близко до кратък смях.
— А.
Кратка пауза.
— Това обяснява изненадващо много.
Съвсем спокойно остави чашата леко настрани.
— Не, не беше напълно очевидно.
— Вечерта започна с човек, който ме удари с пениса си заради конски показания, така че стандартите ми за "очевидно" са леко разместени.
Сухият хумор остана.
После вече по-ясно:
— Но ще трябва да те разочаровам.
— Не търся подобна компания тази вечер.
Лек наклон на главата.
— Без лично отношение. Просто предпочитам разговорите ми да не идват с тарифа.

- Разговори? - наклони глава встрани Нана. - Господине, определено не предлагам само разговори. Не бих си позволила да губя ценното Ви време по такъв начин, освен ако не предпочитате именно това.

Силиа се засмя леко.
- Тези дни наистина няма нищо за правене. Дори не са обявени нови баунтита. Работата в парфюмерията си я знам и без да я посещавам. - въздъхна принцесата, продължавайки да говори на ефоски и вдигна поглед към звездите. - Ще се наложи, докато намеря начин да избягам от този затвор. 

Адриан повдигна едната си вежда.
— О, това вече ми беше пределно ясно.
Кратка пауза.
— Просто се уверявах, че говорим за едно и също.
Лек, сух хумор в гласа му.
— И макар предложението очевидно да е уверено представено, ще откажа.
Погледът му остана спокоен, не осъдителен.
— Не защото смятам занаята ти за проблем.
— Просто не съм заинтересован.
Лек наклон на главата.
— Но оценявам директността ти повече от тази на половината хора тук. Това поне е освежаващо.

Нана въздъхна. Предполагаше, че не може да очаква някой, който доброволно се е преместил в Еритос да бъде особено заможен.
- От чисто любопитство, защо ми отказвате? Не Ви влекат жени, или не смятате, че съм достатъчно красива?

Розан въздъхна.
- Смяташ ли, че ще бъдеш истински щастлива, ако се отдалечиш толкова много? 

- Ще бъда спокойна, а това е напълно достатъчно. - отвърна Силиа на ефоски. - И сега не съм щастлива, не е от особено значение къде точно ще бъда нещастна. По-добре някъде съвсем сама, отколкото сред тези... хора. 

Розан си пое дъх.
- Не мога да кажа, че напълно разбирам как се чувстваш, но и не бих се опитвала да те държа тук с лъжливи приказки, че нещата могат да се подобрят. 

Адриан я погледна спокойно, без да изглежда неловко или притиснат от въпроса.
— Нито едното.
Кратка пауза.
— Достатъчно красива си и, очевидно, знаеш как да използваш това.
Лек наклон на главата.
— А жените определено не са проблемът.
Съвсем спокойно отпи от виното.
— Просто не изпитвам нужда да купувам интимност от човек, когото току-що съм срещнал.
Погледът му остана върху нея.
— Особено когато първата половина от разговора беше опит да се прецени колко тежка е кесията ми.
Не беше казано жестоко. Просто честно.
— Ако това е разочароващ отговор, съжалявам. Но предпочитам да бъда откровен.

- Единственият нормален човек на това място. - изрече Силиа и потупа Розан по рамото. 

- Радвам се да чуя, че не външния ми вид е проблема тогава. - отвърна лисицата след което реши, че изглежда няма смисъл да се пробва повече. Тя отиде при наемния убиец. - Кой е този? Някой твой приятел? 

"Идиотка.", помисли си Афсол. Изглежда отново възнамеряваше да замине, за да се друса на спокойствие на онзи остров. Щом смяташе да продължава да затъва, така да бъде. Него вече не го интересуваше.

Крисчън едва сдържа смеха си.
- Защо би ми бил приятел? Току-що го срещнах, както и ти. Вероятно след преживяването си с коняря, няма и да желае да бъде приятел с когото и да било от присъстващите тук. Разбираемо. 

- Казвах го, защото ми отказа. - скръсти ръце Нана. - Не бих очаквала нищо различно от приятелите ти, които явно пазиш за себе си, след като дори не пожела да ме представиш пред тях. Можех да изкарам толкова много злато.

Крисчън изгледа Нана с недоумение.
- Но ти и сега изкарваш предостатъчно злато. При това съм убеден, че доста от приятелите ми вероятно са ти клиенти така или иначе. Столицата на Кросфайър Муунлайт не е чак толкова голяма. - засмя се той.

Както и да е. - пренебрежително махна с ръка Нана. - Тръгвам си, не бих рискувала онази долна дъртофелница, която също защитаваш по непонятни за мен причини, да вземе да се домъкне.
Лисицата не пожела лека вечер на никого и се запъти към южното кралство. Предпочиташе да плува до там в лисичата си форма, отколкото да пътува с наемния убиец и Далия.

Евдемия реши да си върви. Тя пожела лека вечер на всички, без Свинята Каво, след което си тръгна. 

Каво плака океани че курвата замина и не го обслужи пак. Каво каза бай на мацките и тръгна да прай прибиране с звънчетата и препсува тъпата курва.

Елвира реши да си върви. Това парти беше пълен ужас, както винаги. Тя пожела лека вечер на всички, след което си тръгна. 

Серена пожела лека вечер на останалите, след което се запъти към вкъщи. Каво отново беше изложил Еритос пред новите жители. 

Дейвид се бе нагледал на достатъчно животинско поведение, затова реши да си върви. Той пожела лека вечер на всички останали, след което се запъти към дома си.

Юки реши също, че се е нагледала достатъчно на излагациите на Нана. Лисицата си тръгна, без да си взима довиждане с никого.

- Да си вървим. Достатъчно време отделих на това събиране. - изрече Силиа и двете с Розан си тръгнаха без да кажат нищо на никого. 

Талесир реши да се върне в Цветово, при Сейра и Равен. Не беше сигурен как ще им обясни това, на което стана свидетел. От друга страна бяха получили тревожни новини, че още чудовища са преминали през порталите на алхимика. Трябваше да проучи и да обяви за издирване тези, за които откриеше следи.