Партито на Халон

Катрин кимна.
- Има още какво да се желае, но това не зависи от нас, а от управата. Можем само да се надяваме Еритос постепенно да процъфтява. - отвърна момичето. - А ти от къде идваш? 

Нана присви очи.
- Просто се радвам да видя тук други жители на Кросфайър Муунлайт. - усмихна се лисицата. - За съжаление някои от хората тук ще си останат луди, не бихме могли да променим това, защо просто не ги игнорираме? След като не харесвате Червен божур, тогава какви са хобитата Ви?

Лиреа замълча за кратко.
После сви леко рамене.
— От Шиера. Макар че "идвам" е силна дума. По-скоро... спрях да си тръгвам оттам достатъчно дълго.
Нокс повдигна глава.
— Тя мразеше Шиера.
— Не я мразех.
Кратка пауза.
— Просто не виждах причина да остана.
Тя погледна за момент към огньовете на поляната.
— Прекалено много хора, които искат нещо от теб. Прекалено малко хора, които остават.
После отново погледна към Катрин.
— Еритос поне е честен за това какво е. Студен, груб и пълен с проблеми... но не се преструва на нещо друго. Това донякъде ми харесва.

Адриан я изгледа за момент, преди леко да кимне на предложението да игнорират хаоса.
— По тази тема мисля, че Евдемия би била горда от нас.
Слаб сух хумор.
После на въпроса:
— Зависи колко цивилизован отговор очакваш.
Кратка пауза.
— Оръжия. Тренировки. Коне, донякъде — макар че след тази вечер думата звучи по-особено. Пътуване, когато обстоятелствата го позволяват.
Лек наклон на главата.
— Не съм особено добър в безцелното бездействие.
После върна въпроса:
— А твоите? Освен да оцеляваш сред местните особености.

- Тук не знам какво да кажа. - отвърна Катрин. - Не знам много за Шиера, гледам да си свърша по-бързо работата там и просто да си тръгна. Чувала съм, че престъпността царува там. 

Нана сбърчи вежди. Не очакваше да чуе точно това. Как така коне?! 
- Като всяка красива жена, обичам да пазарувам. - насили се да се усмихне тя. - Трудно ми е да си представя, че конете са част от хобито Ви, предвид случилото се по-рано. 

Лиреа изсумтя тихо през носа.
— Да, това е... доста точна реклама за Шиера.
Тя завъртя чашата леко в ръката си.
— Ако изглеждаш достатъчно умен, някой иска да те използва. Ако изглеждаш достатъчно слаб, някой иска да те ограби. А ако изглеждаш достатъчно сам... обикновено и двете.
Нокс повдигна глава.
— И храната беше ужасна.
— Нокс, ти ядеш сурова риба от кофа.
— Да. И имам стандарти.
Лиреа почти се усмихна.
После сви леко рамене.
— Но мястото те учи бързо. Или ставаш внимателен... или не оцеляваш достатъчно дълго, за да имаш проблеми.

Адриан позволи на съвсем лека усмивка да се появи.
— Повярвай ми, случилото се по-рано няма нищо общо с конете.
Кратък поглед към Каво.
— Това беше проблем с един конкретен човек... и вероятно неговото доста специфично разбиране за реалността.
После обратно към нея.
— Коне харесвам. Работил съм с тях.
Казано съвсем естествено, без поза.
— И са значително по-предвидими от част от компанията тази вечер.
На признанието ѝ за пазаруването едната му вежда леко се повдигна.
— Всяка красива жена? Доста смело обобщение.
Слаб сух хумор.
— Но ще приема, че поне си честна за слабостите си.

- Това звучи ужасно, но разбирам. В Серанс не е точно така, но пак беше страшно да излизаш. Буквално можеха да те убият, ако усетят, че имаш жълтица повече. - гласът на Катрин потрепери. - В Еритос поне се чувствам в безопасност.

- Всеки трябва да бъде. - усмихна се чаровно лисицата. Не можеше да разбере дали този е богат. - Какво Ви накара да дойдете в Еритос от Кросфайър Муунлайт? По работа ли сте тук?

Лиреа я наблюдава няколко секунди по-внимателно този път.
После въздъхна тихо.
— Тогава разбирам защо си останала тук.
Нокс също беше притихнал необичайно.
Лиреа леко почука с пръст по чашата си.
— Странно е как човек започва да нарича място "безопасно", само защото опасността е по-предвидима.
Кратка пауза.
После тя добави по-тихо:
— Но честно? Мисля, че това е достатъчно понякога.
Нокс повдигна леко глава.
— В Еритос поне знаеш какво иска да те убие.
— Да. Това доста помага.

Юки извъртя очи. Ако Нана не беше се разделила с най-ценното си умение като пълна глупачка, вече щеше да е надникнала в спомените на този и да е видяла, че е беден. Лисицата реши да си мълчи, Нана сама щеше да се увери, от тук насетне трябваше да свикне с този начин на живот.

Адриан замълча за кратък миг.
— Отчасти работа. Отчасти... промяна на обстановката.
Спокойният му тон не звучеше като човек, който възнамерява да изложи целия си живот пред непозната след десет минути разговор.
— Кросфайър Муунлайт е удобен. Подреден. Предвидим.
Лек наклон на главата.
— Понякога това е предимство. Понякога не.
После с лека суха нотка:
— А Еритос, както вече установих, предлага... по-живи социални преживявания.
Погледът му се задържа върху нея малко по-внимателно.
— А ти? Само ново начало... или Кросфайър Муунлайт предлага нещо конкретно, което те е привлякло?

- Да, тук знаеш кое къде се намира и не винаги надничаш зад гърба си. Драконите са от полза в това отношение. В Шиера с какво се занимаваше?

- Предлага финансовата стабилност, която ми липсваше тук. - отвърна Нана. - По-живи социални преживявания? Предполагам на юг ще е трудно да бъдете ударен по челото с нечий пенис при първо запознанство, съгласна съм. - засмя се тихо лисицата. Този беше доста странен.

Лиреа се облегна леко назад на стола си.
— Основно билки. Отвари. Лекувах хора, когато можех.
Нокс повдигна глава веднага.
— И тровеше хора, когато не можеше.
— Нокс.
— Какво? Това буквално ти плащаше наема.
Тя въздъхна тихо, но не отрече.
— В Шиера хората рядко питат прекалено много, стига да им решиш проблема. Понякога проблемът беше треска. Понякога... човек.
Кратка пауза.
После сви леко рамене.
— Не беше особено славен живот, но беше полезен. А полезните хора в такива места оцеляват по-дълго.

- Всеки прави каквото може, за да оцелее. Ако бях останала в Серанс щях да съм или джебчийка, убийца, проститутка или мъртва. Радвам се,, че не ми се наложи да узная какво точно.

Лиреа замълча за момент.
После кимна леко.
— Да. Понякога "добър живот" просто значи да си имал шанс да избереш нещо различно.
Нокс беше необичайно тих до нея.
Тя завъртя чашата в ръката си замислено.
— Хората обичат да съдят как другите оцеляват, когато самите те никога не са били достатъчно гладни, уплашени или сами.
Кратка пауза.
После Лиреа я погледна по-внимателно.
— Радвам се, че и ти си успяла да се измъкнеш оттам. Искрено.

Адриан издаде тих, искрен звук, който беше опасно близо до кратък смях.
— Да, бих казал, че това конкретно не фигурираше в очакванията ми за вечерта.
Лек наклон на главата.
— Макар че ако това е официалният стил на посрещане в Еритос, някой наистина трябва да изготви предупредителна брошура за чужденци.
Сухата нотка остана, но погледът му върху нея беше по-внимателен.
— Финансова стабилност, значи.
Кратка пауза.
— Това поне е честен отговор.
После с леко повдигната вежда:
— А сега ще рискувам да предположа, че следващият въпрос няма да е за любим цвят, а ще се опиташ по-фино да разбереш дали и аз съм част от тази финансова стабилност.

- Така е. Има хора, които прибързват със заключенията си относно други. - отвърна момичето. - Аз също се радвам, че се махнах от там. И никога не бих се върнала.