Търсене

Иан изтри кръвта от устната си. Той замахна отново към Дейвид с камата, но другият мъж избягваше атаката му, въпреки раната.

- Никога няма да го допусна! - изсъска Дейвид. - Ще те убия, ако трябва и с живота си да платя. Той отново се втурна срещу Иан и успя да го удари.

- Изглежда красавицата Катрин няма да бъде спасена все пак. - изсмя се Иан. - Нищо. След като приключа с теб, ще си я взема за трофей.

Дейвид изсъска от болка и захватът му около шията на Иан се разхлаби. Мъжът стисна очи от болка, когато Иан извади камата от раната. Другият мъж опита да замахне отново, но Дейвид успя да избегне този удар. Отдръпна се и…

Иан опитваше да се отскубне от ръцете на Дейвид. Ръката му се намираше близо до камата и той с известни усилия успя да я вземе. Замахна и я заби някъде под ребрата на Дейвид.

Дейвид някак намери сили в себе си, за да ги преобърне. Камата бе паднала някъде в тревата. Той отново се нахвърли върху Иан, душейки го с две ръце.

Иан успя да задържи ръката на Дейвид прикована към земята. Стисна по-силно шията му, обаче и на него му беше трудно да диша вече.

Дейвид стисна Иан за гушата, другият мъж стори същото. Мъжът успя да бръкне в ножницата си и да извади камата, която бе взел със себе си.

Иан избута Дейвид и на свой ред го удари. Двамата се награбиха и се търкаляха из тревата, нападайки се. - Ще видим кой кого. - изсумтя мъжът и удари Дейвид още веднъж.

- Ти сам си си виновен за това! - извика Дейвид и се втурна срещу Иан. Мъжът успя да го повали на земята и го удари с юмрук в лицето. - Ще те убия! Този път наистина!

- Не виждам причина да правя това. Сестра ти беше досадна. - отвърна Иан. - И бедна. С Амелия можех да живея добре, но Мередит обърка всичко и Амелия ме заряза.

- Не намесвай Мери! - извика Дейвид. - Ти беше с онази жена в нашия дон, в собственото ѝ легло! Трябва да се засрамиш!

- Малко ли е? Бях толкова близо до това да имам хубав живот и сестра ти провали всичко.

- Като всички останали - с труд. - отвърна Дейвид. - Заради това ли е всичко? Защото имам повече от теб?

Иан сви рамене. - Съжалявам, не е способна да си тръгне точно сега. Уредил си се добре. Чак е интересно как си успял.

Очите на Дейвид се разшириха. Беше притеснен. - Какво си направил отново? Пусни я. Ето, дойдох. Тя не ти трябва.

- Малко е късно, не мислиш ли? - засмя се той. - Ще я спасиш, ако си достатъчно умен.

Дейвид изсумтя. - Зле. - отвърна той. - Не знам какво си направил, но ефект имаше. Започнах да се съмнявам, че си в Еритос. Пусни Катрин, Иан. Тя няма нищо общо.

Иан се подсмихна. - О, ти дойде. - изрече той. - Как ти се сториха тези дни в пълна неизвестност?

Дейвид дойде възможно най-бързо. Трябваше да убие този негодник веднъж за винаги. - Къде е тя?

Иан бе упоил Катрин и около нея бе направил капан. Беше направил сложна мрежа от малки въжета, които минаваха из цялата стая, а Катрин бе в центъра на този кръг. Над главата ѝ бе вързан буркан с киселина, който можеше да…

- Вече мълчиш, чудесно. - засмя се Иан и отново извади кърпичката и я напои с етер. - Ако не знаех по-добре нямаше да те упоявам, но в момента, в който изляза от тази къща ще опиташ нещо глупаво. Той упои отново Катрин и…

Катрин все още беше ядосана, но не желаеше да провокира нещо в този. Надяваше се Дейвид да остане спокоен в ситуацията, а да не прибърза с действията си.

- Не е ли забавно? - усмихна се Иан. - Още една жена, за която ще се обвинява до края на живота си. Той би понесъл останалото, но това не особено. Ако смятам да го убивам е добре да се е побъркал.

Катрин не можеше да повярва на чутото. Тя не знаеше почти нищо за миналото на Дейвид, защото той не говореше за това, но думите на Иан... той ѝ причини това, защото изпитваше завист към Дейвид и онова, което е постигнал …