Търсене

- Далия, престани. - хвърли ѝ остър поглед Крисчън, сетне се обърна към Арус. - Ти трябваше да си на мое място тази вечер, но уви. Напоследък имам ужасен късмет.

- Доближаваш се до пиклата си по мелодрами. Браво, ако продължаваш в този дух скоро ще започнат да те отвличат. - подигра се Далия.

- Крис, това беше епично. Вече ще те взимам на абсолютно всички събития, на които присъствам. Лисичката ти също. - пляскайки с ръце се приближи към него Арус, заедно с Далия.

- Ако не го беше сторила убедително, щях да имам по-големи проблеми. - отвърна той, след което се отдалечи.

Нана още повече не разбираше поведението на наемния убиец тази вечер. - Ти съвсем ли полудя? Благодариш ми?! - гледаше го изумена лисицата.

Крисчън почисти лицето си от виното, макар и Нана определено да бе "препродала" сцената, всъщност му беше помогнала. - Благодаря ти за това. - приближи се той към нея.

Мадисън се изненада безкрайно много от видяното, но подозираше, че историята не се свежда само до лоши финансови съвети. Възрастната жена въздъхна, този мъж явно имаше лош нрав в личен план и не си струваше. Беше останал…

- Ти сам каза неколкократно, че не те интересува репутацията ти, докато живя при мен. - отвърна лисицата. - След като си наемен убиец, не съм сигурна какво отношение очакваш от околните. - казвайки това Нана надигна чаша…

- Ни най-малко не целя да Ви заплашвам, госпожо Нана. - отвърна Крисчън. - Единственото, което желая е да не петните доброто ми име и професията ми.

Алиса наблюдаваше случващото се с учудено изражение.

Нана вдигна показалеца си в укорение. - Ето! Всички чуха как отново ме заплашваш! - изсмя се победоносно тя. - И не разбирам защо се преструваш, че не ме познаваш.

Крисчън поклати глава в отрицание. - Но госпожо, моля Ви, бъдете разумна. Предупредих Ви, че ако вършите неща, от които не разбирате, ще пострадате след това.

Нана присви очи. За какво злато говореше този? - Ти полудя ли? Ти беше този, който ме излъга! - скръсти ръце лисицата.

Крисчън видя в появата на Нана шанса си да се измъкне от това. - За пореден път, госпожо, вината за случилото се със златото Ви не е моя. Вие бяхте тази, която не послуша нито един от съветите ми, поради което се намират…

Мадисън се слиса от внезапното появяване на една от гостенките. Не беше сигурна кой я е поканил, тъй като тя определено не я познаваше. - Защо говорите така, госпожо? - на свой ред попита старицата.

Нана не подозираше за истинските намерения на тази дъртофелница. Лисицата обаче не разбираше кой би искал финансови съвети от наемния убиец, особено след като беше толкова злобен и стиснат?! Макар и да беше решила да не …

На Арус му се наложи да се отдалечи, тъй като не бе възможно за него повече да сдържи смеха, който го напушваше.

- Радвам се да го чуя. Честно да си призная, на тези години вече главата не ме слуша, съвсем не съм сигурна къде отива златото ми. - засмя се тя, играейки си с косата си. - Определено не бих отказала някой друг финансов …

- Как бих пропуснал, милейди? - учтиво отвърна Крисчън, оглеждайки се за изход от тази ситуация, препоръчително без да обиди една от доста влиятелните личности в кралството.

Арус едва успяваше да сдържи смеха си. Така му се падаше на Крис. Имаше още много път да извърви, преди да успее да го надиграе в тази игра.

- Прекрасни млади хора. - усмихна се Мадисън, отпивайки от виното си, сетне се обърна към чернокосия мъж. - Господине, аз се радвам, че Вие намерихте време да посетите тази клета старица.

Далия беше изумена от нелепите думи на Арус, но не желаеше да прави сцени, особено на толкова изискано събитие, затова просто си замълча и се усмихна.

- Честта е моя, милейди. - през зъби процеди Арус, хвърляйки леден поглед към Крисчън. - Толкова се радвам, че с годеницата ми успяхме да дойдем днес. - победоносно натърти той на думата "годеница", прокарвайки ръка по т…

- Радвам се да Ви видя в добро здраве, милейди. - кимна Крисчън, също подавайки чашата си напред. - Арус доста често ми говори за Вас. - сръга го той с лакът.

Мадисън доста се зарадва, когато видя Арус и финансовият му съветник на приема си. Предния път нелепата случка ѝ бе попречила да си уреди среща с него, но сега нищо нямаше да я спре. - Здравейте господа. - поздрави ги въ…