Търсене

Нана абсорбира достатъчно енергия, колкото да отдели жената от себе си, без да я убива. Вероятно скоро щеше да се събуди. Лисицата реши да си тръгне преди това да се е случило. - Съжалявам за този цирк. - въздъхна тя, пр…

Делина се ужаси от видяното. Само това ѝ липсваше, заможна дъщеря на богаташи да умре в дома ѝ. Тя се втича и грабна падналата жена, в опит да я свести. - Лейди Беатрис, чувате ли ме? Лейди Беатрис...?

След съвсем кратко време, Беатрис отпусна захвата си и се олюля назад. - Не се чувствам добре... - тихо прошепна жената, сетне се строполи на килима във всекидневната.

Нана отново не успя да сдържи смеха си. С въпросният Пейтън се бе "справила" именно тя, ако подозренията ѝ бяха верни, и лудата жена визираше него. - Бих желала да видя това. - лисицата реши да използва умението си, нега…

- Тогава ще те убия аз! - изкрещя Беатрис, все още не отпускайки захвата си върху косата ѝ. - Не ме подценявай, кучко, справих се с онзи нещастник Пейтън, ти също няма да ми се опреш.

Нана въздъхна. - Няма да си първата, която ме е поръчала на въпросния му приятел, както виждаш, още съм тук. - лисицата не разбираше какво толкова ѝ става на тази жена, не ѝ беше виновна с нищо. А ако наемният убиец дейс…

Беатрис още повече се разгневи и дръпна лисицата за косата. - След като вече знаеш, че с Арус сме в добри отношения, предполагам знаеш и кой е той и още повече, кои са приятелите му. Ако посмееш да не ме послушаш, ще ти …

На Делина никак не ѝ харесваше как ескалира тази ситуация, но не смееше да се намеси, предвид естеството ѝ.

Нана ни най-малко не се впечатляваше от изблика на жената. Слаба човешка жена изобщо не беше заплаха за нея, но не можеше и да си позволи да я убие, особено пред очите на Делина. - Не съм толкова достойна, за да пилееш з…

Беатрис не издържа повече. Дълбоко в себе си осъзнаваше, че баща ѝ е главният виновник за тази ситуация, но бе прекарала няколко дни откакто започна да го подозира в изключителен стрес, определено трезвата мисъл ѝ убягва…

Нана наклони глава встрани. - В това няма никаква логика, не виждам защо да ти връщам каквото и да било. Беше ми платено за услуга, извършила съм услугата, следователно златото е мое, ако ще и да го е откраднал пред очит…

Беатрис се чувстваше още по-ужасно. - Искам да престанеш да се виждаш с баща ми. - отсече гневно тя. - Вероятно не си единствената, но сама ще намеря другите курви. Не мога да повярвам, майка ми се чудеше къде заминават …

Нана се изсмя с глас. Тази жена наистина не беше с всичкия си. - Благодаря за комплимента, но далеч не съм толкова мощна, че да мога да разпозная самоличността на всеки, когото видя. Как бих могла да знам, че този ти е б…

Беатрис се опита да се успокои и да мисли рационално. Не знаеше кое я наранява повече, дали лъжите на баща ѝ, или поведението на тази курва. - Виждала си ме в дома на Арус. Защо не дойде при мен и не ми каза всичко това …

- Не смятам, че съм виновна. - все така невъзмутимо отвърна Нана. - Както казах, аз това работя. След като господинът си плащаше, не разбирам защо бих му отказала.

Беатрис отново си пое дълбоко въздух, сетне издиша. - Никого не съм лъгала! Отношенията ми с Арус са известни на всички в онзи дом, а и той няма семейство! Наистина ли смяташ, че си невинна? - продължи да крещи жената.

Нана изобщо не разбираше излиянията на тази жена. - Не съм сигурна какво общо имам с тази история. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Виждала съм те в дома на онзи Арус, след като си в добри отношения с него, вероятно тов…

Беатрис се разгневи от нехайното поведение на тази нещастна курва, както ѝ от очевидните лъжи на баща си. - Отчуждени? - с горчивина в гласа се изсмя тя. - Затова ли работих като прислужница толкова време, за да му върна…

Нана сбърчи вежди. - Съжалявам, но не разбирам какъв е проблема. Той ми каза, че съпругата и дъщеря му са отчуждени от него и смята да се разведе скоро. А и да не беше така, не виждам защо трябва да се превръща в мой про…

Делина сви устни, съжаляваше горката Нана, самата тя бе ставала обект на подобни ситуации доста пъти, обикновено от съпругите на клиентите си. Тя се отдръпна назад, не искаше да бъде въвлечена в това.

Беатрис си пое рязко въздух. - Няма да дойде днес, защото с майка ми имат годишнина от сватбата си. - с треперещ глас продължи жената. - Нещастнице, ти не знаеше ли, че има семейство? - повиши тон тя.

Нана сбърчи вежди, сетне се усмихна. - Да, той е мой редовен клиент. - жизнерадостно отвърна лисицата. - Идва почти всеки ден, единственото странно е, че настоява да дойде следобяд, винаги, но за днес ме предупреди, че щ…

Устните на Беатрис се разтрепериха. - Имала ли си клиент на име Гордън... Гордън Кийтс, лорд Кийтс? Нещо от този сорт? - с видима уплаха в гласа попита тя.

Нана сви рамене и се усмихна. Имаше някакъв спомен, че е виждала тази жена в имението на Арус, но не беше съвсем сигурна. - Да, аз съм Нана. - кимна с глава тя.

С бързи стъпки Беатрис влезе вътре във всекидневната, разположението беше подобно като на това в имението на Арус, така че не ѝ бе трудно да се ориентира. Тя се изправи пред канапето, върху което седеше розовокосата курт…