Търсене

Аша позволи на сълзите си да потекат по бузите ѝ. Тя изблъска Афсол в гърдите. - Как можа? - изхлипа тя. - Заради чувствата ми към теб ли? Знам, че не мога да изместя Елвира от сърцето ти, не се и опитвам, но това ли зас…

- Простичко е, Аша. Баща ми посмя да нападне Силиа, Сандреа ми предложи нещо, което нямаше как да откажа. - скръсти ръце той. - Не ме интересува какво ще се случи с теб, аз искам само Силиа и Елвира да са в безопасност!

Аша го изгледа гневно. - Как можа да ме предадеш в ръцете на принц Сандреа просто така?

Афсол хвана Аша за ръката и я вкара вътре. - Какво става?

Силиа опита да спори, но бързо осъзна, че няма смисъл. Тя повика дракона на Афсол и двете излязоха от вилата.

Афсол махна с ръка. - Сил, достатъчно. Вземи Исай и вървете в таверната, моля те.

Силиа не чу нищо, но видя как проклетницата Аша зашлеви брат ѝ. Принцесата се доближи до входната врата и на свой ред зашлеви принцесата. - Какво си позволяваш, нещастнице? - повиши тон тя.

Аша не успя да се сдържи и зашлеви мъжа пред себе си, сетне се разтрепери. В Милбърн направо щяха да я пребият или да ѝ отрежат ръцете след подобно своеволие. - Как можа да ми причиниш това? - ядно изсъска тя.

Афсол отиде да отвори и въздъхна, когато видя Аша. - Какво е станало, Аша? Тези дни ще се върна в замъка.

Аша беше бясна. Този Сандреа не беше непременно лош, но след всяка среща тя се чувстваше унизена и никак задоволена. Дори Силас отхвърляше молбите ѝ за помощ, защото я смяташе за курва. Тя дойде до вилата на Афсол и почу…

- Добре. - усмихна се Афсол. - Сандреа се върна, но ти си почиваше. Ще се видите скоро. Двамата решиха да говорят за друго. И без това дали Елвира щеше да му прости беше много рано да се каже.

- Дано. - изрече Силиа. - Когато решиш да се прибираш, ще дойда с теб. Утре ще отида на лов и ще гледам бързо да приключа.

- Знам. - въздъхна Афсол. - Един ден ще научи всичко, надявам се само да успее да ме разбере.

Силиа въздъхна. - Тя ти е наистина бясна. Ще ти е нужно време, особено след като ѝ кажеш каква е реалната причина за сватбата ти с Аша, защото извинявай, но "така трябваше" не е никак добра причина.

Афсол тежко въздъхна. - Дано си права, Сил. - изрече той. Трябваше да приключи с лова си и да провери какво беше сторил Сандреа. Цялата ситуация му се струваше все още нереална. - Ще мога ли да си върна Елвира, според те…

- Не се тревожи, добре съм. - излъга Силиа. Въобще не беше добре, но не можеше да му сподели. - Не го мисли повече, моля те. Справяли сме се с какво ли не, някак ще се справим и с това.

- Искам да си в безопасност. - въздъхна Афсол. - Изглежда подцених татко.

Силиа присви устни. Афсол не знаеше какво ѝ бе причинил Крисчън, не можеше да отиде там. - Няма да стане, батко. - изсмя се принцесата. - Лилит е там, Далия също. Предпочитам хиляди пъти да бъда нападана от хора на баща …

Афсол въздъхна. - Знам, че напоследък отношенията ти с Крисчън май не са добри, но може ли да го помолиш да отседнеш при тях, докато историята с Аша приключи? Докато беше там, татко не смееше да те докосне. - отвърна Афс…

Силиа се обърна въпросително към него. - Какво има?

- Да, но не мога да намеря решение на проблемите си и засега избирам да се давя в алкохол. - въздъхна Афсол. Нямаше представа какви ги бе свършил Сандреа, нито как е реагирала Аша. Не можеше да сподели с никого, беше по-…

- Здравей, батко. - изрече Силиа и седна на канапето до брат си. Разбира се, той отново се наливаше с уиски. - Нали ти казах да не пиеш много?

- Чудесно. - отвърна Сандреа. - Аз ще отида в замъка ти да споделя с Аша какво сме... съм решил. Принцът тръгна към пристанището. Нямаше представа защо предложи това, но така щеше да бъде по-добре.

- Няма. Дори и на Силиа няма да кажа. - изрече Афсол.

- Ще се постарая да я накарам да си държи устата затворена. - изрече Сандреа. - Ти също не казвай на никого.