Търсене

Афсол нямаше представа какви ги е свършил снощи. Помнеше, че пи много и че сякаш Елвира бе с него, но на сутринта беше изненадан, когато видя Аша в леглото си. Не стига това, ами изглежда я беше принудил да бъде с него. …

- Разбира се. - изрече Афсол и целуна Елвира. Нямаше представа какво я беше прихванало, но щеше да бъде с нея колкото можеше повече.

Аша леко се намръщи, когато я нарече с името на Елвира, но бързо се усмихна. - Цялата вечер е наша. - изрече принцесата и целуна устните му. Трябваше да се постарае да правят секс колкото се можеше повече. Непременно таз…

Афсол продължи да се движи в Елвира със същото темпо и скоро достигна до собствената си кулминация. Той свърши в нея. - О, Елвира... - изстена в ухото ѝ. - Наистина ми липсваше.

Аша усети как нещо в нея се надига. Принцесата стисна очи и изстена, а тялото ѝ се разтресе от оргазма, който получи. Сега ако можеше и да забременее всичко щеше да е наред.

На Афсол му направи впечатление, че Елвира не се държи така, както се държеше преди. Беше леко вдървена, но принцът реши да не го прави на въпрос. Това, което се случваше беше достатъчно хубаво.

Аша тихо стенеше и се мъчеше горе-долу да отвръща на тласъците на Афсол. Тя галеше раменете му като от време на време забиваше ноктите си в тях.

Афсол погали лицето ѝ и се усмихна. - Щом това е желанието ти. Принцът свали и останалата част от роклята на Елвира, сетне разтвори нежно бедрата ѝ. Намести се между тях и проникна в нея. Започна да се движи в нея с умер…

Аша продължи да стене, но беше по-добре да не си губят времето с игрички. - Няма ли да ме направиш своя вече? - стенейки изрече тя.

- Няма нужда. - изрече Афсол и се надигна от леглото. Свали бързо всичките си дрехи и отново се надвеси над Елвира, целувайки врата ѝ. Пръстите му започнаха да разкопчават копчетата на роклята ѝ. Отстрани предницата на р…

Аша тихо стенеше. Отвръщаше на целувките му, когато трябваше, но толкова. Тя се надигна леко. - Нека ти помогна да свалиш дрехите си. - изрече тя и целуна устните му.

Афсол продължи да целува Елвира, сетне я вдигна на ръце и отвори вратата на библиотеката. Надяваше се никой да не ги види, докато води жената към спалнята си. Не му пукаше за последствията, нямаше как да не се възползва …

- Знам, че после ще съжалявам, но сега не мога да мисля за това. - изрече Аша. Тя отново целуна устните му, този път по-страстно.

Афсол не се сдържа и задълбочи целувката им. Беше настоятелен, тя му липсваше ужасно много. След няколко секунди, той се отдръпна от нея. - Сигурна ли си, че искаш това?

- И ти ми липсваш, честно казано. - изрече Аша. - Не ми харесва дриплата Аша да се разхожда наоколо, но не мога да си кривя душата. Принцесата реши да направи първата крачка. Тя пристъпи към него и устните ѝ докоснаха не…

Афсол се доближи до нея и усети аромата на парфюма ѝ. - Аз... съжалявам за всичко. - изрече той. - И представа си нямаш колко ми липсваш. Той се пресегна, за да я докосне, но бързо свали ръката си. Не можеше да очаква ни…

Аша се усмихна широко. Сребърният прах явно беше проработил. - Дойдох да се извиня за по-рано. - отвърна жената. - Не бях съвсем права.

Ръката на Афсол замръзна почти до устните му. Ароматът на уискито навлизаше в ноздрите му. Той веднага остави чашата си и пристъпи напред. - Елвира? Какво те води насам? - попита той.

Аша беше повече от радостна. Беше чула скандала между Елвира и Афсол и точно това чакаше - възможност. След като проклетата маркиза си тръгна, Афсол се бе затворил в библиотеката и преди вечеря бе изпил почти литър уиски…

Афсол присви устни и тежко въздъхна. Не искаше да изгуби Елвира, но очевидно нямаше как да я задържи. Принцът влезе в замъка си и тръгна към библиотеката. Обвиняваше се, че не можеше да стори нищо срещу баща си. Афсол си…

- Ха! И мислиш, че когато научим тази така важна причина ще ти простим? Надали ще се случи. Силиа може и да ти прости, все пак ти е сестра. Аз от друга страна, надали ще го сторя. Само си изгубих времето. - въздъхна Елви…

- Елвира, сложно е. Бях притиснат, нямах какво друго да сторя. Един ден ще разберете всичко със Силиа.

- Продължавай да си го повтаряш, щом това те кара да спиш спокойно. Не знам изобщо това за избора дали е вярно. Така и не каза какво е. - изсъска жената. - Ако е вярно, можехме да измислим нещо, което да помогне, но ти н…

Думите на Елвира жегнаха Афсол. - Ако имах избор, никога нямаше да постъпя така. Елвира, знам, че цялата ситуация изглежда ужасно, но наистина нямаше какво да направя.

Елвира се засмя. - Приятели... Даже не знам дали искам да бъдем такива след всичко станало. - отвърна тя. - Пък и не е моя вината, че милата ти невяста явно не може да те забавлява. Сам си я избра, не ми мрънкай сега.