Търсене

- А аз? - невярващо попита лисицата. Вече беше убедена, че наемният убиец прави всичко това, за да я унижи пред всички в заведението. Явно това беше цената на стоте милиона.

- Не съм взел абсолютно нищо. - оправда се Крисчън, не разбираше какво им става на всички и защо Арус от поне половин час четеше менюто, след като го знаеше наизуст отдавна. - Тогава предполагам ще се прибера. - хвърли п…

- А като довършиш вечерята си? Тогава какво? - повдигна вежди лисицата.

- А после мен обвинявате, че взимам опиум. Тук вече не знам какво става. - отпи от абсента си принцесата. - Първо я каниш, а сега не я искаш. Наистина да се зачуди човек какво ти има.

- Всъщност, исках просто да довърша вечерята си. Не съм сигурен защо избра да ползваш мен за стол, при положение, че можеш да си поискаш такъв от служителите. - все така невярващо отвърна Крисчън.

- Какво ни става? Нали това искаше! - невъзмутимо отвърна Нана, повишавайки тон. Този наистина беше полудял.

Крисчън безкрайно се изненада от странното поведение на лисицата, а още повече от думите на Силиа. - Повярвайте ми, няма по-объркан човек от мен в момента. - отвърна той, сетне хвърли въпросителен поглед към лисицата. - …

Силиа наблюдаваше сцената като гръмната. - Сериозно? На масата пред всички? - вирна вежда принцесата. - Поне си вземете стая в някоя таверна, какво ви става, по дяволите?!

Каво киризи розовата курва ей тъй тряаши и курвата да прай Каво напрай знаци на курвата че ше и скъса анала.

Арус едва си поемаше въздух от смях, вече и менюто не вършеше особена работа.

Лисицата се замисли. Вероятно наемният убиец искаше да я унижи пред всички, но вече беше платил сто милиона злато, нямаше да ги изпусне току-така. - Добре. - въздъхна пораженчески тя. - Както кажеш. Нана се приближи бавн…

Силиа знаеше за себе си, но не бе сигурна дали Крисчън не се бе надрусал или пък напил. Какво му ставаше, по дяволите?! Наистина ли възнамеряваше да спи с Нана пред очите на всички? Защо всички полудяваха?

Крисчън не разбираше какво поражда странните изблици на Нана, но отдавна беше приел факта, че и тя не е съвсем здрава ментално. - Не знам какво имаш предвид под "няма да стане". Не съм сигурен какво ще ме спре. - определ…

- Абсурд! - отсече лисицата. Дори и тя си имаше граници, относно нещата, които считаше за приемливи. - Няма да стане!

- Аз като казвам, че слугата е простак, не знам защо никога не ме слушате. - измърмори под носа си Далия. Тя също нямаше идея, че всичко е просто шега на Арус.

Дейвид се плесна по челото. Смяташе, че тези в Кросфайър Муунлайт са една идея по-нормални, но уви, изглежда не бяха. И те бяха същите животни като тези в Еритос.

Очите на Силиа се разшириха от изненада. Този сериозно ли ѝ предложи да се изчукат пред всички?

Крисчън наистина не беше сигурен какво не е разбрала лисицата, нито защо продължаваше да досажда, след като явно не беше дошла да вечеря в ресторанта. - Да, защо не. - невъзмутимо отвърна той.

Окото на лисицата потрепери от гняв. Наемният убиец определено ѝ се подиграваше. - Тук ли имаш намерение да се случва всичко? - саркастично подметна тя.

Арус беше закрил лицето си с менюто и се опитваше да се смее възможно най-тихо, така че да не бъде забелязан от останалите присъстващи. Това беше направило вечерта му.

Крисчън се замисли. Беше сигурен, че не е объркал датата на приема в поканата. - Да вървим къде? - хвърли ѝ неразбиращ поглед той.

Лисицата продължаваше да премигва невярващо. Явно наемният убиец беше сериозен. - Тогава да вървим. - с въздишка отвърна тя. Ако се опиташе да я убие, нямаше да му бъде възможно така или иначе.

- След като сме се уточнили... - Крисчън смяташе, че разговорът е приключил и продължи да разглежда менюто си.

Лилит се изсмя, наблюдавайки физиономията на Силиа. Ама така ѝ се падаше като беше пълно дърво в леглото.

Нана нямаше представа как да отвърне на наемния убиец. Той все още не знаеше, че талисманът е безполезен, така че вероятно това бе поредния му опит да я заплаши, а може би и да я убие, щом останат насаме. От друга страна…