Търсене

Афсол въздъхна. - Елвира, моля те. Разговор между приятели.

- Ти луд ли си? Как така ще влизам и ще търпя любимата ти съпруга? - повиши тон Елвира. - Пък има ли какво изобщо да си кажем?

- Няма я. Защо не влезеш? Може да поговорим, докато я чакаш. - усмихна се Афсол.

Елвира извъртя очи. - Разбира се, късметът ми. - изсумтя тя. - Силиа тук ли е? При нея дойдох.

Афсол отиде да отвори. Изненада се, когато видя на прага си Елвира. - Случило ли се е нещо? - попита той.

Елвира дойде до дома на Афсол, за да говори със Силиа. Жената още от сега се мръщеше. За какво ѝ беше на принцесата да се връща в този замък, пълен с нещастници? Тя въздъхна и почука на вратата.

Силас изсумтя. Ако можеше да гарантира, че Аша няма да забременее от него, щеше да ѝ даде от отварата на замъгления ум. Нищо, той щеше да използва отварите и малкото опиум, които купи върху Силиа. Това щеше да бъде още е…

Аша кимна. - Добре. Ще чакам удобен момент и ще действам. - въздъхна тя, сетне отиде да си ляга.

- Три малки щипки. Нарича се сребърен прах, но разтворен не променя цвета на напитката. Няма мирис, нито вкус. Нищо няма да разбере. - усмихна се Силас и ѝ даде шишенцето. - Много внимавай.

- Добре, ще внимаваме. - изрече Аша. - Ще гледам да бъда с него възможно най-много и дано забременея. Колко трябва да му сложа?

- Трябва да се внимава, иначе може да полудее, а не искаме това. Веднъж в седмица ще е достатъчно да го държи просто объркан. Той ще вярва, че е бил с Елвира, трябва само да го подтикнем да мисли, че е заради алкохола, а…

Аша плесна с ръце. - Звучи чудесно. - усмихна се тя. - Колко време ще действа? Има ли странични ефекти после?

- За едно надявам се по-приятно занимание. - подсмихна се Силас. - Сребърният прах е примесен с око на Файрин, изключително рядък кристал. Сребърният прах подчинява инстинктите, морала и логиката. Примесен с око на Файри…

Аша сбърчи вежди. - Защо? Отварите за какво са?

- Сребърен прах и отвари. - лукаво се усмихна Силас. - На теб ще ти е достатъчен само праха.

Аша се обърна към него, но изражението ѝ не се смекчи. - Е, какво стана? - полюбопитства тя. - Какво взе?

Силас и Ейда се върнаха в замъка. Принцът най-сетне бе събрал достатъчно злато, за да се запаси с голямо количество прах и отвари за изкривяване на ум. Той изпрати Ейда до стаята ѝ, сетне я избута вътре и я заключи. Върн…

Аша още повече се ядоса. - Кой знае за какво си го похарчила, кучко долна. - изсъска тя. - Следващият път, ако не е повече от днес и с липсващото злато отгоре, ще ти избода и очите, заклевам се. Принцесата излезе от стая…

Ейда ядно въздъхна и захвърли тефтера върху бюрото. Щом това искаше нещастницата, щеше да си го получи. Ейда се доближи до гардероба си и ядно започна да изкарва дрехите си от там, както и всяка кутия, която беше прибрал…

- Направо ти повярвах. - изсумтя Аша и зашлеви нещастницата. - Започвай да си вадиш нещата пред мен. Няма да си тръгна от тук, докато не ми върнеш откраднатото злато!

Ейда се опита да отмести ръцете на Аша от себе си. Нямаше никаква представа какво да каже на нещастницата, тя не беше взела дори и монета. Накрая успя да се отскубне от нея и бързо започна да пише в тефтера: "Не съм взим…

Аша прочете какво бе написала нещастницата и се изсмя. - Ти наистина ли мислиш, че ти вярвам? - изсумтя принцесата и хвана Ейда за гърлото. - Казвай къде си скрила златото, иначе ще ти счупя крадливите ръчички! Къде е?!

Ейда взе от бюрото си тефтера, с който комуникираше с хората и написа набързо, че не е взимала никакво злато, сетне показа написаното на Аша.

Аша се изсмя и отново я зашлеви. - Защо не използваш езика си, кучко смотана? Аз да не съм някакъв телепат, че да разбирам смотаните ти знаци? - извика принцесата. - Казвай къде е липсващото злато, иначе ще те науча аз т…

Ейда нямаше представа колко всъщност плащат на Силас, за да се гаврят с нея. Момичето дори не виждаше кесията. Тя сви рамене и поклати глава.