Търсене

- Това са глупости, Афсол. - изрече Сандреа. - Не можеш да го направиш. Съвестта ти няма да те остави на мира.

- Да. Преди час я намерих и ѝ помогнах с Огърлицата. - отвърна Афсол. - Видях се с онези мъже. Трябва да изпълня онова, което татко иска - Аша да му роди наследник.

Очите на Сандреа се разшириха от ужас и тревога. - Силиа добре ли е сега?

Афсол погледна към Сандреа и изтри сълзите си. - Става това, че баща ни още повече ми върза ръцете. - отвърна тихо принцът. Притесняваше се, че Силиа може да чуе нещо. - Двама от шпионите му са тук още от сватбата. Докла…

Сандреа се бе върнал и от робите на Афсол разбра, че той и Силиа очевидно са в Кросфайър Муунлайт. Принцът забеляза брат си на стълбите, плачейки тихо. - Какво става? - разтревожено попита Сандреа.

Афсол се върна до вилата си и седна на стълбите. Най-сетне даде воля на сълзите си. Мислеше, че годината ще отмине и той ще се отърве просто така от Аша, но очевидно баща му нямаше да му даде мира, докато не я забремени.…

Афсол поклати глава. - Не си виновна за нищо, Сил. - изрече Афсол. Баща им вече прекаляваше. Изглежда нямаше да се измъкне просто така от това. Нападнаха Силиа заради отвари против забременяване, дали нямаше да я нападна…

- Че ще бъдат още по-безпощадни, ако трябва да дойдат пак. - отвърна Силиа. - Съжалявам.

Очите на Афсол се разшириха от ужас при чутото. Щом това беше посмял да стори, какво ли щеше да стане, ако продължи да упорства? - Съжалявам, Сил. Не трябваше да давам тази задача на теб. Трябваше лично да се погрижа за …

- Ефоски шпиони. - отвърна Силиа и сълзи започнаха да се стичат по слепоочията ѝ. - Татко е разбрал, че съм давала на Аша отвари против забременяване и е решил да ми даде урок. Предупредиха ме да не го правя повече.

Афсол сбърчи вежди. Не беше проверил дали е имала наранявания на гръбнака, но вече всичко се е излекувало. - Няма от какво да се тревожиш. - изрече той и бегло ѝ се усмихна, сетне изражението му стана сериозно. - Кой беш…

Не след дълго, Силиа дойде на себе си. В началото не осъзна къде се намира, но после видя лицето на Афсол и очите ѝ се напълниха със сълзи. Бяха я спасили, очевидно. - Мислех, че ще умра. Имах чувството, че не мога да се…

Афсол и Исай се върнаха със Силиа и принцът я постави върху дивана. - Исай, върви в стаята ми и донеси огърлицата. Драконът тръгна нагоре по стълбите. Афсол огледа нараняванията на Силиа. После щеше да намести ръката ѝ, …

Афсол и Исай се прибраха във вилата му. Принцът влезе вътре, но Исай остана отвън, загледана нагоре по улицата. - Какво има? - попита той. - Мирише на кръв. - отвърна драконът. Афсол сбърчи вежди. - Аз нищо не усещам. - …

Афсол и Исай се прибраха. Принцът беше ядосан. - Вече наистина започвам да си мисля, че правиш нарочно. - започна той. - Това не е първият път, в който ме оставяш да се бия сам срещу чудовища. - А все ли трябва да ти паз…

Афсол въздъхна. Вече сигурно нямаше да може да посещава Силиа и Елвира или това щеше да се осъществява с грандиозни скандали от тяхна страна. Принцът си наля голяма чаша уиски и се оттегли в библиотеката си.

Аша много добре знаеше какво бе станало. - Съжалявам да го чуя. - изрече принцесата. Тя реши да помогне на Афсол, въпреки че не искаше. След като двамата почистиха, тя седна на мястото си.

Афсол хвърли храната и отново се върна, за да почисти останалото. - Случи се нещо неприятно с нея, не е от значение. - отвърна вяло той.

Аша се подсмихна зад гърба на Афсол. Тези двете не бяха познали. - Извинявам се. - изрече принцесата. - Какво имаше предвид госпожица Елвира с "лицемерна загриженост"? Това не го разбрах.

Афсол тежко въздъхна. Той отиде да почисти храната от пода.

- Разбира се. - изрече тя намусено. - Изгубих всякакъв апетит. Двете жени си тръгнаха. Силиа си мислеше, че Афсол отказва да спи в нейната вила, за да не притеснява Елвира, а то било защото Аша била дошла.

Елвира извъртя очи и се изсмя. - Разбира се, че комфортът на милата ти съпруга е най-важен за теб. - изрече тя. - Нямах нужда от лицемерната ти загриженост. Маркизата тръгна да излиза. - Силиа, идваш ли?

Афсол тежко въздъхна. - Оказа се, че Аша не се чувства особено добре в замъка и дойде тук. - сви рамене принцът. Нямаше ли да го убият вече?

- Аз нямах представа. - изрече Силиа и отново се обърна към Афсол. - Някакво обяснение?

- Домъкнал е дриплата си. - изсумтя Елвира и скръсти ръце. - Силиа, можеше да кажеш, че трябва да готвим за още един.