Търсене
869 поста в „Къщата на Арус“
- Пих достатъчно. - изрече Силиа и влезе вътре. - Жадна съм за нещо много по-хубаво от вино... Теб. Принцесата впи устни в тези на Крисчън. Надяваше се да не изглежда като отчаяна ненормалница, че иначе Елвира щеше да за…
- Ни най-малко. - усмихна се Крисчън и покани Силиа да влезе вътре. - Желаеш ли нещо за пиене? Арус е любител на червеното вино и днес пристигна новата му пратка.
- Знам ли... - сви рамене принцесата. - Дойдох да разпусна малко, имаш ли против?
Крисчън дочу, че някой е на вратата и отиде на отвори. Намери го за леко странно, тъй като Арус не очакваше никого днес. Изненада се още повече, щом с отварянето видя на прага на имението Силиа. - Здравей. Нещо случило л…
Силиа пристигна пред имението на Арус и почука на вратата. Нямаше представа на какво да се надява, но щеше да убие Елвира.
Нана изсумтя, но все пак реши да не си тръгва и остана на шезлонга. Смяташе да плува в басейна цяла вечер, тъкмо, щяха да са лесни десет милиона злато за нея. Онези луди в Еритос наистина нямаха мозък, за да се съгласява…
- Благодари на Арус от мое име за щедрия подарък, когато го видиш утре. - невъзмутимо отвърна Крисчън, след което стана от шезлонга и се запъти към вътрешността на имението.
- Не предложих ли току-що точно това? - повдигна вежди лисицата. - Шефът ти вече ми плати така или иначе, от теб зависи дали ще си стоя тук, или ще се възползваш.
- Не съм искал да правиш каквото и да било. - засмя се Крисчън. - Просто предложих помощта си, уви, аз съм единственият, който има право да се оплаква че е недооценен тук.
- И ти искаше да живея на това отвратително място! Не стига онази дъртачка, ами и щях да съм вечно обречена на бедност и мизерия! Не мога да повярвам! - разгневи се лисицата.
- Уви, напълно е възможно. Това е добра сума за севера. - отвърна той.
Зениците на Нана се разшириха. Как можеше това да е възможно?! - Лъжеш! Трябва да лъжеш. Аз не съм известна тук и пак с лекота получавам по милион на час. Това не е възможно!
Чернокосият мъж продължи да се смее. - Получават 5 000 злато на работна смяна. Убеден съм, че Лилит няма да има търпение да купи къщата от мен. - подигра се отново той.
- Имаш още доста да учиш за тези земи, ако смяташ някого от Еритос за "заможен". - засмя се Крисчън. - Искаш ли да знаеш колко получава една твоя колежка в техния публичен дом?
- Може би Лилит ще поиска да я купи. - усмихна се победоносно Нана. - Тя също е проститутка, със сигурност е заможна.
- Сега като се замисля, може би си права, наистина надцених възможностите си. Ще е добра идея да я продам.
- Затова шефът ти плати вместо теб, изглежда след къщата и това не можеш да си позволиш. - извъртя очи Нана. Нямаше да им позволи да продължават да се отнасят с нея като с нищожество.
- Не разбирам от мода. - подигра се Крисчън. - Също така не се имам за толкова закъсал, че да се налага да си плащам все още.
Нана въздъхна. В този разговор нямаше никакъв смисъл. - Прекалено си заслепен от гнева си заради онова дете и няма да ме разбереш. Шефът ти ми даде десет милиона, така че казвай какво искаш да облека, за да се приключва …
Крисчън се изсмя с глас. - Ти си единствената, която смята че Лилит може да види някого като "живо същество". Вероятно просто е заинтересована от това да спи с теб. Уверявам те, че след това бързо ще загубиш интереса ѝ.
- Единствената, която ме приема за живо същество е Лилит. - отвърна Нана. - Всички останали виждате в мен само чудовище, или долна курва.
- Причудливи характери като този на милейди Марибел съществуват навсякъде, не съм способен да контролирам реакциите им. Смятам, че всички се отнесохме с теб доста повече от "нормално". - невъзмутимо отвърна наемният убие…
- Нелепите ми очаквания? Нима са нелепи очакванията ми да бъда третирана нормално, както другите?
- Щом така мислиш, значи изобщо не си ме разбрала. - отвърна той. - Милейди Марибел е невинна, никой не ми я е поръчал, не виждам причина да умира заради подобна нелепост. Единствената причина, поради която сторих всичко…