Търсене

Силиа дойде на себе си. - Батко, какво става тук? - попита тя, опитвайки се да не закрещи.

Аша също се обърна изненадана към вратата. Не предполагаше, че тези двете ще се домъкнат, но нищо, така беше по-добре. Тя явно не изглеждаше толкова изненадана, колкото тези тримата. - Здравейте! - изрече принцесата и се…

Афсол чу странния шум и се обърна към вратата на трапезарията. Лицето му изгуби цвета си. Точно от това се опасяваше - Елвира и Силиа да се засекат с Аша. Принцът започна да се моли ефоските богове да вземат душата му.

Силиа не можеше да повярва на очите си. Тази нещастница кога се беше домъкнала тук?

Елвира и Силиа влязоха в трапезарията, тъкмо когато Аша прегръщаше Афсол. Маркизата не можеше да повярва на очите си и изтърва тавата с вечерята. Какво, по дяволите, търсеше тази дрипла тук?

Аша бе радостна, но реши да покаже радостта си и на Афсол. Тя стана от мястото си и силно го прегърна. - Много благодаря! - изрече тя така, сякаш бе малко дете, на което бяха казали, че ще му купат шоколад след дълго мръ…

Силиа най-сетне бе успяла да убеди Елвира да излязат навън. От както бе нападната, маркизата не желаеше да се показва навън, което принцесата изцяло разбираше. Двете бяха сготвили вечеря за трима и решиха да отидат във в…

Афсол привърши с вечерята си и стана да разтреби. - Да, до края на месеца нямам задачи в Еритос. - отвърна той. Искаше да прекарва време с Елвира, не с Аша. - Ще останем, щом искаш.

Аша кимна. - Да, това е така. Сегашното събитие не изисква вашето присъствие, нали? Можем ли да останем още?

Афсол се засмя. - Разбира се, че е по-добро кралство. - отвърна принцът. - Еритос обаче е обвързан дълбоко с нас. Драконите ни живеят там, изпълняваме събития всеки месец, ловуваме. Тук можем да идваме за отдих.

Аша поклати глава и се усмихна. - О, не, точно обратното. - изрече тя. - Искам да остана още тук. Не искам да звуча грубо, но Кросфайър Муунлайт ми харесва много повече от Еритос.

Афсол отпи от виното си и погледна Аша. - Ако желаеш да се прибереш, утре ще те изпратя, не е проблем. - отвърна принцът.

Аша трябваше да накара Афсол да останат да живеят тук. Това кралство беше много по-хубаво и приветливо от Еритос. Хората също бяха коренно различни. - Ще повдигна една странна тема. - започна Аша след като преглътна хапк…

На Афсол му беше доста странно Аша да живее с него във вилата му. В замъка нямаше особено значение, почти не се засичаха, но тук сградата бе доста по-малка и доста често се засичаха. А и като нямаше с кого друг да си пре…

Въпреки, че не му беше част от работата, служителят бе така добър да изпрати пергамент и до вилата на Афсол, за да го уведоми за отнетите злато и кристали. "Бяхте избран да участвате в събитието на кралица Клара, но изгу…

Афсол въздъхна. Надяваше се Елвира и Силиа да не се засекат с Аша, че нямаше да има представа къде да се дене, за да се скрие от тези кози.

Аша се усмихна. Надяваше се да успее да се сближи малко повече с този и да го вкара в леглото си. - Дано сте прав. - изрече тя. - Мисля, че се чувствам по-добре, ще се кача в една от стаите. Принцесата се качи по стълбит…

На Афсол му стана неудобно. Не искаше да залъгва Аша, не му пукаше особено за нея, но реши да не я разстройва повече. - Няма за какво. - изрече накрая той, но не отвърна на прегръдката ѝ. - Тук ще си починеш малко.

Аша прегърна Афсол изневиделица. - Благодаря! - изрече тя и го стисна по-силно. - И представа си нямате колко много означава подкрепата ви за мен.

- Не е проблем. - изрече Афсол. - Ще остана, докато се успокоиш и после ще ти покажа стаята ти.

Аша се огледа. - Съжалявам, че създавам ненужни проблеми. Изобщо не помислих да си взема поне малко дрехи.

Афсол присви устни. Нямаше как да я накара да се върне в замъка, ако се чувстваше така. - Разбира се. Ще си поговоря със Силас, когато се върнем. - отвърна той. - Ако искаш, може да отидеш да си починеш. Утре ще отидем н…

Аша кимна. - Благодаря! - изрече тя. - Може ли да остана тук, докато решиш да се прибереш? Не искам Силас да продължава да се държи така с мен.

Афсол отново въздъхна. - Съжалявам да го чуя. Случи се нещо крайно непредвидено и трябваше да се заема с него. - отвърна той. Утре смяташе да навести Силиа и Елвира, но с Аша наоколо едва ли щеше да успее. - Можеш да си …

Аша седна на канапето. Тази вила изглеждаше доста по-приветлива от замъка. - От както дойдохте с принцеса Силиа тук, той не стои край нас. - подсмръкна жената. - Не знаех към кого да се обърна за помощ. Чувствам се самот…