Търсене

Нана присви очи. - Значи в крайна сметка безвъзмездната ти помощ не е толкова безвъзмездна все пак. - на свой ред се изсмя лисицата. - Разбира се, това изобщо не ме учудва. Ти ми купи къщата, защото по някаква причина жи…

Крисчън въздъхна. - Предполагам, че от своята гледна точка и ти си права. Нямаш причина да ми помагаш. Определено не е като някога да съм вършил нещо за теб. - горчиво се изсмя той.

- Естествено, че не. Не съм сигурна за кой път се налага да повтарям, тя е тази, която тормози мен. За детето съжалявам, но нямаше какво да сторя. Обвиняваш ме, че не съм реагирала и не съм спряла родителите ѝ да си я пр…

- Имам ли основание да ти се сърдя, заради нея? - повдигна вежда Крисчън.

- Значи всичко това е заради онова хл.... дете? - изненадано отвърна Нана. - Не ми се сърдиш, заради Силиа?

- Бих стоял в онези студове и години, ако можех да върна времето назад и да бъда на кея, вместо теб в онзи ден. Но уви. - все така невъзмутимо продължи мъжът.

- Наистина не смятам, че се държиш честно. Аз не съм виновна, че се е наложило да стоиш на студа.

- Свободна си да го сториш. След като си "подарък" за мен, обещавам да не се оплача. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

Нана въздъхна и седна на шезлонга, който до преди малко Арус бе заел. - Не би било професионално от моя страна просто да си тръгна.

Арус въздъхна и последва Далия. Поне не беше жена-кон.

- Предполагам, че ще разберем. - скръсти ръце Далия и стана от шезлонга си. Нямаше намерение да наблюдава слугата и курвата, която Арус му беше купил, нито се интересуваше от караницата им.

- Заклевам се, ще се реванширам подобаващо. Аз също останах разочарован от себе си. - засмя се Арус.

- Тоест виновникът за цялото нещо? - повдигна вежда жената.

- За теб мога само да предложа скромната си особа. - въздъхна Арус.

- В такъв случай аз какво получавам? - присви очи Далия.

- Дори не съм сигурен защо това се превърна в скандал този път. - невинно се засмя Арус. - Поръчах те за вечерта, за да го зарадвам. Мислех си, че след толкова време прекарано в еритоските студове ще се радва да види кра…

- Съжалявам, но тогава какво целеше? - лисицата хвърли остър поглед към него. - Наемният убиец се държи отвратително с мен от край време, нима очакваше днес да е различно? Зададе ми въпрос - отговорих честно и отново бях…

На Арус не му се нравеше накъде отиват нещата. Мислеше, че Крис ще е щастлив да види лисичката си след толкова време, даже щедро му я беше купил за цяла вечер. Вместо това, той отново показваше какъв неблагодарник е. - П…

- Не слушай слугата, момиче. - скръсти ръце Далия. - Това си е типично за пиклата, даже се учудвам как никой не я е отвлякъл по средата на срещата ви за пазар. Обикновено такива работи ѝ се случват, след което всички ста…

Нана въздъхна и започна да обмисля дали просто да не върне златото на Арус. Изглежда нямаше никакъв смисъл да стои тук, след като щеше да бъде нападана цяла вечер. - Нито аз, нито Лилит сме се държали лошо с нея. Напроти…

- От моя прекрасен отбор знам, че Лилит е била също с вас. - намеси се Крисчън. - В този случай я разбирам прекрасно.

- Ако под това имаш предвид онази Силиа, да, с мен беше. Трябваше просто да отидем на пазар в Кросфайър Муунлайт. Трябваше да бъде забавно, нищо особено, но уви - тя съсипваше всичко през цялото време. Държа се така, сяк…

- Ако слугата не е бил с пиклата, то предполагам, че се е паднала на теб. В такъв случай мога много бързо да предположа как е минало. - извъртя очи Далия.

- Честно казано, нямам представа. Когато говорих с организаторите, не ми казаха кой с кого ще бъде, нито какво ще правят другите. Кълна се, наистина искам просто да знам как мина и дали парите ми са отишли за добро. - ча…

Нана се приближи до шезлонгите, но не седна. - Защо искаш да знаеш това? За да ми се подиграваш? Знам, че всъщност всички сте наясно какво стана на това "събитие". - намуси се лисицата.