Търсене

Дейвид забеляза, че на тоя Силас му има нещо. - Добре ли си? Преди малко изглеждаше така, сякаш ти е лошо. - обърна се той към принца.

Силас си пое дълбоко дъх и бавно издиша. Добре, нищо не знаеха.

- Това го знаем. - изсумтя Силиа. Тази нищо не беше разбрала.

Елвира отвори уста, за да каже нещо, но думите се бяха заличили от съзнанието ѝ. - Няма значение. - изрече тя накрая без да го поглежда. - И без това между нас не може да се получи.

Как да разбера нещо, като всички на онзи остров са луди, като вас двамата? - изсумтя Нана и се обърна към наемния убиец. - Не се учудвам, че си от там, звучи съвсем логично. Разбрах единствено, че е някакъв богаташ от Ер…

Очите на Афсол се разшириха от изненада, сетне усмивка се появи на лицето му. - Влюбена си в мен?

На Елвира направо ѝ се искаше да го зашлеви. - Боже, не мога да повярвам на какво сме заприличали. Не мога да повярвам в каква ситуация се поставих! - повиши тон жената. - Приличам на глупавата любовница, която вярва, че…

Силас за миг се притесни, но се постара да изглежда спокоен. Нямаше как да са разбрали, иначе отдавна щяха да са обърнали темата към тях. Или пък чакаха удобен момент? Принцът нервно изпи няколко глътки от коктейла си, з…

Аша вътрешно се притесни, но остана спокойна. Наистина ли бяха разбрали кой е? Защо изглеждаха толкова спокойни тогава? Не, нямаше как да са разбрали. Жената отпи от коктейла си и погледна Силас.

- Личи си. - отвърна принцесата. Не стига, че ѝ беше разказал за станалото, живееше при нея, докато принцесата не научи за това, ами я беше и пращал да разследва в Шиера. Божества, какво ставаше между тия двамата? - О, а…

- Единствено можеш да чуеш как и двамата сте неблагодарници, след като бих път до онзи странен остров заради вашите нелепи проблеми. - присви очи Нана.

- Елвира, Аша не е сторила нищо лошо, за да заслужава смърт. И двамата сме принудени на този брак. И на мен не ми харесва, но засега трябва да е така.

Крисчън се плесна по челото. - Помогна ми с разкриването на извършителя. - отвърна той. - Трябва да призная обаче, че не беше от особена помощ, дори и с ходенето в Шиера.

Елвира се засмя. - Наистина ли? Щом ти не можеш, аз на драго сърце мога да те направя вдовец! - извика тя. - Защо я търпиш още?

Афсол въздъхна. - Знаеш, че не мога да направя много. И аз искам нещата да приключат, но не мога да намеря добро решение.

- Така ли? А ти какво правиш, за да не се случва това, а? Стоиш си най-кротко с нея и нищо. - изсъска Елвира.

Силиа извъртя очи. А после на нея казваха, че е драматична. Боже, колко много ненавиждаше тези събирания вече... Принцесата излезе от басейна и отиде да си направи силен коктейл. - Помогнала си му с нападението над мен? …

Афсол и Елвира отидоха зад вилата. - Виж, не си заслужава да си вдигаш нервите заради Аша.

- Като споменаване на вероятен факт? - невярващо отвърна Нана. - Чувала съм, че това може да направи пристрастените нервни и раздразнителни. Би обяснило и странното ти поведение спрямо мен. - лисицата се обърна към наемн…

- О, нима? - изрече Силиа - А думите ти от по-рано "Предполагам не си взела нужната си доза опиум..." като какво трябва да ги възприемем?

Крисчън не можеше да повярва на думите, излизащи от устата на Нана. - Ако беше сторила и половината от нещата, които ти "нареждах", сега нямаше да водим подобен разговор. Уви. - отвърна мъжът.

Елвира въздъхна и стана от мястото си. - Хайде да видим с какво ще ме излъжеш и тоя път.

- Аз никога не съм се подигравала с вас двамата, нито пък съм си позволявала да ви обиждам и унижавам. Държах се приветливо, правих всичко, което наемният убиец ми наредеше и накрая единствено получих заплахи и гаври в з…

Силиа се обърна към Сандреа. - Вярвай в каквото искаш. Аз знам истината за себе си. - тя се обърна към Нана. - О, но ние трябва да приемаме подигравки и унижения от теб? Нещата не работят така, лиси.

Крисчън въздъхна тежко.