Търсене

Силас се върна със смесени чувства. Проучването му даде добри резултати. Той откри Аша да пие топло мляко отвън на беседката. - Какво правиш на студено? Да се разболееш ли искаш?

- Добре. - отвърна Аша и присви устни. Не ѝ се искаше да спи със Силас, особено след онова, което ѝ причини, но не можеше и да му откаже. Определено не желаеше гневът му отново да е насочен към нея.

- Ако си се нахранила, предлагам да отидем в тайната ни стая. - изрече Силас и облиза устни.

- Добре, дано се получи. - изрече Аша и отпи от чашата си. Надяваше се Силас да намери нещо полезно, защото ѝ омръзна да се преструва на невинна пред Афсол. Това изобщо не ѝ помагаше. Той постоянно я отблъскваше, а така …

- Така е, но горе-долу съм измислил как да се разплащам с когото и да е. Нека първо открия това, което ще ни помогне и после ще мислим за разплатата. - усмихна се Силас.

- Добре да кажем, че ще намериш онова, което ще ни помогне - как ще го купиш? Ние нямаме злато. Афсол надали ще ти даде.

Силас скръсти ръце. - А как предлагаш да отровиш ума на Афсол? С мили думи и невинно държание не се получава, виждаш. - изсъска принцът. - Тук няма такива добри билкари, а онази робиня на Силиа няма да помогне за нещо та…

- Опасно е. Там е пълно с престъпници, ако думите на всички са верни. - изрече Аша. - Не трябва да излагаш живота си на опасност.

Силас отпи от виното си. - От една страна се радвам - скоро няма да спиш с Афсол отново, от друга не съвсем. Не можем да си позволим да изпуснем толкова злато. - въздъхна принцът. - Смятам тези дни да посетя тоя остров Ш…

След като са увери, че са съвсем сами, Аша изтърва шумно вилицата в чинията си. - Онази проклетница не биваше да се връща. - изсумтя принцесата и започна да говори на милбърнски. - И преди нямах шансове с Афсол, а сега о…

- Да, няма за какво да се притеснявате. - отвърна Сандреа, допи виното си и напусна трапезарията.

- Всичко наред ли е, принц Сандреа? - попита Аша.

- Разбира се. - отвърна Сандреа и Афсол се оттегли.

Афсол също реши да се оттегли. И той като Силиа трябваше да подготви въпроси към Клара. Доближи се до мястото на Сандреа и се приближи по-близо до него. - Искам да се навърташ от време на време край замъка на Елвира и да…

- Не ни карай да чакаме дълго. - изрече Силиа. - Аз се нахраних, ще отида в библиотеката да съставя списък с въпроси към Клара. Принцесата стана от мястото си и отиде в библиотеката.

- И на двете ще ви се наложи да се запасите с търпение. - въздъхна Афсол. "А на мен с още повече, след като разберете.", помисли си принцът.

- Дано я споделиш след като този фарс приключи. - изрече Силиа. - Елвира доста си блъскаше главата с това.

Сандреа присви устни. Той знаеше какво бе станало, но бе обещал да не казва. Надяваше се Силиа да не се обърне към него с въпросите си.

Афсол тежко въздъхна. - На този етап не е важно. Дори и да разбереш причината, в момента нищо няма да се промени. - отвърна принцът, гледайки към Силиа. - Не се вглъбявай в това, моля те.

Аша не знаеше какво точно бе станало, но донякъде се досещаше. - Не знам, госпожице Силиа. - поклати глава Аша. - Когато изразих съмненията си, че принц Афсол няма да е съгласен със сватбата, баща ви ме увери, че ще се с…

- Този брак изобщо не трябваше да се случва, все още не знам защо си се съгласил на тази глупост. - тежко въздъхна Силиа и погледна Аша с присвити очи. - Ти не знаеш ли причината? Не вярвам с крал Селиандър да не сте заг…

Аша нищо не каза. Тя отпи от виното си. Нямаше никакво намерение да си тръгва от това кралство без бебе. За нищо на света нямаше да позволи златото на Селиандър да се изплъзне от ръцете ѝ. Трябваше отново да измислят пла…

- Разбира се. Когато приключи бракът ми с Аша, всичко ще е наред. - горчиво се усмихна Афсол. Можеше само да се надява всичко да се върне, както си беше преди появата на Аша в живота му.

- Ще ми липсва времето, което прекарвахме заедно. - въздъхна Силиа и погледна за кратко Аша, сетне отново погледна брат си. - Знам обаче, че това скоро ще се промени. Тя отново ще се върне тук, нали?

Афсол се усмихна. - Радвам се да го чуя.