Търсене

- Да. - усмихна се Силиа. - Тя вече се чувства добре и се прибра в замъка си.

Афсол махна с ръка. - Хайде вече да спрем да дъвчем тази тема. - изрече принцът и изпитателно погледна Силиа. - Радвам се, че се върна обратно, Сил. Елвира е добре, нали?

"Малка, долна...", помисли си Аша, а лицето ѝ бе пламнало от гняв, който тя прикриваше зад невинна усмивка. - Простете ми, госпожице Силиа. - наведе глава Аша. - Далеч не желаех думите ми да прозвучат толкова обидно. При…

– Разбира се, Сандреа, няма да развалям трапезата. Не е нужно. Аша се справя отлично и без моята помощ… както винаги. - усмихна се вежливо Силиа.

Сандреа прикри устата си с ръка, опитвайки се да скрие усмивката си. Не трябваше да се смее, но едва се сдържаше. Той се прокашля и отпи няколко глътки от виното си. - Момичета, не е нужно да се държите така една с друга…

- Силиа, достатъчно. - намеси се Афсол. - Аша не искаше да прозвучи така.

Силиа вдигна поглед от чинията си. - Толкова скоро? - попита тя и се усмихна широко. - Колко мило, че за теб няколко месеца изглеждат като толкова скоро. Трябва ли да има конкретна причина, поради която искам да се върна…

Всички се бяха събрали да вечерят. Аша и Силас не можеха да повярват, че Силиа е решила да се прибере в замъка. - А вие защо решихте да се приберете толкова скоро, госпожице Силиа? - попита Аша.

Силиа се върна в замъка на Афсол и Джой я уведоми, че всички вече са си легнали. Принцесата нищо не каза, само я помоли да запали за малко камината в стаята ѝ, за да се стопли. След като изпи един чай, Силиа реши да си л…

Служители на кралицата оставиха чувал със злато пред дома на Афсол, заедно със следното съобщение: "Принц Афсол Фингел, избран бяхте за участие в лотарията на Нейно Величество и спечелихте 100 000 злато, което оставяме н…

Афсол се чудеше какво да стори. Принцът подкани Зола да влезе. - Ще ти покажа една от стаите, в които можеш да се настаниш. Няма от какво да се притесняваш.

- Толкова трудно ли беше? - извъртя очи Елвира. Тя се доближи до Зола и я побута напред. - Гледай да се държиш добре, грознице. - изрече жената, сетне помаха на Афсол. - Грижи се добре за нея. "Дано жена ти да умре от ко…

- Не, не е така. Говориш глупости. - изрече Афсол, сетне изцъка с език и въздъхна. - Добре, ще я взема.

Елвира изсумтя и скръсти ръце. - Така ли? Значи наистина никога не ти е пукало за мен, не ме и учудва на този етап. - изсъска маркизата. - Хубаво, щом не искаш.

- Не, чакай, не може да казваш подобно нещо. - изрече Афсол. - Елвира, стига, сериозно ли нямаше къде другаде да я изпратиш?

- Не мога да си харча златото за таверна. - изсъска Елвира. - Като гледам как е тръгнало, до края на събитието, може да са ми взели и малкото, което ми е останало. Не мога да го пилея за стая. Ако изобщо някога ти е пука…

Афсол донякъде си отдъхна. Радваше се, че всичко с Елвира е наред, но никак не му се нравеше идеята Зола да живее в замъка му. - Не можеш ли да ѝ наемеш стая в някоя таверна?

- Да, но изникна проблем. - въздъхна Елвира. - И тази седмица изгубих нещо от събитието, конфискуваха ми жилищата. Във вилата на Силиа няма достатъчно място за всичките ми роби, затова трябваше да доведа Зола тук.

Афсол отиде да отвори и се изненада да види Елвира и робите ѝ на прага си. - Станало ли е нещо? Добре ли си?

Елвира и робите дойдоха пред дома на Афсол. Какво по-прекрасно място от това да остави Зола тук? Жената почука на вратата, дори онази никаквица Аша не можеше да ѝ развали настроението в този момент.

Служители на кралицата оставиха чувал със злато пред дома на Афсол, заедно със следното съобщение: "Принц Афсол Фингел, избран бяхте за участие в лотарията на Нейно Величество и спечелихте 500 000 злато, което оставяме н…

Афсол и Аша се погрижиха за хамстера. Почистиха клетката му, сложиха му прясна вода и храна и животното изглеждаше доволно. Принцът утре трябваше да го предаде на съотборника си.

Афсол се прибра с хамстера и отиде да му донесе вода и нещо за ядене. Аша изобщо не харесваше тези противни животни, но щеше да даде всичко от себе си да се държи добре с животното, за да се хареса на Афсол. Принцът се в…

Афсол отвърна на прегръдката ѝ. Въпреки че не искаше, този път щеше да си затвори очите. Можеше само да се надява, че Силас няма да си позволи да стори още непростими неща.

- Благодаря! - изрече Аша и нарочно прегърна Афсол.