Търсене

Арус се зарадва да види Лилит. - Разбира се, знаеш, че винаги си добре дошла при мен. - чаровно се усмихна мъжът.

Лилит потърси Арус и го намери. Тя влезе в стаята и се усмихна. "Може ли да поговорим?", попита тя.

Крисчън се замисли. Юки също беше спряла с нелепите си искания, след като се съгласи да ѝ помогне срещу онези демони. А и винаги можеше да използва устройството срещу Нана, така че тя не беше заплаха за него. Мъжът отнов…

- Не, няма да има следващ път, обещавам! Ако имам такова имение, всички така или иначе ще вярват, че съм богата и животът ми тук ще е много лесен! Сама ще си убия Пейтън, не моля за помощ с това. - продължи лисицата.

Крисчън добре познаваше нравите на Юки и подозираше, че Нана не се различава особено много от нея. - До следващият път, в който решиш, че искаш нещо друго. - въздъхна наемният убиец.

Нана въздъхна. - Ако ме слушаше внимателно, щеше да чуеш как казвам "като тази". Купи ми такава къща и се заклевам пред теб, че никога повече нищо няма да искам!

Крисчън се изсмя с глас. - Тази къща не принадлежи на мен, така че не отнасяш искането си към правилния човек. - невъзмутимо отвърна той.

- Къща? Колиба, в съседство до две ненормалници! - изсумтя лисицата. - Как какво повече искам? Искам къща като тази! - тя посочи всекидневната с ръка.

Крисчън разтри слепоочието си с пръсти. - Ако попиташ някого другиго, различията вероятно ще бъдат в твоя полза. Подарих ти къща, не съм сигурен какво повече искаш.

Нана извъртя очи. - Няма нищо общо с теб, никога не съм казвала, че има. Просто исках да ми отговориш защо се държиш по такъв различен начин с мен и с нея, след като тя е много по-груба и невъзпитана от мен.

- Това е прекрасно и искрено се радвам за теб. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Не съм особено сигурен какво общо има с мен, или сегашния ни разговор, но звучи чудесно!

- Разбира се! - усмихна се гордо Нана. - Аз заслужавам това, за разлика от тази Силиа, не съм ненужно груба с тези, които се държат добре с мен! Знам как да се държа в общество от човеци и смея да твърдя, че добре съм ус…

Крисчън отново се засмя. - Силиа живее в Еритос от години и определено е в доста по-добро финансово състояние от теб. Не предлагам помощта си насила, след като не желаеш, не мога да те задържа в онази къща. Не ли си обач…

- Дори и да си ѝ казал, не я следиш, не я затваряш на места, където се налага да търпи изкукали дъртофелници. - продължаваше да се цупи лисицата.

Крисчън на свой ред поклати глава. - Не бих казал, че си права. - отвърна той. - На нея също казах какво мисля по отношение на странното ѝ държание. Не съм премълчал мислите си ни най-малко.

- И ето точно това имам предвид. - скръсти ръце Нана. - Когато става въпрос за мен, се държиш подозрително и грубо. Но щом е Силиа, всичко по някаква причина става коренно различно.

- Разбира се, сигурен съм че е било така. - саркастично отвърна Крисчън.

Лисицата извърна глава, прикривайки очите си. - Това с мидите си бяха твои неверни предположения! - заоправдава се тя. - Наистина исках просто да си приготвя храна!

Наемният убиец повдигна вежда. - Нима? А мидите? - през смях попита той.

- Именно! - възкликна Нана. - Аз разбира се не знам нищо за тази другата жена, но не ми харесва, че укоряваш мен, а защитаваш Силиа, при все че не съм забелязала да прави нещо по-различно. Аз не харесвам дъртофелницата, …

Крисчън си пое въздух, сетне издиша шумно. - Бих искал да мога да ти отговоря, но признавам, че това е чудно и за мен. Познавам Силиа от доста време и никога досега не се е държала така. Имам предположение за държанието …

Нана отново поклати отрицателно глава. - Ами не, нямам предвид това. Наистина ли не забеляза как се държа тя с онази чернокоса жена онази вечер? Според теб нормално ли е? Питам те единствено, защото знам, че ако аз бях с…

Крисчън се замисли за момент. - Ако имаш предвид Далия, повярвай ми, заслужено е. Обикновено Далия е тази, която започва ненужни спорове. - невъзмутимо отвърна мъжът.

- Не бих казала, че ме тревожи, честно казано. В крайна сметка не съм аз тази, която има отношения с нея, за мой късмет. - тихо се засмя лисицата. - Просто ми е чудно как търпиш поведението ѝ. Съжалявам, но не мога да по…

Крисчън вдигна поглед и стана седнал. - В такъв случай, сподели. Какво толкова те тревожи?