Търсене

Афсол си пое дълбоко дъх и издиша бавно. - Ще ми е много трудно да не кажа нещо относно станалото. Не бих желал да страдаш под покрива ми.

- Знам, но моля те, не прави нищо. - изрече Аша. - Няма да мога да преживея останалото след като се приберем.

- Искаш нещо невъзможно, Аша. - изрече Афсол. - Как да му позволя да остане тук, знаейки какво е способен да свърши?

Аша хвана Афсол за ръцете. - Моля те, недей. Не казвай нищо, игнорирай този проблем. Той си е между нас. - изхлипа жената. - Достатъчно лош ще е животът ми в Милбърн, когато се върна без бебе. Силас е единственият ми по-…

Афсол въздъхна тежко. Беше посегнал на Силиа преди време и до края на дните си щеше да съжалява за това. Не можеше да остави на Силас да му се размине просто така. - Съжалявам, Аша, но това не е оправдание. - изрече прин…

Аша още по-силно започна да плаче. - Не, моля те, недей. - изрече тя. - Ще стане още по-зле така. Тук може и да имам защитата ти, но в момента, в който се върнем в Милбърн, той ще може да прави това с мен и в трезво съст…

Афсол разбираше защо Аша оправдава поведението на Силан, но това не беше правилно. - Няма значение за какво сте се скарали, това не го извинява. Ще говоря с него, тук не е Милбърн!

Аша изхлипа. Надяваше се Силас да не пострада. - Скарахме се за глупости. - хлипайки отвърна жената. - Нищо важно, наистина.

- Аша, това е сериозно! - изрече принцът. - Не го защитавай само защото сте роднини! Защо ти посегна?

Очите на Аша се разшириха от ужас и тя стана от мястото си. - Не, не е той. - набързо изрече принцесата. - Нищо не е станало, наистина. Ще мине до няколко дни.

- Как да не е нищо особено? - вирна вежди Афсол. - Поглеждала ли си тези синини? Принцът се отдръпна за кратко от нея и започна да размишлява. Не бяха много заподозрените. - Силас, нали? Само той би си позволил такова от…

Аша преглътна тежко. Нямаше представа, че Силас я е стискал толкова силно. Трябваше първо да се погледне в огледалото и после да си избира рокля. - Не е нищо особено, ще мине. - извърна поглед принцесата. Може би с това …

Афсол вдигна поглед от книжата, за да поздрави Аша, когато забеляза синините по врата ѝ. Принцът се изправи от мястото си и застана пред нея. - Какво е това? - попита той загрижено и забеляза, че има избледняваща синина …

Аша се събуди от дрямката си и забеляза, че вече е тъмно навън. Принцесата чувстваше болки в слабините си и стана внимателно от леглото, за да си облече друга рокля. След това тя излезе от стаята си и отиде във всекиднев…

Аша кимна и Силас я избута на леглото, сетне излезе от стаята ѝ. Принцесата избухна в плач. Не разбираше с какво бе провокирала подобно отношение от любимия си, нямаше и никаква представа какво да направи, за да се защит…

- Да спра? - Силас я зашлеви. - Няма да стане! Принцът я стисна за ханша и забърза темпото си. Как смееше да се държи като свободна жена?! Накрая достигна до края и свърши в Аша. Той излезе от нея и започна да се облича,…

- Казах ти, на теб. - изхлипа Аша. - Може ли вече да спреш?

- На кого принадлежиш, Аша? - извика Силас и още веднъж я зашлеви по задника, който бе почервенял.

- Твоя. - изстена от болка Аша. - Спри с това, умолявам те.

- Абсолютно не! - извика Силас и с един силен тласък я изпълни цялата. Докато я чукаше, я удряше с шамари по задника. - Чия си, Аша? - изсъска Силас.

Аша изскимтя от болка и сълзите започнаха да се стичат по бузите ѝ. - Моля те, спри. - изхлипа тя.

- Мълчи! - извика Силас и я зашлеви силно по задника. - Даже не би трябвало да те слушам. Силас се занимаваше с това още малко, сетне спря. Разтвори задните ѝ части и се изплю върху ануса ѝ. Намести се зад нея и започна …

Аша се стресна. Не биваше да позволява на Силас да продължи това. - Моля те, не трябва да го правиш. - изрече тя.

Силас се намуси. Тая наистина не можеше да свърши едно нещо като хората без наставленията му. Дори не разбираше какво обича в нея. Той извади пениса си от устата ѝ и я стисна за ръцете, сетне я изправи. Разкъса роклята ѝ…

Аша се опитваше да не се задави. Не можеше да разбере от къде дойде тази внезапна агресия спрямо нея. Защо тя да бе виновна, че Афсол не я искаше в леглото си? Очите ѝ се напълниха със сълзи. Нищо нямаше да постигне, дор…