Търсене
869 поста в „Къщата на Арус“
Нана поклати отрицателно глава. - Няма нищо общо с Лилит, аз също не разбирам понякога странната ѝ обсебеност от сексуалните умения на другите. Това са си мои лични наблюдения.
- Не съм. - отсече Крисчън. - Но след като толкова настояваш, от сега те предупреждавам, че нямам никакво намерение да отговарям на нелепите въпроси на Лилит, колкото и души да реши да изпрати да ми ги зададат. - невъзму…
Крисчън вдигна глава и поздрави Нана. - Не, просто си почивам, докато чакам Арус и Рин. Има ли нещо? - на свой ред попита той.
Нана слезе във всекидневната и забеляза, че Крисчън се е излегнал върху едното от креслата. Тъкмо, това бе момент да му зададе въпросите си. Лисицата се приближи и седна на другото кресло срещу наемния убиец. - Спиш ли? …
Крисчън също стана и тръгна към пристанището. Тази нелепа история определено беше подобрила настроението му.
Нана стана от креслото и се запъти към стаята си. - Благодаря. - отвърна лисицата. Ако наемният убиец не си удържеше на думата, просто щеше да убие този нещастник Пейтън. И без това си го заслужаваше, след това, на което…
- Пейтън е... особен случай, по това което съм виждал. - отново започна тихо да се смее Крисчън. - Не се притеснявай за него, ако продължи да ти досажда, ще се погрижим да престане да го прави.
- Не съм особено сигурна относно това. Кой луд предлага брак толкова бързо? - продължаваше да недоволства лисицата. - Да не говорим, че се държа отвратително с мен.
- Тогава недей? - с почуда в гласа отвърна Крисчън. - Никой не те принуждава, всичко това си е твоя приумица. Уви, в този случаи дори аз не бих винил Далия. А и тук не е закостенелия север, нямаме подобни нелепи разбиран…
Нана присви очи. Проклетото устройство на гнома, проклет да беше и той и цялата му противна раса. - Не желая да виждам повече онзи Пейтън! - гневно отвърна лисицата.
- Разбира се, че не бих позволил това. - Крисчън добре знаеше какво има предвид лисицата. - Даже е доста удобно, че имам лесен начин да противодействам срещу подобен план.
Нана въздъхна. - Съвсем възможно би било, но отново ще подскочиш като ужилен. - извъртя очи лисицата.
- Определено не ми помагаш, днес си извънредно забавна. - продължи да се смее с глас мъжът. - Познавайки моя скъп приятел, не е в сферата на възможностите, съжалявам.
- Според теб дали би се съгласил да ми стане съпруг? - Нана внезапно смени темата. Тази къща наистина много ѝ харесваше, особено след като имаше възможността да я разгледа по-обстойно. Не желаеше да бъде просто гостенка …
- Опасявам се, че не аз взимам решенията за това кой да остане в този дом. Арус предполагам няма да има против. - отвърна Крисчън, все още смеейки се.
Лисицата се разгневи много. - Никога повече не искам да виждам този безполезен нещастник! - невъзмутимо отвърна тя. - Ако трябва ще живея тук.
- Не съм особено сигурен как това е мой проблем. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Това, което ти обещах - ще сторя. Къщата в Еритос ще бъде поправена, но нямам намерение да спонсорирам живота ти тук. Пейтън Клемингс пред…
Нана отново извъртя очи. - Добре, но все пак е богаташ. Ако ме разкрият, тук също няма да мога да живея. - продължи да се цупи тя.
- Много добре знаеш, че онази старица не е сторила нищо, с което да заслужи да бъде убита. Технически, излагациите на Пейтън Клемингс също не предполагат това, но определено не бих го защитавал. Нападал е мои приятели пр…
- И точно за това твърдя, че единственото, което желаеш е да ми се правиш на интересен, защото и ти не харесваш Юки! Дъртофелницата се държи безобразно, но я защитаваш. Когато обаче става дума за някой от твоите неприяте…
Крисчън едва сега успя да си поеме въздух и да подтисне поривите на смях. - По изключителна случайност, познавам този мъж и те уверявам, че вероятно си заслужава това, което би желала да сториш. - отвърна той, макар и вс…
- Ами ти си този, който ми се прави на интересен за убиването и хипнотизирането на човеци. - скръсти ръце лисицата и още повече се нацупи. - Ако се разправя с него както аз си знам, отново ще ми начиташ.
- Аз съм виновен? - през смях отвърна Крисчън, сетне седна на другото кресло срещу Нана, бършейки напиращите сълзи от смях в очите си.
Нана извъртя очи. - Радвам се, че се забавляваш на мой гръб, но и ти си отчасти виновен за всичко това! - намуси се лисицата.