Търсене

- Имат талант. Кралският готвач никога не е готвил толкова вкусен гълъб. - изрече Аша, след като преглътна поредната хапка. - Ти също готвиш много добре.

Афсол погледна Аша. Тя изглежда искрено се наслаждаваше на храната си. На него също му харесваше, само златото, което трябваше да плати не съответстваше на този лукс. - Трябва да им призная, че готвят наистина вкусно. - …

Аша едва се сдържа да не се засмее. Тя се усмихна приветливо. - Благодаря за всичко, което правиш за мен. - изрече тя. "По уникален начин я пазиш. Силас прави с тъпачката каквото иска под носа ти и нищо не си усетил.", п…

- Изглежда е, щом не те притиска повече. - усмихна се Афсол. - Все още съм категоричен, че ако те докосне с пръст, ще го изхвърля от замъка си. Не мога да държа такъв човек край нас. Силиа също не би била в безопасност.

- Да. - отвърна Аша. - Той трябва да се увери, че всичко е наред.

Сервитьорът взе празните чинии от предястията и скоро се върна с основните ястия. Сервира им, те му благодариха и продължиха разговора си. - А Силас бе изпратен тук, за да те следи, така ли да разбирам?

Аша тъжно въздъхна. - Разбира се, че не. - отвърна тя. - Баща ми никога не ме взимаше със себе си, когато пътуваше. Извиняваше се с това, че някой трябва да управлява кралството, но управлението дори не падаше в мои ръце…

- Да, колко жалко наистина. - въздъхна Афсол и превърши с предястието си. Направо щеше да пръсне още злато по Аша. И без това тази вечеря щеше да му излезе през носа, оставаше само да я заведе на почивка, Елвира да научи…

Да избяга от скучния живот в Еритос беше добре дошло. - Защо не? - очите ѝ засияха. - Бихме могли да разгледаме други кралства и да се запознаем с културата им. Кросфайър Муунлайт е страхотно кралство, жалко че не мога д…

- Да. С покойната ми съпруга често пътувахме. - отвърна Афсол. - Искаш да отидем на почивка?

Аша се усмихна. "Дано, иначе не знам как ще се докопам до златото на баща ти.", помисли си принцесата. - Времето ще покаже. - отвърна Аша. - Харесва ли ти да пътуваш?

"И аз, за да ми се разкараш от главата, преди Елвира да си е намерила друг.", помисли си Афсол и отпи от виното си. - Жалко. - отвърна той, след като преглътна още една хапка. - Нищо де, ще се случи.

Аша много хареса ястието си и едва не се задави с хапката си, когато Афсол я попита това. - Все още не. - тихо отвърна тя. - Надявам се скоро да се получи.

Афсол опита от ястието си. Беше превъзходно, но определено не заслужаваше толкова огромна сума злато. Богатите явно нямаха проблем да плащат нечувани суми за нещо, което утре сутрин щяха да изхвърлят от тялото си. - Опит…

- За хубавата вечеря! - сподели тоста му Аша и чукна чашата си в неговата. Ястието ѝ изглеждаше много добре представено, надяваше се и да е толкова вкусно.

Сервитьорът се върна с предястията, сетне постави кристалните чаши пред тях и сипа от най-хубавото им червено вино. Афсол му благодари и мъжът се оттегли. - За тази хубава вечеря! - вдигна Афсол чашата си.

- Харесвам чай. - отвърна принцесата.

- Изглежда искаш да дегустираш тези чайове. - усмихна се Афсол. - Няма проблем.

Аша вежливо се усмихна на сервитьора. - Фоа гра терин с шампанско желе за предястие и основното нека бъде печен гълъб с редукция от червено вино и черен чесън. - изрече тя и върна менюто на сервитьора. Сервитьорът ги уве…

- Не. - отвърна Афсол. - Не мисля, че е нужен специален повод, за да изведа съпругата си на вечеря. Той тъкмо щеше да каже нещо, когато сервитьорът се появи с две менюта. Принцът отвори менюто и едва не се задави с възду…

Аша се усмихна и благодари на Афсол. Беше ѝ ясно, че това е просто един театър и щеше да играе перфектно ролята. Поне щеше да прекара малко време в спокойствие. Силас я отбягваше, за да се занимава с новата си играчка, с…

Афсол изобщо не искаше да води Аша на това място, но нямаше как. Принцът се опасяваше, че хората на баща му може да са се върнали или да има още, които да не са си тръгнали. Трябваше да извежда съпругата си от време на в…

Нана кимна и последва възрастния мъж. Изглежда уроците на Юки нямаше да бъдат нужни, този я слушаше за всичко така или иначе. Само трябваше да изчака отново да стане богат и проблемите ѝ щяха набързо да се решат.

Гордън с нетърпение изчака Нана да довърши ястието си, след което извика келнера и побърза да плати сметката. - Скъпа, нека те изпратя, Арус и без това живее в близост, лесно ще отида при него след това.

Новината, че няма да изкара злато тази вечер никак не се понрави на Нана, но в никой случай не планираше да си ляга с този безплатно. - Рядко се срещат толкова доблестни мъже като Вас. С удоволствие ще чакам добри новини…