Търсене

Силиа опита да се успокои, но не ѝ беше лесно. Наученото съвсем разби сърцето ѝ. - Казва, че не го е направил, защото не може да си спомни. - изхлипа Силиа и зарови лице в рамото на Елвира.

Елвира присви устни и прегърна приятелката си. Явно Мели имаше някакъв отговор и той не беше хубав. - Излей мъката си, до теб съм. - изрече жената. - После ще ми кажеш какво научи от Мели.

Силиа не можеше да намери сили в себе си да отговори. - Не може ли всичко да свърши вече? Колко още трябва да изстрадам, Елвира? И най-вече за какво?

Елвира вече се притесняваше. Силиа бе отишла да говори с Мели, но никаква я нямаше още. Маркизата реши да отиде да я потърси и я завари пред входната си врата, обляна в сълзи. - Какво стана? - приклекна Елвира до нея.

Силиа се върна в замъка на Елвира и не издържа повече. Свлече се по входната врата и започна да плаче. Това, което Мели ѝ каза обясняваше поведението на Крисчън и защо нищо не помни. Колкото повече мислеше за тази възмож…

- Дано си права. - тихо отвърна Силиа. Трябваше да внимава. Ако Аша ѝ беше сторила това, трябваше да намери начин да го докаже. Надяваше се Мели да може да ѝ помогне.

Елвира присви устни. - Ще се справиш. - изрече жената. - Ще бъде трудно в началото, но ще успееш да го преодолееш, както си преодолявала всичко досега.

Силиа поклати глава. - Не мисля, че сега е моментът. Тя е близка с Афсол, ще му сподели какво ми се е случило, а не желая това. Първо трябва да разбера кой ми причини това, после ще трябва да се моля за чудо да бъда в ко…

- Не е ли добре да поговориш и с Матилда? - попита Елвира. - Тя може да ти помогне как да продължиш напред.

- Не точно. - въздъхна Силиа. - Утре ще поговоря с Мели. Надявам се тя да има поне някаква представа какво може да ми се е случило. После ще мисля как да продължа.

Елвира забеляза, че Силиа се замисли за нещо. - Сети ли се за нещо?

- Категорично не. - поклати глава Силиа. - Не мисля, че би се занимавал с подобно нещо. Ако сметне, че му преча просто ще ме убие. За какво му е да изпраща някой, който да ми причини това? Дори и да спра да се виждам с К…

- Така е. Възможно ли е... баща ти да е намесен? - попита Елвира.

- Не мисля, че са те. - изрече Силиа. - Лилит и Далия нямат причина, нищо не съм им направила, само споря с тях. Ако искаха да ме наранят заради това, щеше да се случи много по-рано. Колкото и да мразя противните лисици,…

- Това е единствената ни улика. - въздъхна Елвира. - Поведението му изобщо не отговаря на това на Крисчън. Той заподозря Лилит, Нана, Далия и Конър, но не мисля, че е някой от тях.

- Аз също не мога да си обясня това. - наведе глава Силиа. - Опитвам се да намеря нещо нередно в този ужасен спомен, но освен поведението му, няма нищо нередно.

Елвира кимна. - Знам, че смяташ така. Не можем да разберем защо си виждала него.

Сълзи избиха в очите на Силиа. Съвсем бегла усмивка застана на лицето ѝ. - Знаех си. Той не е такъв, няма как да е той.

Силиа си пое дъх и бавно издиша. - Направих нещо без да те питам. - отвърна тя. - Поканих Крисчън във вилата си и говорих с него. Той е категоричен, че не го е направил той.

Силиа изгледа Елвира неразбиращо. - Какво говориш? Какво става?

Елвира присви устни и седна до Силиа. - Това е самата реалност, Силиа, но не е истинска. - отвърна жената.

- Не съм гладна. - тихо отвърна Силиа. - Не мога да разбера защо не мога да се събудя. Защо продължавам да сънувам този кошмар?

Елвира наблюдаваше от няколко часа Силиа. Принцесата не беше помръднала от мястото си, ако не беше мигането ѝ щеше да помисли, че се е препарирала върху канапето ѝ. Жената погледна към непокътнатата ѝ храна. - Силиа, тря…

Елвира се качи обратно в библиотеката и забеляза, че Силиа все още спи. Жената реши да остане при нея, не биваше да я изпуска от поглед.

Елвира ядно въздъхна. Тя покри приятелката си с едно одеяло. Силиа не искаше другите да разбират, затова трябваше да говори с Крисчън насаме. - Точно така. - изрече тя и взе камъка си за телепортация. Написа една бележка…