Търсене

- Възможно е. Нямам представа какви са договорките им относно брака им, но ме съмнява проклетата дрипла да се съгласи той да ходи при други жени. - изрече Елвира. - Тя иска да забременее от него, не би се съгласила да им…

"Не разбирам защо толкова държиш да поддържаш фантазиите ѝ, че става за нещо.", изрече Лилит. "Ясно е, че вече и на теб ти омръзва от нея." Лилит чу думите на Нана и погледна към Силиа, сетне се изсмя. "Нека си гледа и д…

- Госпожо, моля Ви, спрете се. - намеси се и лисицата. - Засрамвате ме пред останалите, вижте, гледат ни. - тя посочи към тази Силиа. Надяваше се на приятелката ѝ да ѝ стане неудобно.

Крисчън също горчиво се изсмя на свой ред. - Не смятам да споря с теб по отношение на Силиа, видно е че имаш проблеми от психично естество. Не е възпитано да сравнявам уменията на когото и да било в леглото, следователно…

- Разбира се, че е. Може ли изобщо да се сметне за изневяра подобно нещо?

Лилит се засмя. "Съжалявам, но Силиа попадна във всяка една от категориите, които спомена. Да не говорим какво дърво е, но все едно.", изрече жената. "Поне си намерил някоя доста по-красива, предполагам и по-добра от нея…

Нана хвърли поглед към тази идиотка Силиа. Не разбираше защо не идва лично, а праща своя приятелка да ѝ се прави на интересна. Юки беше права за липсата ѝ на интелект.

- На мен ми пука. Никога няма да постъпя като майка си. - изрече Елвира. - Вероятно ще кажеш, че е различно, тъй като аз не съм във връзка, но това не е от значение.

- Силиа? - сухо се изсмя мъжът. - Силиа няма нищо общо с жени като вас двете, самият факт че се сравняваш с нея показва докъде се простират делюзиите ти. Тя никога не си е позволявала да се опитва да ме упоява, нито се е…

- Елвира, това са глупости. Не знам защо майка ти е била с друг мъж, но е ясно, че Афсол не желае този брак и не е щастлив в него. Пък и е фиктивен, на кого му пука реално? - попита Катрин.

Очите на Силиа се разшириха от изненада. Крисчън с тази лисица ли беше спал? Принцесата не можеше да повярва на чутото, сигурно не беше чула правилно.

Лилит се засмя. "Уау, значи било вярно.", изрече жената. "И чакай малко. Щом аз и Далия сме досадни и психически нестабилни, как така Силиа не попада в тази категория? Тя е далеч по-зле от нас."

- Аз не съм майка си! - изсъска Елвира. - Не ме интересува в какъв брак е, няма да спя с женен мъж.

Крисчън въздъхна. - Кога ще се научиш, че си падам по красиви и нежни същества като нея, - той прокара ръка по талията на лисицата до себе си. - и същевременно нямам никакъв интерес към досадни, отчаяни и психически нест…

- Не мога да кажа нищо относно това. - сви рамене Катрин. - Виж, успокой се и спри да говориш глупости на горкия Афсол. Защо не подновиш отношенията си с него? Той изглежда иска това.

Лилит въздъхна. "Ще кажеш, че кой знае какво съм попитала."

- Разбира се, докато не се появи още една проклетница, която да иска деца, за да спечели злато. Не съм сигурна дали баща му би спрял след един провал. - въздъхна Елвира.

Крисчън пристъпи напред и застана между Лилит и Нана. - Лилит, престани да тормозиш момичето. Не е длъжна да отговаря на нито един от налудничавите ти въпроси. - студено изрече той.

- Защото ти отмъкна Афсол? Стига, Елвира, пак ще бъдете заедно.

Нана хвана Крисчън за ръката и застана зад него. - Моля те, накарай я да не ми говори така. - очите на съществото присветнаха в розово, внедрявайки думите ѝ директно в съзнанието му. Нямаше как да не се подчини на запове…

"Добре, не разбирам особено добре вида ви още.", изрече Лилит и тихо се засмя. "Не виждам от какво се срамуваш. Надали ще бъде нещо, което ще ме учуди толкова."

Крисчън въздъхна и разтърка чело с ръка. Лилит прекаляваше, както винаги.

Елвира въздъхна и скръсти ръце. - Избор винаги имаш. - изрече жената. - Ако изобщо думите ѝ са истина. Не съм сигурна дали не говори подобни неща, за да я съжаляваме и да постигне онова, за което всъщност е дошла. Никак …

Нана присви очи отново. Тази се държеше доста подозрително. Сигурно Силиа я беше накарала да я разпитва. - Госпожо, неудобно ми е. - отвърна тя. - На другия Ви въпрос, не бихме могли да умрем от старост, така е, но това …

Катрин дръпна Елвира за ръката и я отдалечи от останалите. - Не се ли държиш твърде лошо с това момиче? От разказа ѝ разбрах, че няма особен избор.