Партито на Блейд

Крисчън кимна, слушайки думите на Нана.

Лилит се засмя.
"Извинявай, че така любопитствам, но съм си такава. Ще свикнеш, ако решиш да останеш.", изрече жената. "И каква е тази благодарност, ако не е тайна?"

Силиа спря да се занимава с Аша и проблемите ѝ и насочи вниманието си към Крисчън, Лилит и тази лисица. Тя се приближи с няколко крачки към тях, но не толкова, за да я намесят в разговора им. Искаше просто да разбере за какво си говорят.

Нана присви очи.
- Как така каква е, госпожо? Аз бях тежко болна, господинът доведе лечителка, за да ме излекува. Ще му бъда вечно признателна и ще направя всичко, което пожелае. - излъга тя. Онази Фий не можеше да я "излекува" наистина, тъй като нямаше какво да се лекува. В нейните очи изглеждаше сякаш се е справила със задачата си бързо.

Лилит сви рамене.
"Мислех, че сте безсмъртни, но добре, моя грешка.", изрече жената. "И поискал ли е нещо до сега?"

Ейда погледна към Аша. Надяваше се всичките ѝ планове да се провалят. Не можеше на тази проклетница вечно да ѝ се разминават разни неща.

Катрин дръпна Елвира за ръката и я отдалечи от останалите.
- Не се ли държиш твърде лошо с това момиче? От разказа ѝ разбрах, че няма особен избор.

Нана присви очи отново. Тази се държеше доста подозрително. Сигурно Силиа я беше накарала да я разпитва.
- Госпожо, неудобно ми е. - отвърна тя. - На другия Ви въпрос, не бихме могли да умрем от старост, така е, но това не означава, че сме безсмъртни, за жалост.

Елвира въздъхна и скръсти ръце.
- Избор винаги имаш. - изрече жената. - Ако изобщо думите ѝ са истина. Не съм сигурна дали не говори подобни неща, за да я съжаляваме и да постигне онова, за което всъщност е дошла. Никак не я харесвам, Катрин.

Крисчън въздъхна и разтърка чело с ръка. Лилит прекаляваше, както винаги.

"Добре, не разбирам особено добре вида ви още.", изрече Лилит и тихо се засмя. "Не виждам от какво се срамуваш. Надали ще бъде нещо, което ще ме учуди толкова."

Нана хвана Крисчън за ръката и застана зад него.
- Моля те, накарай я да не ми говори така. - очите на съществото присветнаха в розово, внедрявайки думите ѝ директно в съзнанието му. Нямаше как да не се подчини на заповедта ѝ.

- Защото ти отмъкна Афсол? Стига, Елвира, пак ще бъдете заедно.

Крисчън пристъпи напред и застана между Лилит и Нана.
- Лилит, престани да тормозиш момичето. Не е длъжна да отговаря на нито един от налудничавите ти въпроси. - студено изрече той.

- Разбира се, докато не се появи още една проклетница, която да иска деца, за да спечели злато. Не съм сигурна дали баща му би спрял след един провал. - въздъхна Елвира.

Лилит въздъхна.
"Ще кажеш, че кой знае какво съм попитала."

- Не мога да кажа нищо относно това. - сви рамене Катрин. - Виж, успокой се и спри да говориш глупости на горкия Афсол. Защо не подновиш отношенията си с него? Той изглежда иска това.

Крисчън въздъхна.
- Кога ще се научиш, че си падам по красиви и нежни същества като нея, - той прокара ръка по талията на лисицата до себе си. - и същевременно нямам никакъв интерес към досадни, отчаяни и психически нестабилни кучки като теб и Далия? - при нормални обстоятелства, никога не би си позволил да изрече подобни думи, но заповедта на Нана да принуди Лилит да престане да я адресира работеше с пълни сили.

- Аз не съм майка си! - изсъска Елвира. - Не ме интересува в какъв брак е, няма да спя с женен мъж.

Лилит се засмя.
"Уау, значи било вярно.", изрече жената. "И чакай малко. Щом аз и Далия сме досадни и психически нестабилни, как така Силиа не попада в тази категория? Тя е далеч по-зле от нас."

Очите на Силиа се разшириха от изненада. Крисчън с тази лисица ли беше спал? Принцесата не можеше да повярва на чутото, сигурно не беше чула правилно.

- Елвира, това са глупости. Не знам защо майка ти е била с друг мъж, но е ясно, че Афсол не желае този брак и не е щастлив в него. Пък и е фиктивен, на кого му пука реално? - попита Катрин.

- Силиа? - сухо се изсмя мъжът. - Силиа няма нищо общо с жени като вас двете, самият факт че се сравняваш с нея показва докъде се простират делюзиите ти. Тя никога не си е позволявала да се опитва да ме упоява, нито се е натрапвала с дразнещото си присъствие, по начина, по който ти го правиш.

- На мен ми пука. Никога няма да постъпя като майка си. - изрече Елвира. - Вероятно ще кажеш, че е различно, тъй като аз не съм във връзка, но това не е от значение.

Нана хвърли поглед към тази идиотка Силиа. Не разбираше защо не идва лично, а праща своя приятелка да ѝ се прави на интересна. Юки беше права за липсата ѝ на интелект.