Партито на Блейд

- Бутни го на себе си, Курво Свинска или на тъпия си кон. Мен въобще не ме замесвайте. - изрече Евдемия.

Силиа скръсти ръце.
- Да се подготвиш? Толкова ли си сигурна, че Афсол ще те докосне, че си започнала да се подготвяш? - вирна вежда принцесата. - Или пък вече си намерила някой, който да прилича на Афсол и сега спиш с него, за да забременееш и после да натресеш детето на нас? Няма да стане, драга. Може да излъжеш баща ми за пет години, но когато това дете не прояви нито един от талантите на Фингел, той ще се усети и ще изгубиш онова, за което копнееш.

Каво говори.
- Але курво кво да не ти го намествами ве ше ти го наместим в анала да пейш песнопойката ве. - адски каза Каво и са въртя като пумпал на курвата на очите.

Евдемия извъртя очи.
- Пейте си вие тъпите песни, нас нормалните това грам не ни интересува.

Каво заши курвата и говори.
- Але курво кви песни ве ти луда ли си ве тъпа курво. - зверски каза Каво.

Аша вече наистина беше бясна. Престори се на обидена.
- Госпожице Силиа, думите ви наистина дълбоко ме обиждат. Никога не бих сторила подобно нещо. - изрече Аша. - А и съм наясно какво се очаква от детето, когато порасне. Баща ви ми разказа за талантите на семейството ви.

Евдемия на свой ред зашлеви Каво.
- Не съм аз лудата, Свиньо тъпа, а ти! - извика елфката. - Върви шибай майка си, ненормалник!
Княгинята отиде да си налее бренди. Писна ѝ всеки път да се занимава с ненормалници.

Силиа сви рамене.
- Грам не ме интересува какво те обижда, честно казано. - изрече принцесата. - Остава ни да се молим тази година да измине по-бързо и да се върнем към предишния си начин на живот.

Каво са зачуди тъз курва простата ко зализа езерото ама лочи яко рикийка с кончо и Курвито и препсува простия курволък.

Аша освободи сълзите, които напираха в очите ѝ.
- Какво съм ви сторила, че сте така лошо настроена срещу мен? Аз... какво бих могла да сторя? - попита през сълзи принцесата. - Достатъчно ще страдам, когато се върна в Милбърн и баща ми научи, че не съм изпълнила онова, за което ме е изпратил тук. Всички мен ще обвиняват, а аз няма да мога да сторя нищо, за да променя това.

Нана наблюдаваше някакво странно ревливо момиче и се изсмя на себе си. Юки беше абсолютно права. Човеците за нищо не струваха.

- Баща ти е трябвало да помисли малко повече, но все едно. Не знам за другите, но на мен изобщо не ми пука колко ще страдаш, когато се върнеш в кралството си. - изсъска Елвира.

- Ако приемем думите ти за истина, това наистина звучи ужасно, но ти си принцеса и предполагам единствено дете на баща си. Едва ли би си позволил да ти стори нещо твърде лошо. - изрече Силиа.

- Би си позволил. Жените в Милбърн нямат никакви права, дори и да са от кралското семейство. - изрече Аша. - Войниците отказват да ме придружат, когато излизам от замъка. Трябва или Силас или татко да им наредят да го сторят, за да ме последват. Ето толкова лошо е да живееш там.

- Афсол ти каза какво ще стори, когато мине годината. Ще дойде с теб в онова кралство, ако трябва и ще обясни на баща ти как стоят нещата. Не виждам причина да се тревожиш твърде много за тези неща.

- Разбирам защо не може да ме разберете. Вие сте свободни жени, имате някаква закрила, но в Милбърн ще те убият и за най-малкото, ако си жена. - изрече Аша. - Бях много малка, когато майка ми бе убита заради неверни слухове. Някой разпространил слух, че била изневерявала на баща ми с някакъв влиятелен търговец, татко я уби въпреки, че я обичаше. Не желая и с мен да се случи същото, защото не съм могла да родя дете. Нима наистина вярвате, че той ще повярва, че принц Афсол не е могъл да създаде дете? Няма да стане.

Елвира се изсмя.
- И заради това Афсол трябва да те забремени? Това няма да стане. - изрече маркизата. - Аз обаче не разбирам защо обясняваш на нас тези неща. Да не би да искаш да убедим Афсол да спи с теб, за да забременееш?

Каво игра на думи с кончо и Курвито падна са курволък Каво си удря гъза в тавана и пя кумбаято.

Аша поклати глава.
- Не, разбира се. Ясно ми е, че няма да го направите, нито той ще го стори. - въздъхна принцесата. - Просто се опитвам да сторя онова, което се иска от мен, за да оцелея. Не го разбирате, но ще изгубя повече от детето, което няма да видя повече. Следващият ми съпруг никак няма да е доволен, че съм била с друг.

Крисчън се обърна към Нана.
- Продължавам да не разбирам защо стоим тук. Познаваш ли някого от тези хора?