Партито на Блейд

"Щеше ми се да е истина, но имате общо, макар и само сексуално.", изрече Лилит. "Добре ли си? Държиш се малко странно."

- Нищо ми няма. - сухо отвърна Крисчън. - Няма за какво да се тревожиш. Благодарение на Нана се чувствам прекрасно.

"О? Какво прави тя, за да се чувстваш прекрасно?", полюбопитства Лилит.

Аша кимна. Разговорът с тези две кучки я изнерви ужасно. Беше благодарна, че някак успя да запази самообладание, че нещата още по-лоши щяха да станат. Беше ѝ ясно, че няма да спечели приятелството им, Елвира виждаше конкуренция в нея, а Силиа бе нейна приятелка от доста време, разбира се, че щяха да се подкрепят една друга. Трябваше някак да ги отдели от Афсол, но това щеше да бъде ужасно трудно за изпълнение.

- Правя всичко по силите си, за да се отблагодаря за гостоприемството, госпожице. Нямаше да оцелея дълго, ако не беше Крис. - усмихна се приветливо лисицата. Не беше сигурна коя е тази, сигурно приятелка на онази Силиа.

Крисчън кимна, слушайки думите на Нана.

Лилит се засмя.
"Извинявай, че така любопитствам, но съм си такава. Ще свикнеш, ако решиш да останеш.", изрече жената. "И каква е тази благодарност, ако не е тайна?"

Силиа спря да се занимава с Аша и проблемите ѝ и насочи вниманието си към Крисчън, Лилит и тази лисица. Тя се приближи с няколко крачки към тях, но не толкова, за да я намесят в разговора им. Искаше просто да разбере за какво си говорят.

Нана присви очи.
- Как така каква е, госпожо? Аз бях тежко болна, господинът доведе лечителка, за да ме излекува. Ще му бъда вечно признателна и ще направя всичко, което пожелае. - излъга тя. Онази Фий не можеше да я "излекува" наистина, тъй като нямаше какво да се лекува. В нейните очи изглеждаше сякаш се е справила със задачата си бързо.

Лилит сви рамене.
"Мислех, че сте безсмъртни, но добре, моя грешка.", изрече жената. "И поискал ли е нещо до сега?"

Ейда погледна към Аша. Надяваше се всичките ѝ планове да се провалят. Не можеше на тази проклетница вечно да ѝ се разминават разни неща.

Катрин дръпна Елвира за ръката и я отдалечи от останалите.
- Не се ли държиш твърде лошо с това момиче? От разказа ѝ разбрах, че няма особен избор.

Нана присви очи отново. Тази се държеше доста подозрително. Сигурно Силиа я беше накарала да я разпитва.
- Госпожо, неудобно ми е. - отвърна тя. - На другия Ви въпрос, не бихме могли да умрем от старост, така е, но това не означава, че сме безсмъртни, за жалост.

Елвира въздъхна и скръсти ръце.
- Избор винаги имаш. - изрече жената. - Ако изобщо думите ѝ са истина. Не съм сигурна дали не говори подобни неща, за да я съжаляваме и да постигне онова, за което всъщност е дошла. Никак не я харесвам, Катрин.

Крисчън въздъхна и разтърка чело с ръка. Лилит прекаляваше, както винаги.

"Добре, не разбирам особено добре вида ви още.", изрече Лилит и тихо се засмя. "Не виждам от какво се срамуваш. Надали ще бъде нещо, което ще ме учуди толкова."

Нана хвана Крисчън за ръката и застана зад него.
- Моля те, накарай я да не ми говори така. - очите на съществото присветнаха в розово, внедрявайки думите ѝ директно в съзнанието му. Нямаше как да не се подчини на заповедта ѝ.

- Защото ти отмъкна Афсол? Стига, Елвира, пак ще бъдете заедно.

Крисчън пристъпи напред и застана между Лилит и Нана.
- Лилит, престани да тормозиш момичето. Не е длъжна да отговаря на нито един от налудничавите ти въпроси. - студено изрече той.

- Разбира се, докато не се появи още една проклетница, която да иска деца, за да спечели злато. Не съм сигурна дали баща му би спрял след един провал. - въздъхна Елвира.