Партито на Блейд

Евдемия отново успя да се отдръпне встрани.
- И ще се видим в съда, Свиньо гнусна. - изрече елфката. - Няма да ти стана съпруга, нито ще спя с тебе, Свиня.

Каво говори.
- Але курво кво да прайш спането ве не да прайш спане ше ти го бутнем с кончо и Курвито в гъзарете обективно. - яко и мило каза Каво.

Аша кипеше от гняв, но някак успя да се овладее и насълзи очи.
- Защо оставате с грешното впечатление, че на мен това ми харесва? Още в Милбърн ми стана ясно, че няма да имам право на каквито и да е претенции спрямо детето. - изрече принцесата и изтри сълзите си с пръст. - Веднага ще ми го отнемат. Аз съм просто средство за разплод. Баща ми ме продаде за съпруга на принц Афсол, както стори и вашият баща с Афсол, принцесо.

Евдемия извъртя очи.
- Бутайте си го сами, може и да мирясате най-сетне. - изсумтя жената.

Каво говори.
- Але курво на тебе ше го бутаме ве да си знайш и да ти изкарваме кереча от остата ве. - обясливо каза Каво.

Елвира се изсмя и скръсти ръце, че щеше да я зашлеви тази.
- Тъпачке, ти наистина ли забрави онова, което каза в замъка на Афсол? - попита Елвира. - Цитирам: Това е просто едно дете. Не се прави на многострадална, ясно ми е като бял ден, че изобщо не ти пука. Искаш само да вземеш златото на Селиандър и да си живееш добре.

Евдемия продължи да се смее.
- В моята уста подобни неща няма, но се съмнявам за твоята. Кой знае с какви изроди си бил преди да дойдеш на това парти и да го развалиш с мръсотията си.

"Това е напълно така.", помисли си Ейда. Надяваше се тази Елвира да продължи да се меси между Афсол и Аша, така Аша съвсем нямаше да има шанс.

- Съжалявам за думите си. Опитвам се да се отделя емоционално от детето. Не знам дали ще имам сърце да го дам просто така, затова трябва да се подготвя.

Каво са смя като листо и говори.
- Але курво ше има ве като ти го бутна ей ся в гракляна. - адски каза Каво и си държа чепа.

- Бутни го на себе си, Курво Свинска или на тъпия си кон. Мен въобще не ме замесвайте. - изрече Евдемия.

Силиа скръсти ръце.
- Да се подготвиш? Толкова ли си сигурна, че Афсол ще те докосне, че си започнала да се подготвяш? - вирна вежда принцесата. - Или пък вече си намерила някой, който да прилича на Афсол и сега спиш с него, за да забременееш и после да натресеш детето на нас? Няма да стане, драга. Може да излъжеш баща ми за пет години, но когато това дете не прояви нито един от талантите на Фингел, той ще се усети и ще изгубиш онова, за което копнееш.

Каво говори.
- Але курво кво да не ти го намествами ве ше ти го наместим в анала да пейш песнопойката ве. - адски каза Каво и са въртя като пумпал на курвата на очите.

Евдемия извъртя очи.
- Пейте си вие тъпите песни, нас нормалните това грам не ни интересува.

Каво заши курвата и говори.
- Але курво кви песни ве ти луда ли си ве тъпа курво. - зверски каза Каво.

Аша вече наистина беше бясна. Престори се на обидена.
- Госпожице Силиа, думите ви наистина дълбоко ме обиждат. Никога не бих сторила подобно нещо. - изрече Аша. - А и съм наясно какво се очаква от детето, когато порасне. Баща ви ми разказа за талантите на семейството ви.

Евдемия на свой ред зашлеви Каво.
- Не съм аз лудата, Свиньо тъпа, а ти! - извика елфката. - Върви шибай майка си, ненормалник!
Княгинята отиде да си налее бренди. Писна ѝ всеки път да се занимава с ненормалници.

Силиа сви рамене.
- Грам не ме интересува какво те обижда, честно казано. - изрече принцесата. - Остава ни да се молим тази година да измине по-бързо и да се върнем към предишния си начин на живот.

Каво са зачуди тъз курва простата ко зализа езерото ама лочи яко рикийка с кончо и Курвито и препсува простия курволък.

Аша освободи сълзите, които напираха в очите ѝ.
- Какво съм ви сторила, че сте така лошо настроена срещу мен? Аз... какво бих могла да сторя? - попита през сълзи принцесата. - Достатъчно ще страдам, когато се върна в Милбърн и баща ми научи, че не съм изпълнила онова, за което ме е изпратил тук. Всички мен ще обвиняват, а аз няма да мога да сторя нищо, за да променя това.

Нана наблюдаваше някакво странно ревливо момиче и се изсмя на себе си. Юки беше абсолютно права. Човеците за нищо не струваха.

- Баща ти е трябвало да помисли малко повече, но все едно. Не знам за другите, но на мен изобщо не ми пука колко ще страдаш, когато се върнеш в кралството си. - изсъска Елвира.

- Ако приемем думите ти за истина, това наистина звучи ужасно, но ти си принцеса и предполагам единствено дете на баща си. Едва ли би си позволил да ти стори нещо твърде лошо. - изрече Силиа.

- Би си позволил. Жените в Милбърн нямат никакви права, дори и да са от кралското семейство. - изрече Аша. - Войниците отказват да ме придружат, когато излизам от замъка. Трябва или Силас или татко да им наредят да го сторят, за да ме последват. Ето толкова лошо е да живееш там.

- Афсол ти каза какво ще стори, когато мине годината. Ще дойде с теб в онова кралство, ако трябва и ще обясни на баща ти как стоят нещата. Не виждам причина да се тревожиш твърде много за тези неща.