Партито на Блейд

Каво са активира много щото курвата не кляка да и пълни остата яко с кереч Каво си зе кончото и Курвито и каза бай на мацките кат минаваши покрай тъпата курва са изпърдя мощно на главата на курволъка.

"Не мисля и че си заслужава да имаш. Дървото не би се променило.", засмя се Лилит.

Евдемия се премести на друго място, за да не диша вонята на тъпата, гнусна Свиня.

- Не се интересувам от този разговор, Лилит, съветвам се да се насочиш към някой, който би желал да слуша тези глупости. Отегчаваш ме. - невъзмутимо отвърна той.

"Но разбира се.", изрече Лилит. "Навярно искаш отново да си с тази прелестна жена, а аз ви задържам, моя грешка."

- Нейното присъствие е за предпочитане, определено. - отвърна Крисчън.

"Разбира се. Жалко, че не си като Арус, че да споделяш повече за тези неща.", въздъхна Лилит. "Дано си прекарваш с нея по-добре, отколкото с госпожица Дърво."

Нана започваше да се ядосва. Тази не изглеждаше особено по умна от въпросната Силиа, а вече известно време повтаряше едно и също в опит да изкопчи някаква сексуална информация от нея и наемния убиец. Сигурно беше някаква извратена варварка, Юки ѝ беше говорила, че по тези земи повечето не стават за нищо. Онази идиотка Силиа също дума не обелваше, надяваше се Юки да е доволна от цялото нещо. Тя се приближи към наемния убиец.
- Ще се погрижа да се чувстваш добре, нека си ходим, моля те. - усмихна се лисицата.

Силиа въздъхна тежко. Явно никой нямаше намерение да ѝ обясни какво се случва, ама и коя беше тя, че да ѝ обясняват. Вече разбираше напоследък отказите му, явно си прекарваше времето с някоя друга преди тая лисица.

"Разбира се, че ще го накараш да се чувства добре.", усмихна се Лилит. "Съмнява ме да си по-зле от госпожица Дърво тук."

Аша се усмихна. Това беше доста интересно, но не знаеше как може да го използва в своя полза.

Ейда извади малко тефтерче, което носеше със себе си и писалка.
"Да си вървим?", написа върху него и го показа на Аша.

- Госпожо, по-рано, когато коментирах външния ѝ вид, просто казах каквото виждам, не разбирам защо продължавате с това. - престори се на раздразнена Нана. Нямаше смисъл да защитава онази глупачка Силиа, тъй като наемният убиец щеше да я защити, дори и да я нападнеше, но тази червенокосата също ѝ лазеше по нервите вече. - Не съм зле, надявам се, правя каквото мога. Не знам защо се държите така и защо държите да говорите такива неща за мен пред всички.

- След малко, тъпачке. - отвърна Аша на техния роден език. - Първо искам да разбера какво ще стане тук.

"Просто се опитвам да накарам по някакъв начин госпожица Дърво да се усъвършенства малко, но уви, работата при нея е в едното ухо влиза, от другото излиза.", сви рамене Лилит.

Евдемия пожела лека вечер на всички и си тръгна.

Катрин пожела лека вечер на останалите присъстващи и тръгна към замъка си.

- Не е моя работа дали тази жена ще подобри уменията си в леглото. Дори не знам Вас защо Ви интересува, желаете да се ожените за нея ли?

Елвира приближи Силиа.
- Какво става тук? - попита тихо жената.

Лилит сложи ръка на сърцето си.
"Божества, бих предпочела да умра пред това да съм съпруга на дърво като нея."

Лисицата повдигна вежди. Да, тази определено беше луда, дори хипнозата не пречеше на наемния убиец да прозре този факт.
- Тогава защо Ви интересуват уменията ѝ в леглото?

Силиа изсумтя.
- Честно казано, нямам никаква представа и не знам дали искам да имам. - изрече принцесата. - Нищо особено, пак научавам неща не от когото трябва.
Силиа реши да си върви. Беше бясна и трябваше с нещо да се разсее, затова реши да отиде във фабриката за парфюми и да наблюдава работата на нощната смяна.

"Била съм с нея и не беше нищо особено. Просто се чудя на него, как още продължава да я търси и да не е разбрал, че тя за нищо не става."

Серена реши да си върви, както винаги, скандалите бяха взели превес над здравия разум на останалите. Момичето съжаляваше донякъде горкия Блейд, вероятно бе организирал това парти, за да се разсее от ужасното присъствие на "съпруга" си, а получи още една доза караници. Тя пожела лека вечер, сетне си тръгна.

- Лилит, престани да надуваш главата на горкото момиче с глупостите си, така или иначе никой тук не се интересува от тях. - сетне се обърна към Нана. - Права си, нека си тръгваме.