Партито на Блейд

"Тогава просто умри.", помисли си Ейда.

- Тези винаги ли така се карат? На предното събиране също чувах скандалите им, дори и в пещерата, където се бях скрила наблизо...

- Да. Тук това се счита за нормално. На север сме все пак. - сухо отвърна мъжът.

- Има друг начин да избягаш от всичко и всички, но е твърде краен и не го препоръчвам дори и на такава като теб. - изрече Елвира. - Може и да те съжалявам малко, но толкова.

"Страхотно, хипнозата тотално изглежда уби характера му... Дали не прекалих?" Мислеше си лисицата.
- Звучи като ужасен начин, по който да се живее. Ако ще е така, по-добре болестта да ме довърши... - театрално се завайка жената.

- Именно за това не живеем тук. На юг има други обичаи. - все така монотонно отвърна Крисчън.

Лисицата повдигна вежди.
- Нима? Не забелязах да има особени обичаи, но така или иначе, аз съм там съвсем отскоро... - скръсти ръце жената.

- Определено сме по-възпитани от това, което виждаш тук. - сви рамене Крисчън.

"Но негативната енергия тук ще ми послужи като страхотен пир." Със задоволство си мислеше Нана.
- Онзи мъж, с който живееш... Арус? Не ми се стори особено възпитан...

Лилит доближи Крисчън и лисицата.
"Вече ще започна да вярвам на Арус, че имаш фетиш към екзотични животни. Първо Юки, сега тази красавица.", засмя се Лилит. "Жалко, че не съм такава, за да ми обърнеш внимание."

- Арус напоследък върви по тънък лед. Съветвам те да го игнорираш напълно. - студено отвърна наемният убиец, сетне се обърна към Лилит. - След като не успях с едната... - сухо отвърна той.

"Може да имаш късмет с другата, стига госпожица Дърво да не се меси.", засмя се Лилит.

- Не съм сигурен за кого говориш, но не планирам никой да ми се меси. - уверено отвърна Крисчън. Макар и под влиянието на хипнозата на Нана, не бе забравил неприязънта си към Лилит. - Най-малко ти.

"Забравил си госпожица Дърво?", засмя се Лилит. "Магията ѝ най-сетме се развали?"

- Магия? - изненеда се наемният убиец. - Никога не съм бил под влияние на никакви магии. Не съм сигурен какво визираш.

"Прекрасно. Продължавайте така, подарете ми пиршеството на века." Със задоволство си мислеше лисицата.

"Добреее, шегуваш се.", засмя се отново Лилит. "За Силиа говоря. Намери ли си по-добра от нея?"

- Силиа не е дърво. - студено отвърна Крисчън. - Не разбирам и какво общо има с мен и отношенията ми с другите.

"Само ти не я намираш за такова.", изрече Лилит. "Относно отношенията ти с другите, може и да няма общо, стига да не са с жени, нали. Знаем я, че не желае да те дели."

- Да ме дели? - изненадано наклони глава Крисчън. - Аз нямам нищо общо със Силиа, не съм сигурен защо я намесваш, докато говориш с мен.

"Щеше ми се да е истина, но имате общо, макар и само сексуално.", изрече Лилит. "Добре ли си? Държиш се малко странно."

- Нищо ми няма. - сухо отвърна Крисчън. - Няма за какво да се тревожиш. Благодарение на Нана се чувствам прекрасно.

"О? Какво прави тя, за да се чувстваш прекрасно?", полюбопитства Лилит.

Аша кимна. Разговорът с тези две кучки я изнерви ужасно. Беше благодарна, че някак успя да запази самообладание, че нещата още по-лоши щяха да станат. Беше ѝ ясно, че няма да спечели приятелството им, Елвира виждаше конкуренция в нея, а Силиа бе нейна приятелка от доста време, разбира се, че щяха да се подкрепят една друга. Трябваше някак да ги отдели от Афсол, но това щеше да бъде ужасно трудно за изпълнение.

- Правя всичко по силите си, за да се отблагодаря за гостоприемството, госпожице. Нямаше да оцелея дълго, ако не беше Крис. - усмихна се приветливо лисицата. Не беше сигурна коя е тази, сигурно приятелка на онази Силиа.