Партито на Блейд

Лисицата поклати глава.
- Не ги познавам, но Юки ме увери, че са добри. Не смятам, че могат да ме наранят. - отвърна тя.

Силиа въздъхна.
- Може и да намериш такъв, който да се държи добре с теб. - отвърна принцесата.

Не могат. - сухо отвърна наемният убиец. Дори не подозираше, че е под влиянието на хипнозата ѝ.

- В Милбърн? Малко вероятно. - отвърна Аша. - Привидно може и да се държи добре с мен, но зад затворени врати може да прави каквото иска. Сигурно ще си изкарва често гнева върху мен за това, че не съм била... девица.

- Разбира се, че не могат. - изкикоти се Нана. - Те са слаби. Не са като нас. Особено някои от тях...

- Някои от тях? - изненадано отвърна Крисчън.

- Например.... Онази жена, Силиа Фингел. Юки твърди, че е много злобна и крои злини срещу нея. Притеснявам се, че може да започне да се излага като... нападне болно същество като мен...

Елвира сбърчи вежди.
- Чакай малко. Баща ти е напълно наясно какво трябва да направиш, щом той ти го е наредил. Съпругът ти навярно също ще бъде уведомен за това. - изрече маркизата. - Искаш да кажеш, че ако се върнеш девица в Милбърн ще бъдеш наказана, но следващият ти съпруг също би те наказал за това, което е трябвало да се случи?

Крисчън се изсмя с глас, сетне махна с ръка.
- Силиа не може да ти стори нищо. Няма защо да се тревожиш за нея, нито за когото и да било от тук.

- Но защо? Смятам, че е логично да се притеснявам, след като е посмяла да прави проблеми на някого като Юки...

- Никой тук не може да те нарани. Имаш думата ми. - отвърна наемният убиец.

- В общи линии. Казах ви, че жените нямат права. Колкото и да се оплаквам, на когото и да се оплаквам, нищо няма да се промени. - изрече Аша. - Думите ми дори няма да бъдат чути. Ако се оплача, татко най-много да ме накаже за това, че не съм покорна съпруга и не слушам съпруга си. Труден е животът на жените в Милбърн.

Силиа въздъхна.
- Наистина не виждам тогава как едно дете ще ти помогне в тази ситуация. - изрече Силиа и сви рамене. - Защо по-добре не избягаш?

Каво цъкцъка курвата тряаше да я явава на тъз у селото там курвите права да нямат че кралицата тука малко гьонсурат са беши напрайла.

- И къде да избягам? - изрече Аша. - Не мога да го направя. Ще ме търсят където и да съм, пък и не знам как ще се издържам съвсем сама. Може и да нямам права в Милбърн, но поне имам покрив над главата си и известна закрила.

- Засега. - изсмя се Елвира. - Ако не родиш дете, може да изгубите там онези войни, които водите, което значи още беднотия и повече жертви. Не те разбирам, не мога да те разбера, даже и не желая. Надявам се само да се разкараш по-бързо от животите ни.

Аша сви устни.
- Може и да се случи, стига да забременея. - отвърна принцесата.

Нана хвърли още един поглед към въпросната Силиа. Когато Юки я призова, договорката им бе изрично да накаже тази идиотка за дръзкото си поведение спрямо нея, използвайки глупавия наемен убиец. Но... Защо тази не проявяваше никакъв интерес към него сега? Възможно ли бе Юки да се беше объркала? Лисицата въздъхна, надяваше се приятелката ѝ да е я е изиграла, за да ѝ загуби времето.

- Това няма да се случи. - изрече Силиа. - Вариантът за бягство наистина е най-удачен, пък и знаеш ли, може да заживееш по-добре.

- Може би, но това са неща, за които нямам право да мечтая. - изрече Аша. - Не че и в Милбърн не живея в постоянен страх, но още повече ще ме е страх, бягайки от баща ми. Не желая да живея живот изпълнен с бягства и страх.