Търсене

Силиа сви рамене. - Защото това всеки път прави най-милата и отзивчива лисица Юки, разбира се. - отвърна принцесата. - Защо да си по-различна?

Нана присви очи. - Извинявайте, но не разбирам за какво говорите. Разбира се, че не бих пожелала нищо в замяна, та той ми спаси живота! Не е бил нищо друго, освен изключително мил с мен, защо бих постъпила по подобен нач…

"О, Силиа, не.", помисли си Елвира. Беше ѝ ясно, че принцесата скоро ще изгуби търпението си.

- И типично по лисически, това ще му струва нещо, заради което да си излага живота на риск, нали?

- О не, това звучи ужасно. - престори се на разтревожена лисицата. - Ще направя всичко по силите си да му помогна да се почувства по-добре.

Силиа въздъхна. Не звучеше като Крисчън, но вече нищо не можеше да я учуди. - Ами не съм сигурна, но предвид, че е забравил и други неща, може и да му има нещо, което не съм забелязвала преди.

- Не съм сигурна... - тихо отвърна Нана, решавайки да игнорира тона на Силиа по адрес на Юки за сега. - По-рано днес настоя да дойдем тук, когато дойдохме, твърдеше, че не си спомня разговора ни. Прекалено млад е за да и…

Силиа извъртя очи. - Не, не сме приятелки. Съмнява ме и да бъдем. - отвърна принцесата, притесни се за Крисчън. - Познавам Крис, да. Какво му е? Фий е там, ще го излекува веднага.

Нана се престори, че не разбира странния изблик на Силиа и наклони въпросително глава настрани. - Не сте приятелки? - учудено възкликна тя. - Имах предвид Крис, Юки ме запозна с него, той ми помогна да се излекувам, но..…

- Не сме приятелки с нея. - леко повиши тон Силиа. - И за кой господин от юга говорите? Не е само един.

Нана се усмихна широко и плесна с ръце. - Така е! Радвам се, че сте приятелки, тя е наистина лесна за общуване. - отвърна лисицата. - Ако не беше тя, вероятно сега нямаше да бъда жива. Онзи господин на юг също много ми п…

Силиа се засмя. - Разбира се, че е мила и отзивчива. Най-милата и отзивчива лисица на тази земя. - продължи да се смее принцесата.

- Аз също. - наведе глава Нана. - Тъкмо се излекувах, но спиритуалната ми енергия все още е твърде слаба. Радвам се, че и Вие не сте болна. Чувала съм за хората тук от Юки, благодарна съм и на нея за това, което направи …

Елвира въздъхна, когато видя Силиа и тази лисица да си говорят. Надяваше се принцесата да успее да издържи без да я нападне.

Силиа сви рамене. - Не съм чувала да върлуват вируси. - отвърна принцесата. - Съжалявам за приятеля ти, дано скоро се оправи.

- Работа... Да, това е ужасно, съчувствам Ви. - приветливо се усмихна лисицата. - Помислих, че е възможно тук да върлува някакъв вирус. Един мой скъп приятел също не се чувства добре днес.

Каво игра на думи с кончестър и Курвито пада са курвопрост Каво спечели и ги обуха яко.

Силиа се обърна към тази. Само това ѝ липсваше, тази да я заговори. - Здрасти. - фалшиво се усмихна принцесата. - Да, добре съм, просто съм затрупана с работа напоследък.

Нана кимна, сетне се усмихна широко и се приближи до тази Силиа. - Здравейте госпожо, изглеждате леко бледа. Добре ли се чувствате? - невинно попита тя.

"Спокойно. Отиди при идиотката. След като тя не желае да говори с теб, може би ти можеш да сториш нещо по въпроса." Подкани я лисицата.

Лилит се засмя. Беше настъпала Дървото по мазола. "Аз като ти казвах...", изрече Лилит, смеейки се.

Нана си отдъхна. "В такъв случай не би трябвало да има нищо притеснително, освен факта че не ѝ пука за този наемен убиец толкова, колкото ти твърдеше, но какво да се прави..."

Юки се изсмя тихо. "Не ѝ вярвай, няма нищо такова, спокойно. Както казах, тя е доста тъпа. Не е способна на подобни неща."

"Но... Не чуваш ли тази червенокосата? Твърди, че и тя му е правила някакви магии. Ако пак реши да го стори, какво ще правя?"

- Ще спреш ли с тези глупости? Нито съм давала отвари на когото и да е, нито съм правила магии. - изсумтя Силиа. - Не правя подобни неща, тъпачке. Принцесата реши да се отдръпне от тази луда. Добре че беше само тя, че ак…