Търсене

Гномът се приближи до двете фусти, които чуваше да си говорят, беше чул едната да споменава лисици и навърза нещата. - Здрасти. - поздрави ги той.

Елвира въздъхна. Нямаше представа какво да посъветва Силиа. - Добре, може и да имаш нужда малко да разведриш мислите си.

- Прекрасно е, че не познавам подобна госпожица, в такъв случай. - отвърна Крисчън. - Изглежда е някоя, с която само ти си запозната.

Силиа нервно се засмя. - Че то има ли накъде повече? Целият ми живот се обгърна в разни недоразумения и ненормалници. - отвърна принцесата. - Заради това утре се махам от тук.

Лилит се засмя. "Нормално. Като не прекарваш време с госпожица Дърво много ясно, че ще се чувстваш прекрасно.", отвърна жената.

Чернокосият мъж поклати отрицателно глава. - Нищо ми няма, даже последните няколко дни се чувствам прекрасно.

Елвира тежко въздъхна. - Както си и мислех, просто недоразумение. - изрече жената. - Не си го навивай на пръста, нещата могат да станат и по-зле.

"Защото нещо ти има.", изрече Лилит.

- Отначало каза, че вероятно съм я нагрубила, защото съм имала лош ден, а след като го попитах каза, че дори и да съм го направила не било кой знае какво. - изрече Силиа. - Единственото, което казах на проклетницата е, ч…

- Не го виждам, защото нямам подобни впечатления от нея. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

"Ревливо Дърво, как само ти не го виждаш?", учуди се Лилит.

Елвира беше доста учудена от чутото. - Сигурна ли си, че си разбрала правилно? - попита маркизата. - Съмнява ме Крисчън да повярва на някаква жена, която познава от няколко седмици.

- Е, тя твърди, че съм я била нагрубила по някакъв начин, върви разбери какъв и той ѝ вярва. - изсумтя Силиа.

- И какво според теб представлява? - с насмешка попита Крисчън.

Един гном наближаваше събралата се група. От доста време търсеше начин да си отмъсти за кончината на брат си Парват, който бе бил подведен от някаква долна лисица. От тогава Боркот се закле, че ще изтреби цялата им подмо…

"Няма и нужда, за да знам какво представлява.", изсмя се Лилит.

Крисчън сви рамене. - Не знам за какво говориш. Следиш ли я? - подигравателно попита мъжът.

- И всичкото това заради Крисчън и тази лисица? - вирна вежда Елвира.

- Не мисля. - въздъхна Силиа. - Десет години бях в лудницата, лишена от нормални човешки разговори. Персоналът нямаше как да ми обръща много внимание, тъй като бяха наясно, че съм здрава и нямаше как да им бъда приоритет…

"То е интересно как е в настроение с когото и да е изобщо.", въздъхна Лилит.

Нана започваше да съжалява, че е върнала енергията на наемния убиец, но ставаше прекалено подозрително, та бе необходимо зло.

- С мен се държи добре. Съжалявам, ако с теб не е била в настроение. - саркастично отвърна Крисчън.

- Това не е ли малко крайно?

"Изобщо не е така.", изрече Лилит. "Не ми липсва компания, даже напротив. Просто е странно как смяташ Дървото за добра компания."

Силиа сви рамене. - Не знам. На мисия е, но не бих се учудила да е решил да изчезне за известно време. - отвърна принцесата. - И на мен ми се ще и ще го направя. Ще ям риба и преварена вода, но поне няма да имам хора око…