Търсене

- Ще те... убия! - изсумтя Елвира. Жената усещаше как се понася към върха отново и започна да посреща тласъците на Афсол.

Афсол извъртя очи. Тази жена или го правеше нарочно, или наистина не знаеше кога да мълчи. Не помнеше да е толкова разговорлива преди Аша. - Питаш, защото искаш да знаеш или да се учиш? - отвърна принцът. Нямаше само тя …

Елвира губеше баланса си след всеки тласък, но застана удобно на ръце. - Милата ти съпруга... - изстена силно жената. - съгласна ли е на подобни неща?

- Тогава е време да те накажа, малка ненаситнице. Афсол побърза да я обърне на четири крака, след което проникна в нея и я изпълни цялата. Тласъците му бяха груби, бързи и дълбоки. Той се хвана за облегалката на леглото,…

- Доста по-малко от това, което изпи ти. - отвърна Елвира и сви рамене. - Ръката ми се плъзна, какво да направя?

- Чакай поне да остареем малко. - отвърна принцът. - Ти пи ли от това, ненаситна кобилке?

- Защо? Не беше ли по едно време твоя мечта да умреш заровен между краката ми? - изсмя се жената.

Афсол се изненада. - Жено, да умра ли искаш?

- Добре, жребецо. Дадох ти малко афродизиак. - малко далеч не бе онова, което изсипа в бутилката с уиски. - Може би малко повече.

- Вярно, че "малкия Афсол" е създаден за твоята "малка Елвира", но никога не е бил чак толкова въодушевен. Какво си ми дала?

- Не знам за какво говориш. - изрече жената. - Знаеш ли какво става? На малкия Афсол му липсвам повече, отколкото на теб. Явно не му харесва да оправя милата ти съпруга и е копнеел за онова, което го е допълвало перфектн…

- Скъпа, да го вдигна за втори път след първия се случва често, но трети път е вече не чак толкова възможно. - изрече той. - Имаше нещо в уискито, нали?

Маркизата се престори на учудена. - Какво съм направила? За какво говориш? - пое си дъх тя.

Афсол излезе от нея и отстрани полепналите кичури коса по лицето ѝ, след което целуна челото ѝ. Принцът усети, че пенисът му отново се връща към живот и невярващо изгледа Елвира. - Какво си направила?

Елвира се подсмихна. Кога ли щеше да осъзнае, че това не е обичайното, което се случваше често между тях? Мислите ѝ бързо бяха разсеяни, защото Афсол отново започна да се движи бързо и грубо в нея. Жената стисна очи и до…

Принцът усещаше, че отново е близо до края. Горещината на Елвира го побъркваше. Той стисна бедрата ѝ и след няколко тласъка свърши.

Елвира отвръщаше на целувките му и посрещаше тласъците му. Отстрани сигурно приличаха на животни. Нямаше против. Сега искаше само да се чувства задоволена и да се разтапя в ръцете на Афсол.

Ето, че можело да има тишина и спокойствие. Единственото, което се чуваше из стаята бе тежкото им дишане, преди Афсол да покори устата ѝ отново и звуците от сливащите им се тела.

На Елвира много ѝ харесваше да са по този начин. И без афродизиака щяха да се справят, но щеше да приключи много по-бързо, а тя не бе готова да го пусне толкова скоро.

- Наистина трябва да ти запуша устата с нещо. - изстена Афсол. Той вдигна бедрата ѝ върху раменете си и продължи все така грубо да навлиза в нея. Принцът я стисна за косите и грубо целуна устните ѝ, преплитайки езика си …

- Защото си проклетник! - изсъска Елвира, сетне изстена. - Можехме да прекарваме нощите си така, но ти не.

- Божества, жено, знаеш ли кога да мълчиш? - изрече Афсол и я стисна за шията, но не силно. - Защо мислиш за нея дори и сега?

Елвира изстена и се вгледа в лицето на принца. - И милата си съпруга ли оправяш така?

- Така ли? - изсъска принцът. - За него ли се беше готвила или ще вземе да дойде по някое време? Пенисът му отново започна да се втвърдява. - Рунд две, жено. - преди да довърши изречението си, принцът се върна в леглото.…

Няколко секунди по-късно, оргазмът връхлетя Елвира. Жената нададе вой и стисна очи, бедрата ѝ трепереха. Маркизата усети как Афсол отпуска захвата си и си пое дълбоко дъх. Тя се обърна и се изсмя. - Толкова ли можеш, жре…