Търсене

Катрин затвори очи за миг. Чувстваше се гневна. - Защо? Нещо щеше да промениш ли? Тя избухна. Натрупалият се гняв в нея заради тази несправедливост най-сетне излезе на повърхността. Момичето захвърли чашата си на земята,…

Опасенията на Дейвид станаха реалност. Тя никога не избягваше погледа му, нито пък е изглеждала толкова съкрушена. - Защо не пожела да ми кажеш?

Момичето извърна глава от срам. Не можеше да погледне Дейвид в очите. Защо се беше появил?

Дейвид преглътна и доближи вратата към терасата. Той прекрачи прага и остана на мястото си. Стъписа се, когато видя избледняващите наранявания по лицето на Катрин. - Катрин? - изрече той.

Силиа изтупа роклята си. - Няма да я доближаваш. Ще останеш до вратата и ще чакаш там. - изрече принцесата и заведе Дейвид до терасата, където беше Катрин. Принцесата посочи вратата и остана на мястото си. Щеше да остане…

Дейвид продължи да върви, но Силиа го забавяше. В поредния път, опитвайки да се отскубне от нея, той я избута на земята. Беше ядосан и притеснен. Той си пое дълбоко въздух. Силиа не беше виновна с нищо, за да заслужи под…

Силиа съжали, че е изпратила Розан към крепостта Минамото. Определено имаше нужда от нея сега. Тя настигна Дейвид и го хвана за ръкава, опитвайки се да го спре. - Тя ще ти каже, когато е готова. - принцесата се постара д…

Дейвид изсумтя. Все повече се убеждаваше, че станалото с Катрин е много сериозно. - Дръпни се. - изрече той и избута Силиа настрани, сетне си преправи път и тръгна по коридора на замъка.

Силиа бе близо до входната врата и реши да отвори. Принцесата не беше особено изненадана да завари Дейвид. - Какво правиш тук? - изрече тя. - Казах ти, че Катрин не иска да те вижда сега.

Дейвид дойде до дома на Катрин и започна да блъска по входната врата. Нямаше да си тръгне от тук, докато не му кажеха какво бе станало.

- Няма за какво да съжаляваш, Катрин. - изрече принцесата. Не че не се разбираше добре с Катрин, но те отдавна не бяха чак толкова близки. Силиа я болеше повече от отдръпването на Елвира. Не можеше да мисли сега за отнош…

- Наистина съжалявам за думите си. Предполагаше колко е наранена Силиа от отдръпването на останалите. Самата тя също ѝ бе обърнала гръб и въпреки това, принцесата ѝ помагаше. Очите на момичето се насълзиха и тя отпи от ч…

- Не си само ти. - изрече принцесата. Не виждаше причина да увърта и да твърди, че всичко е наред. - Почти никой не ми вярва.

- Мислех, че го казвам, за да ти помогна. Дори не поставих под съмнение ситуацията. - отвърна момичето.

Принцесата тъкмо щеше да отпие от чая си, когато Катрин изрече това. Тя не беше подготвена за подобни думи, нито разбираше защо Катрин мести фокуса към нейните проблеми. - Не се тревожи за това, Катрин. - изрече принцеса…

Катрин се вгледа в Силиа за момент. Нещо я накара да си спомни онзи ден на брега, когато бе убила онова чудовище и откри Силиа лежаща на брега. Тогава ѝ се развика и ѝ каза да се подложи на лечение заради опиума. Беше ѝ …

- Постепенно. - отвърна принцесата. - Сега не мисли за това. Днес постигна много - излезе извън стаята, закуси, спа макар и малко. Това са малки победи.

- Как ще допусна някого близо до себе си отново? - отпи още една глътка от чая.

- В началото мислиш постоянно за станалото. Постоянно е пред очите ти, обсебва спомените ти, сънищата. После се сещаш по няколко пъти на ден, след това по няколко пъти на седмица. Не е защото забравяш, а защото животът п…

- Погледни времето навън. Вчера беше мрачно, днес пече слънце. Всичко се случва, както трябва. Светът не спира, не спрях и аз. - отвърна момичето и отпи от чая си. - Кога спираш да мислиш за това?

Силиа вдигна поглед от чашата си чай. Не разбираше съвсем какво я пита Катрин. - Какво имаш предвид?

Катрин снощи бе успяла да поспи, благодарение на отварата, която ѝ оставиха. Днес вече прекрачи прага на стаята си, която бе започнала да се превръща в нейна клетка. Бяха закусили в трапезарията, а след това се оттеглиха…

Силиа обви с ръка тялото на Катрин. Нямаше да я окуражава нито да се успокои, нито щеше да ѝ говори, че всичко ще е наред. Нямаше да е, за известен период от време.

Думите на Силиа я разтърсиха. Момичето се приведе напред и опря глава в рамото на принцесата. Сълзи потекоха от очите ѝ. Тя се разтрепери и изхлипа.

- Не. Научих се да живея след него. - отвърна принцесата. - Вече си безвъзвратно променена, Катрин. Никога няма да бъдеш същата като преди, но можеш да бъдеш щастлива въпреки случилото се.