Търсене

"Ако спрете да спорите, може и да се случи.", помисли си Халон, усмихвайки се. Елфът подкани съотборниците си да излязат от къщата и да се запътят към центъра на селото.

- Мога само да съжалявам, че се налага да чуя това от устата на толкова красиво младо момиче. - отвърна Камила и се обърна към елфа. - Разбира се, нека отидем и видим статуята.

Катрин се засмя. - Госпожице Камила, вие чувате ли се? За разлика от вас, с Халон не сме толкова... разкрепостени. - изрече момичето.

Арус доста се забавляваше с реакциите на Катрин. Хората в Еритос наистина имаха нужда да бъдат малко по-освободени.

- Съгласен съм с Катрин. - изрече Халон. - По-добре да приключим по-скоро, преди да сме изтървали деня.

Камила въздъхна. - Момиче, вместо да се оплакваш, трябваше с Халон просто да сторите същото. - отвърна тя.

- Очевидно. Нямаше нужда обаче да слушаме страстните ви дни и нощи. - въздъхна момичето. - Все едно, да излизаме от тук и да намерим онова, за което дойдохме.

- Което е необичайно и странно. - отвърна Камила. Знаеше че по тези земи се случва какво ли не. - Все още нямам пълно доверие на това място.

- Никога не съм бил срамежлив. - сви рамене Арус и се усмихна.

Халон вежливо се усмихна. - Изглежда няма да има нужда, госпожице Камила. - изрече елфът. - Нито живи, нито мъртви има на това място.

- Интимно? - изсмя се с глас Камила. - Арус и аз сме просто приятели, няма нищо интимно тук.

Катрин извъртя очи. Тази започваше да я ядосва. - Нищо не си губи с мен. И не, не ме смущава, че други правят секс. Смущава ме, че не ви пука, че споделяте, ако мога така да се изразя, нещо толкова интимно с други. В слу…

- Аз нямам нищо против. - отвърна търговецът.

- Защо не? - усмихна се Камила. - Звучи доста интересно, надявам се да удържиш на обещанието си и да ме предпазиш, ако се окаже нещо опасно. - кокетничеше жената.

- Катрин, те няма особено много за какво да мислят. Богати са, обградени от слуги, които да вършат работата вместо тях, за какво друго биха могли да мислят? - засмя се Халон, сетне реши да смени темата. - В дневника видя…

Камила сви рамене. - Наистина не разбирам защо Дейвид си губи времето с теб, момиче. Щом дори това как други правят секс те смущава, явно си доста сдухана.

- Не бих казал, че е всичко, но определено обичам да мисля за секс. Както и да го практикувам, особено когато е с прекрасни жени като теб и Камила. - усмихна се Арус.

Катрин извъртя очи. - Наистина ли секс е всичко, за което мислите? Не ви ли омръзва след толкова много?

- Нямаше да смяташ така, ако се беше присъединила. - облиза устни Камила.

- Е нали точно това правех? - въпросително я изглежда Арус. - Запълвах... времето си. - започна да се смее мъжът.

- Ще ме прощавате, но определено не е. - изрече Катрин. - Не знам нарочно ли го правихте, но нямаше ли с какво по-интересно да си запълвате времето?

Камила също отиде при останалите. - Наистина жалко. Тук е доста забавно. - засмя се жената.

Арус се присъедини към останалите и намигна закачливо на Катрин.

Халон влезе във всекидневната, където се бяха събрали съотборниците му. - Здравейте. Днес ще можем да напуснем това място, най-сетне. - усмихна се той. Беше му омръзнало да слуша Камила и Арус.

Катрин адски много съжаляваше, че се бе паднала в този отбор. Арус и Камила бяха ужасни.