Мистериозна гора - Отбор 3

- Е нали точно това правех? - въпросително я изглежда Арус. - Запълвах... времето си. - започна да се смее мъжът.

- Нямаше да смяташ така, ако се беше присъединила. - облиза устни Камила.

Катрин извъртя очи.
- Наистина ли секс е всичко, за което мислите? Не ви ли омръзва след толкова много?

- Не бих казал, че е всичко, но определено обичам да мисля за секс. Както и да го практикувам, особено когато е с прекрасни жени като теб и Камила. - усмихна се Арус.

Камила сви рамене.
- Наистина не разбирам защо Дейвид си губи времето с теб, момиче. Щом дори това как други правят секс те смущава, явно си доста сдухана.

- Катрин, те няма особено много за какво да мислят. Богати са, обградени от слуги, които да вършат работата вместо тях, за какво друго биха могли да мислят? - засмя се Халон, сетне реши да смени темата. - В дневника видях, че пише нещо за някаква статуя в центъра на селото. Да минем да я видим и да се махаме от тук?

- Защо не? - усмихна се Камила. - Звучи доста интересно, надявам се да удържиш на обещанието си и да ме предпазиш, ако се окаже нещо опасно. - кокетничеше жената.

- Аз нямам нищо против. - отвърна търговецът.

Катрин извъртя очи. Тази започваше да я ядосва.
- Нищо не си губи с мен. И не, не ме смущава, че други правят секс. Смущава ме, че не ви пука, че споделяте, ако мога така да се изразя, нещо толкова интимно с други. В случая - аз и Халон.

- Интимно? - изсмя се с глас Камила. - Арус и аз сме просто приятели, няма нищо интимно тук.

Халон вежливо се усмихна.
- Изглежда няма да има нужда, госпожице Камила. - изрече елфът. - Нито живи, нито мъртви има на това място.

- Никога не съм бил срамежлив. - сви рамене Арус и се усмихна.

- Което е необичайно и странно. - отвърна Камила. Знаеше че по тези земи се случва какво ли не. - Все още нямам пълно доверие на това място.

- Очевидно. Нямаше нужда обаче да слушаме страстните ви дни и нощи. - въздъхна момичето. - Все едно, да излизаме от тук и да намерим онова, за което дойдохме.

Камила въздъхна.
- Момиче, вместо да се оплакваш, трябваше с Халон просто да сторите същото. - отвърна тя.

- Съгласен съм с Катрин. - изрече Халон. - По-добре да приключим по-скоро, преди да сме изтървали деня.

Арус доста се забавляваше с реакциите на Катрин. Хората в Еритос наистина имаха нужда да бъдат малко по-освободени.

Катрин се засмя.
- Госпожице Камила, вие чувате ли се? За разлика от вас, с Халон не сме толкова... разкрепостени. - изрече момичето.

- Мога само да съжалявам, че се налага да чуя това от устата на толкова красиво младо момиче. - отвърна Камила и се обърна към елфа. - Разбира се, нека отидем и видим статуята.

"Ако спрете да спорите, може и да се случи.", помисли си Халон, усмихвайки се.
Елфът подкани съотборниците си да излязат от къщата и да се запътят към центъра на селото.

- Наистина не разбирам какво ви харесва в това да спите с различни мъже и жени. - сви рамене Катрин. - Не сте работници в публичен дом.

Арус последва елфа Халон извън къщата към центъра. Това село не му представляваше никакъв интерес, но поне Камила беше тук, за да разведрява обстановката.
- Това място е толкова депресиращо, Катрин, Халон, не сте ли обмисляли да се преместите на юг? Тук няма никакви възможности.

- Разбира се, че не работя в никакъв публичен дом. - отсече Камила. - Това какво ми пречи да се забавлявам? Доставя ми удоволствие да спя с различни хора, ако при теб не е така, значи вероятно имаш здравословен проблем. - наведе глава жената.

Катрин се засмя.
- Нямам здравословен проблем. При вас има нещо, но все едно. - отвърна момичето и се обърна към Арус. - Вярно е, че Еритос все повече затъва, но какво да се прави. Обмислям скоро да си купя вила и да си почивам често там.

- При нас няма абсолютно нищо, освен добро заплащане и много възможности за забавление, красавице. - намигна ѝ Арус. - Горещо препоръчвам да си купиш вила в Кросфайър Муунлайт, животът там е повече от страхотен.